Протокол № 246 от 21.02.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 246 гр. В., 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева И при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева

Сложи за разглеждане докладваното от Геновева И Гражданско дело № 20233100102113 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Ищецът Р. Н. Д., редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. Д. Е., надлежно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът К. О. К., редовно призована, явява се лично и с адв. П. Х., надлежно упълномощена и приета от съда от днес.

СЪДЪТ ИЗВЪРШИ справка с личната карта на К. О. К., след което ѝ върна същата.

Адв. Е.: Да се даде ход на делото.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Е.: Поддържам изцяло така предявената искова претенция. Моля да ми бъде дадена възможност да изразя становище по допълнителния отговор на исковата молба. В този смисъл възразявам срещу така изложеното твърдение за изпълнение на нравствен дълг, на което стъпва ответницата. Считам, че нравствен дълг в случая не е налице, тъй като моят доверител никога не е живял с това лице на семейни начала, имал е нагласата да бъде съсобственик на процесните имоти, както и движимите вещи изобщо изцяло, на вложенията 1 в Б., същият е заплащал издръжка на детето си В., отделно от сумите, които претендираме в настоящото производство, т.е сумите предмет на настоящата претенция.

Адв. Х.: Поддържам депозирания отговор. Оспорваме исковата молба. Поддържаме всички фактически твърдения и правни доводи. Всичко, което е различно от заявено от адв.

И, моля да считате, че е оттеглено от моята доверителка. Поддържаме направения втори отговор по делото, който е депозиран в срок.

На въпроси съда:

Ответницата К.: В Б. не съм живяла в едно общо домакинство с ищеца. В чужбина сме живели заедно в едно общо домакинство за срок от три месеца. Г-н Д. живее и работи трайно в чужбина и по точно в И..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба от Р. Д. с вх. № 31670 / 29.12.2023 г., чрез упълномощения си представител, препис от която е връчена на адв. Х., пълномощник на ответната страна, в която с оглед дадени от съда указания са уточнени обстоятелствата, за които се иска ангажирането на гласни доказателства, чрез разпита на един свидетел. По това искане съдът се е произнесъл с Определение №5/ 02.01.2024 г., което е връчено на страните.

Към молбата са приложени писмени доказателства- преводни нареждания на суми по други банкови преводи за извършени конкретни плащания за издръжката на детето В. - 25 бр. за установяване, че с отделни преводи бащата е заплащал на дъщеря си издръжка. В молбата изрично се посочва, че отговорът на исковата молба от адв. П. Х. е извън срока по чл. 131 ГПК. Затова изложените във втория отговор на исковата молба, ведно с приложените към него документи и направени доказателствени искания не следва да бъдат взети предвид и зачетени като валидно извършени. Формулирани са следните искания до съда: да се отмени определението по чл. 140 ГПК в частта, с която на ищецът е допуснат 1 свидетел при режим на водене за установяване на посочените в него обстоятелства, тъй като в подадения отговор на исковата молба от адв. И са посочени други обстоятелства. Молят вторият отговор на исковата молба и доказателствените искания в него да бъдат изключени от приложенията по делото.

За да се произнесе по исканията, съдът съобрази следното:

Препис от исковата молба, ведно с приложенията е връчен на ответника на 02.11.2023г. /четвъртък/. В едномесечния срок изтекъл на 04.12.2023 г. /понеделник/ са постъпили два отговора на исковата молба. Първият е постъпил на 16.11.2023г. от адв. Р. И с приложено пълномощно, а другият на 06.12.2023 г. от адв. П. Х., който е изпратен по пощата на 04.12.2023 г. видно от датата отразена на пощенското клеймо, поради което съдът 2 е докладвал и двата отговора на исковата молба и се е произнесъл по направените в тях доказателствени искания.

В молбата от 29.12.2023 г. адв. Е. оспорва твърденията на К. К. досежно жилището в което живее, поводът за разрива в отношенията между страните, за избора да остане в РБ.

Изтъква се, че през месец декември 2021г. след като ищецът е изпитал затруднение да осигури на ответницата сумата от 1000 евро, от които: 500 евро за издръжка, 250 евро за ипотеката на жилището и 250 евро за погасяване на заема към училищната каса, настъпила и раздялата между страните.

На въпроси съда:

Адв. Х.: Сумите са получени. Даже сме представили реципрочни писмени доказателства на представените от насрещната страна, а именно: банкови извлечения, от които е видно, на какви основания са получени сумите. Потвърждавам, че сумите са постъпили. Доколкото разбирам спора е само за основанието на плащането на тези суми.

Доколкото са превеждани суми за издръжка общо на домакинството на моята доверителка, всичко което тя е получавала е в интерес на детето, т. е там където тя се ползва от някакви суми, то това е в интерес на детето. Например: закупуването на автомобил който да бъде сигурен и да се ползва за извозването на детето по най- сигурният начин.

Адв. Е.: Нямам възражение по доклада.

Адв. Х.: Нямам възражение по доклада.

СЪДЪТ като съобрази изявлението на процесуалните представители на страните, намира, че следва да обяви за окончателен изготвения проект за доклад, както и да обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че банковата сметка на ответника е заверена със сумите, така както са посочени в исковата молба.

Водим от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен изготвения доклад и на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

3

Производството по делото е образувано по предявен от Р. Д. срещу К. К., иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 37 650 евро, претендирана като предадена при начална липса на основание, чрез заверяване банковата сметка на ответника със следните суми, както следва: за 2018г. сумата от 11 950 евро, преведени 1./ на 02.11.2018г. сумата от 950 евро; 2./ на 20.11.2018г. сумата от 6 500 евро; 3./ на 20.11.2018г. сумата от 3 700 евро; 4./ на 27.11.2018г. сумата от 300 евро; 5./ на 06.12.2018г. сумата от 300 евро; 6./ на 17.12.2018г. сумата от 200 евро; за 2019 г. сумата от 12 820 евро, преведени 1./ на 02.02.2019г. сумата от 725 евро; 2./ на 10.02.2019г. сумата от 200 евро; 3./ на 02.03.2019г. сумата от 925 евро; 4./ на 06.03.2019г. сумата от 350 евро; 5./ на 02.04.2019г. сумата от 925 евро; 6./ на 03.05.2019г. сумата от 925 евро; 7./ на 02.06.2019г. сумата от 925 евро; 8./ на 06.06.2019г. сумата от 150 евро; 9./ на 11.06.2019г. сумата от 920 евро; 10./ на 02.07.2019г. сумата от 1 000 евро; 11./ на 05.07.2019г. сумата от 75 евро; 12./ на 03.08.2019г. сумата от 1 110 евро; 13./ на 07.09.2019г. сумата от 900 евро; 14./ на 04.10.2019г. сумата от 1 000 евро;

15./ на 06.11.2019г. сумата от 900 евро; 16./ на 05.12.2019г. сумата от 900 евро; за 2020г. сумата от 12 880 евро, преведени 1./ на 04.02.2020г. сумата от 750 евро; 2./ на 03.03.2020г. сумата от 750 евро; 3./ на 04.04.2020г. сумата от 550 евро; 4./ на 05.05.2020г. сумата от 670 евро; 5./ на 07.05.2020г. сумата от 100 евро; 6./ на 05.06.2020г. сумата от 550 евро; 7./ на 02.07.2020г. сумата от 550 евро; 8./ на 20.08.2020г. сумата от 6 990 евро; 9./ на 02.09.2020г. сумата от 570 евро; 10./ на 19.10.2020г. сумата от 300 евро; 11./ на 02.10.2020г. сумата от 550 евро; 12./ на 03.11.2020г. сумата от 550 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата си молба ищецът Р. Д. твърди, че К. К. е майка на общото им дете В. Д.а, родена на 28.12.2009г., с които никога не е живял съвместно.

След раждането на общото им дете, ищецът започнал да заплаща месечна издръжка, вкл. и към настоящия момент в размер на 500 евро.

В периода от 02.11.2018г. до 03.11.2020г., ищецът е извършил банкови преводи, заверявайки сметката на К. К. общо със сумата от 37 650 евро, воден от убеждението, че след окончателното си завръщане в страната, от която е отсъствал от 2008г. родителите и общото им дете ще заживеят заедно в жилище, което е закупено от ответника през 2016г., което не се случило поради влошаване на взаимоотношенията между страните по делото.

Поддържа се, че с тези парични средства ответникът е погасявал вноски по договора за кредит за покупката на жилище, платил е продажната цена на придобит лек автомобил и е заплатил обзавеждането в него.

Твърди се, че ответника е получил сумата от 37 650 евро при начална липса на основание, поради което се настоява за уважаване на претенцията, ведно със законната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмени отговори, чрез двама упълномощени по делото процесуални представителите, с които се оспорва основателността на заявената претенция.

4

Твърди се, че сумата, която е получил от ищеца представлява издръжка на малолетното им дете, над определения размер на заплащаната от 500 евро с които средства родителят, който е полагал ежедневно преки и непосредствени грижи, е осигурявал жилище, модерно обзавеждане, уроци, сигурен автомобил, т.е. стандарт на живот, такъв какъвто би имал, ако В. Д.а се отглеждаше съвместно и от двамата си родители.

Действително страните са постигнали съгласие месечната издръжка за детето да е в размер на 500 евро, която бащата е заплащал до фактическата раздяла между родителите, настъпила през 2021г. Бащата сам е приел да подпомага майката и детето в заплащането на увеличените разходи във връзка с обслужването на договора за кредит, обзавеждането на жилището, закупуването на автомобил на стойност 15 000 лв., неговата поддръжка, за ремонт и обзавеждане, заплащането на всички месечни разходи на семейството, вкл. уроци на дъщеря им, дрехи, учебни помагала и др., както и в храната на четирите домашни любимци, в които е участвала и майката. Признава се, че със средства на ищеца е закупен гардероб за новото жилище.

Отделно се поддържа, че с посочените суми ищецът съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг към семейството си, поради което не се дължи връщане на дадено в претендирания размер.

ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

С оглед изложените от страните твърдения, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заверил сметката на ответника с посочените суми на посочените в исковата молба дати.

В тежест на К. К. е да установи основанието, на което твърди, че е получила общо претендираната сума, а именно издръжка на детето и на ответника.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ В

ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.146, АЛ.1, Т.3 и Т.4 ОТ ГПК, че банковата сметка на ответника е заверена със сумите, така както са посочени в исковата молба.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от ответницата с вх. № 29845 / 06.12.2023 г., с която изразява становище по депозираната искова молба.

Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствата по делото всички писмени документи, които страните са представили с исковата молба, с отговора на исковата молба и тези които са представени с молба от 29.12.2023 г., които съдът ще цени по същество на спора.

5

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата молба копия на писмени документи, както следва: Пълномощно от 28.09.2023 г. - 1 л.;

Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 312 /30.12.2009 г. - 1л. ; нотариално заверено Заявление – съгласие за заличаване на договорна ипотека рег. № 6598 /26.06.2023г. - 2л.; нотариално заверена Молба до СВ – В. с рег. № 67/11.05.2022 г.-4л.;