Решение № 355 от 22.11.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Ямбол, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20232300500399 по описа за 2023 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на М. Д. Д. от гр.******* чрез пълномощника й адв.М., САК против решение № 17/23.02.2023 г., постановено по гр.д.

№ 228/2022 г. по описа на РС Тополовград, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.*******, ул."*****"№**, чрез пълномощник ЕАД“Д. М.“, представлявано от Д. М. М. - управител против „Сити Кеш“ ООД с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Средец“, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П. за прогласяване нищожността на клаузата предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на поръчител, предвидена в Договор № 531393/31.05.2021 г. на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22, чл.11, чл.19 от ЗПК във вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗП и я осъжда да заплати разноските на ответника.

Иска се отмяна на този акт и уважаване на предявения иск, както и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Счита се, че съдът е постановил неправилно, необосновано, изпълнено с противоречие в мотивите решение, както и същото е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Неправилни са изводите на съда, че по делото не е доказано сключването на договор за потребителски кредит, клауза от който ищцата претендира да се обяви за нищожна. Според въззивницата, в случай, че съдът приеме, че не е спазена формата на договора, то е следвало не да отхвърли целия иск, а да провъзгласи 1 целия договор за недействителен, респективно и атакуваната клауза. В случай, че липсата на подпис се тълкува като липса на съгласие, то отново това води до нищожност на целия договор. Всяка нищожност по чл. 26 от ЗЗД, включително и тази по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД (поради липса на съгласие) е абсолютна - изначална и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, т.е. - непоправима, неоздравима, без възможност за саниране, /в този смисъл Решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение./ В законоустановения срок ответникът по делото „СИТИ КЕШ" ООД гр.София е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения относно това, че кредитополучателят е изряден при сключването на договора за потребителски кредит, че този договор отговаря на всички изисквания на ЗПК за посочване и правилно изчисление на ГПР, ГЛП. Към договора има погасителен план и са спазени всички изисквания на закона при сключването му, в същия няма неравноправни и нищожни клаузи, включително и клаузата за неустойка. В подкрепа на становището си въззиваемата страна е изложила подробни съображения, подкрепени от цитирана многобройна съдебна практика.

В съдебно заседание страните редовно призовани не се явяват, не изпращат представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Гр.дело № 228/2022 г. е образувано пред ТРС по искова молба на М. Д. Д. от гр.****** против „Сити Кеш“ ООД гр. София, с която се претендира да се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на поръчител, предвидена в договор № 531393, сключен между страните като нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22,вр. чл.11, чл.19 ЗПК, както и по чл.143 от ЗЗП и се желае да бъде прогласена тази невалидност, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

Ищцата е заявила, че е сключила договор за паричен заем № 531393/31.05.2021 г. с ответното дружество за сумата 1500 лв. при връщане на 10 погасителни вноски без посочен размер на лихвен процент. В изложението на исковата молба са посочени нередовности на договора за паричен заем, които водят до неговата недействителност на основание чл.10, ал.1, вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – поради неспазена предвидена от закона форма, поради посочване на ГПР единствено като процент без описани основни данни, които са послужили за неговото изчисляване, липса на методика на формиране на ГПР, грешно посочен размер на ГПР, като действителния е по-висок от посочения и т.н.

Съобразно заявения петитум на иска, а именно за прогласяване нищожност на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на неустойка, съображенията на ищцата са, че тази клауза се счита за нищожна поради нарушаване на добрите нрави, респективно поради наличие на неравноправност.

2

Ответникът „Сити Кеш“ ООД своевремненно е депозирал отговор на исковата молба, в който е посочено, че не се оспорва релевираното обстоятелство, че между М. Д. Д. и дружеството е сключен договор за паричен заем, както и обстоятелството, че заемните средства са предоставени на потребителя, съобразно посочените в договора условия.

Независимо, че в отговора си ответникът е посочил, че не оспорва сключването на договора за паричен заем под друг номер, дата и размер на заетата сума, въззивният съдът счита, че с оглед становището му изразено по гр.д. № 228/2022 г. и оспорване на исковата молба, че ответникът не оспорва обстоятелството на сключен между ищцата и него договор за паричен заем, предмет на това съдебно производство.

С исковата молба М. Д. е представила копие, заверено от нея на договор за потребителски кредит № 531393 към искане № 0497412 с дата на сключване 31.05.2021 г. в гр. Елхово между кредитор „Сити Кеш“ ООД и кредитополучател М. Д. Д.. Видно от този договор размерът на кредита е 1500 лв., ГПР е посочен 48.08 % при фиксиран ГЛП 40.05 % с дата на първо плащане 30.06.2021 г. и дата на последно плащане 31.03.2022 г. с обезпечение: поръчител/банкова гаранция. В договора е посочено, че общата сума за плащане е 1856.99 лв., както и че с полагане на подписа си по договора кредитополучателят Д. удостоверява, че надлежно е получила в брой заемната сума от 1500 лв., съгласно параметрите на договора.

В чл.6 от договора е посочено, че страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.23 от Общите условия към договора за кредит. Съгласно чл.8 чрез подписването на настоящия договор кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6 от настоящия договор обезпечение в 3 дневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер 1673.01 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към настоящия договор. Видно от представеното от ищцата Приложение 1 погасителен план към договор за кредит № 531393, в него са отразени 10 падежни дати по вноски: три по 50.06 лв. и седем в размер по 243.83 лв., които заедно с неустойка в размер по 302.94 лв. за първите три вноски и в размер по 109.17 лв. за останалите седем вноски, водят до общия размер на вноска с неустойка равна за всички 10 такива, а именно в размер по 353 лв. Т.е. неустойката предвидена в чл.6 от договора за кредит с посочен размер в чл.8 от 1673.01 лв., е предвидена в погасителния план, разсрочена е за плащане, при което общият размер за връщане на заетата сума вместо 1856.99 лв., с неустойката е в размер 3530 лв. Тези представени от ищцата писмени доказателства – договор за потребителски кредит и Приложение 1 – погасителен план към него не са подписани на мястото на кредитополучател, а са подписани единствено на мястото на кредитор.

По искане на ответника, направено в отговора му на исковата молба, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза по която вещото лице дава заключение, че годишният процент на разходите е 48.2885 %, а по договора за кредит е посочен 48.08 %.

3

Вещото лице е установило, че общо изплатени по кредита са 1788.90 лв., изплатени лихви 288.90 лв., изплатени такси няма. В заключението е посочено още, че при определяне размера на ГПР кредиторът е взел единствено фиксирания годишен лихвен процент определен на 40.05 %, тъй като в договора за потребителски кредит не са посочени никакви други разходи, които се включват в задължителното определяне размера на ГПР и затова няма други включени разходи при определянето на размера на ГПР. Погасителният план е изготвен коректно и отразява всички клаузи на договора за потребителски кредит, както са взети предвид и всички допускания при изчислението на ГПР, съгласно чл.19, ал.2 от ЗПК.

С изготвяне на проекто-доклада по делото съдът на основание чл.190 от ГПК е задължил ответната страна да представи намиращите се у нея документи – договор за кредит, СЕФ, погасителен план, вносни бележки и справка от счетоводството за платените от ищцата суми, които не са представени от ответника. Със същото определение съдът не е допуснал като доказателство по делото приложените от ищцата документи – копие на договор за потребителски кредит № 531393/31.05.2021 г. и погасителен план към него като е приел, че приложените копия на тези доказателства не са оформени съгласно законовите изисквания, няма подпис на „заемател“ нито на договора, нито на погасителния план.

При тази фактическа обстановка районният съд е отхвърлил иска като неоснователен.

Прието е, че ищцовата страна не е доказала по безспорен и категоричен начин, че е налице сключен между страните договор, че е налице облигационно отношение между страните и че този договор съдържа клауза, която е недействителна.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за неправилно.

Предявеният от М. Д. против „Сити Кеш“ ООД иск е с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза за неустойка във връзка с чл.22, чл.11, чл.19 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Неоспорените твърдения на ищцата са за това, че с ответното дружество има сключен договор за потребителски кредит, в който е договорена атакуваната като нищожна клауза за неустойка. Като доказателство за съществуването на договора предмет на иска, ищцата е представила негово копие, неподписано от нея, а ответникът-кредитор изрично е заявил, че не оспорва обстоятелството на сключването на този договор. При наличието на договор за потребителски кредит, представен като доказателство от ищцата, неоспорено от ответника, въззивният съд намира за напълно неправилни и незаконосъобразни изводите на първата инстанция, че ищцата не е доказала да има облигационно взаимоотношение с ответника.

Напротив ищцата е представила неподписан от нея договор за потребителски кредит и се позовава на него, твърди наличието на облигационна връзка и представя доказателства за 4 това, което санира неподписването от нейна страна. Ответникът, който не оспорва наличието на облигационна връзка между страните по повод договора за потребителски кредит, не оспорва представеното от ищцата писмено доказателство-договор, не е представил изискания такъв от съда, което не изключва съществуването на такъв договор и произнасянето на съда относно действителността на една от клаузите му.

С оглед изложеното до тук, за въззивния съд е безспорно установено съществуването на договор за потребителски кредит № 531393 към искане № 0497412 с дата на сключване 31.05.2021 г. в гр. Елхово между кредитор „Сити Кеш“ ООД и кредитополучател М. Д. Д..