Определение № 958 от 19.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 958 гр. Пловдив, 19.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500993 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „А1 България“ ЕАД, против Определение № 2770/07.03.2023г., пост. по ч.гр.д.

№1994/2023, ПРС с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против Д. А. Й. за сумата от 3625,53лв., съставляваща сбора от сумите 797,95лв., за ползвани и неплатени електронни и съобщителни услуги, от 1071,10лв., стойност на устройство по договор за продажба, 1756,48лв., неустойки при предсрочно прекратяване, ведно с 835,85лв., мораторна лихва върху цялата сума за периода от първи ден от забавата на всяко отделно плащане по всеки отделен документ до датата предхождаща датата на подаване на заявлението., ведно и със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и за разноски.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като поддържа, че процесуалният закон не предвижда задължение за заявителя да представи фактурите , въз основа на които претендира вземането,, за което е подал заявление за издаване на заповед по реда на чл.410 от ГПК. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и да издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради което се явява допустима.

1

Разгледана по същество се явява неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение като е приел, че не са изпълнени указанията на заповедния съд за представяне на фактурите, въз основа на които се претендират сумите в заявлението.

При проверка на документите по делото, съдът констатира, че жалбоподателят е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за суми, съставляващи сбор от 32 броя фактури, издадени по един и същ партиден номер /М*******/, като някои от тях издадени на едва и съща дата, а други в различни периоди, а основанията са три вида – месечна фактура за предоставени услуги, месечна вноска за устройство на изплащане / като тук претендираните суми са различни/ неустойки – различни видове : невърнато оборудване по ценова листа, 3 месечни стандартни такси, дадена отстъпка от цената на услугата или устройството.

Към заявлението са представени множество приложения към Договор №504665870 – за различни услуги, продажба на устройства на изплащане.

От представените писмени доказателства се установява, че се претендират суми по договори с потребител / соченият длъжник е физическо лице, което е сключило договори с търговец по занятие за ползване на услугите, които предоставя и покупка на сторите, които продава/, поради което по отношение на този договор и приложенията към него са относими разпоредбите на ЗЗП.

Съгл. чл.410, ал.2 от ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, т.е. на част от изискванията за редовност на исковата молба. В чл.127, ал.1, т.4 от ГПК , относим към заповедното производство, е разписано, че следва да се изложат обстоятелствата, на които се основава искът, т.е. и заявлението за издаване на заповед за изпълнение е необходимо до съдържа ясно, точно и конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията за издаване на заповед за изпълнение. Това законодателно изискване не е самоцелно разписано от законодателя , а е въведено с оглед изясняване първо на самия длъжник кое е вземането, което се претендира от него, а на следващо място – даване на възможност за преценка идентичността на вземането в заповедното производство и в исковото производство по реда на чл.422 от ГПК. На следващо място, необходимостта от индивидуализация на претенцията чрез излагане на конкретни обстоятелства и най-вече от къде произтича същата е необходимо с оглед нормативно възложената на заповедния съд проверка за неравноправни клаузи в потребителските договори. Същото задължение произтича от нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, съгласно която заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение.

В конкретния случай, съдът намира, че не може да се направи връзка 2 между представените писмени доказателства за облигационни отношения между страните – всички посочени като приложения към договор № 504665870 и партидния номер на договор, въз основа на който са издадени фактурите, въз основа на които се претендира плащане, посочен в заявлението като М *******. Дори и да се приеме, че евентуално се касае за едни и същи правоотношения , по делото са представени множество приложения към договора / всъщност самия договор липсва , а са представени отделни допълнителни договори за различни услуги и продажби на стоки/. В заявлението са претендирани суми по пет броя фактури , всички издадени на различни дати и на различна стойност. За тези суми липсва каквато и да е индивидуализация какво точно плащане представляват. По същия начин стои въпроса и за претендираната сума, съставляваща сбор от месечни вноски за устройство на изплащане. По отношение на неустойката за невърнато оборудване по ценова листа също не е ясно кое е това оборудване, защо са издадени пет на брой фактури на една и съща дата за различни суми. Всичко изложено по отношение на тези претенции от заявлението, обуславя извод, че то не отговаря на изискванията за редовност. При евентуално издаване на заповед за изпълнение , длъжникът не би разбрал за кои негови задължения се касае същата, а при едно исково производство по реда на чл.422 от ГПК не би могло да се извърши преценка за идентичност. Именно този недостатък се е опитвал да отстрани и заповедния съд, макар и че представянето на фактурите не би отстранило посочените неясноти. По отношение на сумите, претендирани като неустойки пък, съдът намира и че в случая са налице индиции за неравноправни клаузи. Договарянето на няколко, различни по вид неустойки видно от отделните приложения към договора излиза извън обезпечителната и обезщетителната й функции. В някои от тях са договори три вида неустойки при предсрочно прекратяване – заплащане на три месечни абонамента, стойност на това плащане по стандартна цена и възстановяване на част от отстъпката за оставащия срок на договора / при положение, че преди това е претендират и стандартния размер на месечния абонамент???/. В други приложения пък се претендира заплащане на стойност на продадена вещ по стандартна цена , която обаче е различна от цената към момента на сключване на договора, като по този начин продавачът едностраннно променя съществен елемент от този договор. В трети приложения пък е договорена неустойка в размер на 10% годишна лихва. Практически се достига до хипотезата, че при неизпълнение на един договор, кредиторът да получи различни плащания, които не целят да го обезщетят за вредите от неизпълнението, т.к. ще надхвърлят в пъти това, което той би получил от самото изпълнение и ще го обогатят. В случай се претендират от една страна неустойка в размер на три стандартни месечни такси, а от друга неустойка формирана от получената отстъпка в месечните такси , ведно с трета такава – съставляваща отстъпка в продажна цена на устройство, т.е. за неизпълнение на срока на договора кредиторът претендира от една страна неустойка за срока, в който договорът няма да действа, а от друга – заплащане на суми за частта на действие на договора все едно е бил безсрочен. Клаузата в договора между страните за заплащане на неустойка е явно неравноправна за 3 потребителя, т.к. чрез нея той би бил принуден да заплати суми по-големи от тези, които евентуално би заплащал ако бе сключил безсрочен договор, който може да се прекрати винаги. От една страна той се задължава да заплаща разликата в стандартните планове, а от друга – три месечни стандартни неустойки, за период, в който не е получавал услуги. На следващо място е налице неравноправността на клаузата за заплащане на друга цена за продадените устройства, т.к. чрез тази клауза се променят условията на договора за продажба, като под формата на неустойка се променя договорената цена. Не на последно място по отношение на претендираните суми за неустойки не може също да се направи отграничение коя сума по кое приложение се претендира и как е формирана тази неустойка.

Ет защо съдът намира, че в случая заповед за изпълнение не може да бъде издадена по така подаденото заявление както поради липсата на индивидуализация на претендираните вземания, така и поради факта, че част от сумите се претендират на основания, които представляват вероятна неравноправна клауза в потребителски договор.

В този смисъл постановеното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение № 2770/07.03.2023г., пост. по ч.гр.д.

№1994/2023, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4