Присъда № 125 от 06.12.2021, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 125/06.12.2021г. по НЧХД № 2094/2021 г. по описа на ПРС, XXII н.с.

И. И. У. е внесъл частна тъжба срещу Р. Д. П., с която й е повдигнал обвинение за престъпление по чл.182, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 06.02.2021 г. и 07.02.2021 г.; 20.02.2021 г. и 21.02.2021 г., както и на 21.03.2021 г. и 22.03.2021 г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление, като родител на малолетния И. И. У., е осуетила изпълнението на съдебно определение от 16.12.2020 г. по гр. д. № 11448/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І бр. с., влязло в законна сила на 16.12.2020 г., относно лични контакти на частния тъжител И. И. У. с детето му И. И. У., отказвайки да го предаде на частния тъжител И. И. У..

В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител – адв. Й.Д. поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че извършването на деянията, включени в продължаваното престъпление - предмет на тъжбата, са доказани по несъмнен начин от ангажираните по делото доказателства. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като на подсъдимата да бъде наложено наказание, което би изпълнило целите на чл.36 НК.

Частният тъжител У. поддържа заявеното от своя повереник.

Защитникът на подсъдимата П. – адв.К.Е. пледира за постановяването на присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото обвинение, като сочи, че същата не е осъществила престъплението, за което й е повдигнато обвинение от субективна страна. В тази връзка излага подробни съображения за това, че подзащитната му е била мотивирана да не предава детето на процесните дати поради влошеното му здравословно състояние.

Алтернативно моли случаят да бъде преценен на плоскостта на чл. 9, ал. 2 НК.

В правото си на лична защита подсъдимата не се признава за виновна, поддържа казаното от защитника си. В хода на съдебното следствие неколкократно се възползва от правото си да дава обяснения. В последната си дума сочи, че не е виновна и желае съдът да я оправдае.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата Р. Д. П. е родена на *** г. в ***, ***, българска гражданка, живуща в ***, ***, с висше образование, ***, неосъждана, ЕГН **********.

Подс.П. и частният тъжител У. живели в *** във фактическо съжителство от 2010 г. до октомври 2016 г., когато поради непреодолими противоречия и неразбирателство между двамата се стигнало до фактическата им раздяла. По време на съвместното им съжителство на *** се родил синът 1 им - И. И. У..

С Протоколно определение, постановено по гр.д. № 16966 по описа за 2016 г. на Районен съд Пловдив, IV-ти брачен състав била одобрена постигната между подс. П. и тъжителя У. спогодба, според която упражняването на родителските права върху детето И. И. У. било предоставено на майката – подс. П., като местоживеенето на детето било определено да бъде при майката на адрес: ***. С посочената спогодба страните постигнали съгласие да бъде определен режим на лични отношения между бащата – тъжителя У. и детето И. И. У. по следния начин:

-всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като в събота взема детето от 12,15 часа до 19,00 часа, а в неделя – от 09,00 часа до 19,00 часа , без преспиване;

Конкретизирано било, че през времето, когато майката ще ползва платения си годишен отпуск, бащата няма да се ползва от определения си режим с детето всяка първа и трета седмица от месеца.

-на личните празници на бащата – ***, за времето от 09,00 часа до 19,00 часа на същия ден;

-една седмица през лятото, с преспиване, която да не съвпада с редовния годишен отпуск на майката;

-един ден през Великденските празници, като денят се определя по взаимно съгласие – от 09,00 часа до 19,00 часа на същия ден;

-един ден през Коледните празници, като денят се определя по взаимно съгласие – от 09,00 часа до 19,00 часа на същия ден.

Със същата спогодба тъжителят У. бил осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете И. И. У., чрез неговата майка и законен представител – подс. П. в размер на 300,00 лева месечно, считано от 01.01.2017 г. до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.

Определението, с което била одобрена постигнатата между тъжителя и подсъдимата спогодба, влязло в сила на 15.05.2017 г.

Въпреки така постигната спогодба между подс. П. и тъжителят У., напрежението в отношенията помежду им продължавало, като често между тях възниквали конфликти във връзка с режима на лични отношения между тъжителя и детето му, тъй като подс. П. не изпълнявала задълженията си произтичащи от горецитирания съдебен акт и осуетявала срещите между сина й и баща му. Това мотивирало тъжителят да предяви иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК с искане да бъде постановено изменение на режима на лични отношения между него и детето му. По повод на така подадения иск било образувано гражданско дело № 11448 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, I брачен състав. По същото на 16.12.2020 г. било постановено Протоколно определение, с което съдът определил като привременна мярка 2 до приключване на производството по делото с влязло в сила решение, режим на лични отношения на бащата И. И. У. с детето И. И. У. както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване, като за първа седмица се счита тази, която има седем дни от съответния месец. Определението било окончателно и като такова влязло в сила в деня на постановяването му.

Така, съгласно Определението на Районен съд Пловдив по гр.д. № 11448/ 2019 г., тъжителят У. следвало да осъществи контакт с детето си през първата и третата събота и неделя от месеца.

На 06.02.2021 г., в определения от Районен съд Пловдив час – 10,00 час тъжителят У. заедно със своя приятел свид. П. отишли на адреса на подс. П. – ***, където било и местоживеенето на детето, за да вземат същото.

Тъжителят и св.П. чакали детето пред блока. Тъжителят започнал да звъни по телефон на подс. П., за да доведе детето пред блока, но същата не отговаряла на телефонните му повиквания, като дори се включвал оператор със съобщение, че телефонът на абоната е изключен. Двамата мъже останали пред блока около 30 - 40 минути в очакване детето да бъде доведено от подс. П., но това така и не се случило. По идентичен начин се развили събитията и на следващия ден - 07.02.2021 г., когато тъжителят отново придружаван от свид.

П. отишъл пред дома на подс. П., като тъжителят отново й позвънил по телефон, както и чрез приложението „Вайбър“, но П. не отговаряла на повикванията му.

На 20.02.2021 г. и на 21.02.2021 г. – третата събота и неделя на месец февруари, тъжителят У. отново направил опит да осъществи правото си на личен контакт със сина си, като на посочените дати, придружаван от свид. П. отишъл на адреса на подс. П. в очакване същата да му предаде синът им.Това не се случило в нито един от двата дни. След като опитите на тъжителя да се свърже с подс. П. по телефон, за да му предаде детето били неуспешни, в отчаянието си У. се опитал да се свърже с майката и братът на подсъдимата с надежда същите да му помогнат да си вземе детето. Никой не отговорил на телефонните му повиквания. Афектиран от случилото се, на 21.02.2021 г., тъжителят потърсил съдействие от органите на МВР, като подал сигнал за случващото се на тел. 112. От там го насочили към 04 РУ на ОД МВР – Пловдив, където подал заявление с искане подс. П. да бъде предупредена да спазва постановения от РС – Пловдив режим на лични отношения с детето му.

По подаденото заявление от тъжителя У. била извършена проверка, при която подс. П. било предупредена по реда на чл.65 от ЗМВР да спазва постановения съдебен акт и да не осуетява режима за лични контакти между тъжителя и детето им.

Въпреки горното, тъжителят У. не успял да осъществи режима си на лични отношения с детето си и в третата събота и неделя на март 2021 г. – 21 и 22.03.2021 г. В първия от двата дни, тъжителят придружаван от свид. С. отишъл на адреса на подс. П. в определения от Районен съд Пловдив час – 3

10,00 ч., като тъжителят се възползвал от това, че от жилищната сграда излизали хора, които му предоставили достъп до вътрешността на същата.

Тъжителят се качил на етажа, на който се намирал апартамента на подс. П., като свид. С. останал на междустълбищната площадка, за да може да чуе случващото се. У. почукал на входната врата на апартамента, тъй като звънецът не работел, като подс. П. му отговорила, че няма да му даде детето и че същият може да го види, след като тя открехне вратата. Отделно от това подс. П. му посочила, че същият е с мръсни дрехи, поради което е неподходящо да се вижда с детето си. Срещата между тъжителя и синът му продължила за кратко – от около пет минути, като по време на същата подс.

П. изисквала от тъжителя да спазва дистанция, като не се прибилижава до детето на по – малко от три метра. За това детето да е имало какъвто и да било здравословен проблем на посочените дати, подс. П. не представила на тъжителя медицински документи.

С Определение № 944/ 24.09.2021 г. , постановено по в.гр.д. № 1354 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив било обезсилено Протоколно определение от 16.12.2020 г. постановено по гр. дело № 11448/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, І бр.с., в частта, с която били определени привременни мерки до приключване на производството по делото с влязло в сила решение, режим на лични отношения на бащата И. И. У. с детето И. И.

У., както следва – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота - до 18,00 часа в неделя с преспиване, като за първа седмица се счита тази, която има седем дни от съответния месец, като недопустимо, като съдът оставил без разглеждане направеното искане за допускане на привременни мерки.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства – изцяло от показанията на свидетелите Т.П., Н. С. и Б.У., отчасти от показанията на св.К.Д., както и от приобщените писмени доказателства и доказателствени средства – Протокол от 15.05.2017 г. по гр. дело № 16966 по описа за 2016 г. на Районен съд Пловдив, IV брачен състав;

Протокол от 16.12.2020 г. по гр. дело № 11448/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, I брачен състав; писмо рег. № 441000 – 7582/ 17.08.2021 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР – Пловдив ведно с приложените към същото материали по преписка рег. № 441000 – 1825/2021 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР – Пловдив; Постановление за отказ от образуване на наказателно производство на Районна прокуратура Пловдив от 14.05.2021 г., постановено по пр. пр. № 2117/ 2021 г.; писмо УРИ № 317000 – 19323/ 01.09.2021 г. по описа на ОД на МВР – Пловдив; Определение № 944/ 24.09.2021 г. по в. гр. д.

№ 1354/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив; писмо рег. № 441000 – 9759/ 26.10.2021 г. по опиа на 04 РУ към ОД на МВР – Пловдив.

Съдът кредитира описаните по-горе писмени доказателства, тъй като същите са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна 4 легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби, регламентиращи обществените отношения, включени в предмета на разглеждане по настоящото дело.

Изводът за чистото съдебно минало на подсъдимата, съдът направи въз основа на приложената по делото справка за съдимост на същата.

Що се отнася до показанията на свидетелите Т.П., Н. С. и Б.У., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло като логични, последователни, безпротиворечиви и съответни помежду си и на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Въпреки че св.П. и св.С. са близки приятели на тъжителя, а св.У. - негова майка, то съдът не намери основание да дискредитира достоверността на заявеното от тези свидетели, като всеки от тях излага личните си, непосредствени възприятия свързани с обстоятелствата, включени в предмета на доказване по настоящото дело. Прави впечатление изключителната детайлност в показанията на св. П. и св.С., които възпроизвеждат с подчертана екзактност събитията от процесните дати – първият за датите от месец февруари 2021 г., а вторият за тези от месец 03.2021 г.