Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 508 от 05.12.2023, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно частно гражданско дело 294/2023
Вид
Определение № 508
Подписан
05.12.2023
В сила
05.12.2023
Състав
Пламен Александров Александров, Кирил Митков Димов, Невена Калинова Калинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 210, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. К., 04.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно гражданско дело № 20235100500294 по описа за 2023 година Производството е по чл. 278 от ГПК и е образувано по подадена от С. А.

А., Р. М. Ф. и Ш. И. М., чрез представител по пълномощие, частна жалба против протоколно определение от 27.07.2023 г. по гр. д. № 1019/2022 г. на Районен съд – К., с което производството по делото е прекратено. Считат обжалваното определение за неправилно, като излагат съображения за това.

Молят съда да отмени определението, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на Окръжен съд – К., като върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на делото.

Против частната жалба е подаден отговор от третото лице помагач и ответник по предявения обратен иск – Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД гр. С., с който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК отговор от ответника „О.Т.“ ООД гр. К. не е постъпил.

Въззивният съд, като съобрази обстоятелствата по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

1

Производството по гр. д. № 1019/2022 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по предявени от С. А. А., Р. М. Ф. и Ш. И. М. против „О.Т. “ ООД гр. К. осъдителни искове по чл. 200 от КТ за заплащане на сумата в общ размер на 270 000 лева (по 90 000 лева на всеки един от ищците), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищците болки и страдания, вследствие на настъпила на 01.11.2021 г. трудова злополука, причинила смъртта на Е.Р.М.., ведно със законна лихва, считано от 01.11.2021 г. до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът е поискал да бъде привлечено като трето лице помагач – Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД гр. С., като поддържа, че смъртта на Е. Р. М. е настъпила при ПТП и за МПС - то, с което е причинена, е сключена между него и третото лице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В срока за отговор ответникът е предявил обратен иск срещу третото лице помагач – Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД гр. С., като е поискал, в условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен иска по чл. 200 от КТ, застрахователят да бъде осъден да му заплати сумата, за която е осъден.

С определение № 1057 от 19.10.2022г. районният съд е конституирал, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД гр. С. като трето лице помагач на ответника. С разпореждане № 2233 от 19.10.2022 г. първоинстанционният съд е оставил без движение предявения от ответника обратен иск срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД за внасяне по сметка на съда на дължимата за иска държавна такса в размер на 10 800 лева. С разпореждане№ 2358 от 31.10.2022 г. районният съд е приел за съвместно разглеждане предявения от „О.Т. “ ООД срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД обратен иск за сумата общо в размер на 270 000 лева и е пристъпил към размяна на книжа по този иск. След извършената размяна на книжа, първостепенният съд се е произнесъл по представените от страните доказателства и направените от тях доказателствени искания, насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание, изготвил е доклад по делото, събрал е допуснатите доказателства и е провел няколко заседания. В съдебно заседание на 27.07.2023 г. съдът е прекратил производството по гр. д. № 1019/2022 г. и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – К., като се е обосновал, че 2 цената на предявения обратен иск е 270 000 лева или над 25 000 лева, поради което на основание чл. 104, т. 4 от ГПК искът е родово подсъден на окръжен съд.

Определението е неправилно.

Във връзка с изложената по-горе фактическа обстановка следва да се посочи, че съдът, пред който се предявява обратния иск, следва да прецени дали са налице предпоставките за последващо обективно съединяване на искове, каквото представлява предявяването на обратен иск, определени в чл.

210, ал. 1 ГПК, а именно: исковете да са подведомствени на съдилищата, да са подсъдни на един и същ съд и да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред. Родовата подсъдност на предявените искове е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно и която следва да съблюдава и по отношение на обратния иск. Ако той е родово неподсъден на съда по главния иск, налице е пречка за приемането му за съвместно разглеждане с него.

Самостоятелно съществуване на обратния иск, отделно от главния, е невъзможно, поради което в този случай, при родова неподсъдност на обратния иск, съдът не разделя производството по двата иска и не изпраща обратния иск на друг съд по компетентност, или както в случая не изпраща производството по главния и по обратния иск на друг съд по компетентност, а отказва да приеме последния за съвместно разглеждане. Този отказ не е отказ от правосъдие по смисъла на чл. 2 от ГПК, защото страните по обратния иск не се лишават от право на защита, тъй като предмет на иска е едно бъдещо притезание, обусловено от крайния изход по главния иск, в предмета на който не се включва произнасяне относно правоотношението по обратния иск (за разлика от инцидентния установителен иск). В тази смисъл е и съдебната практика – определение № 82 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. N 4549/2019 г., IV г.о.

И тъй като в случая са предявени искове по чл. 200 от КТ, които независимо от цената им, доколкото се касае за трудов спор, са родово подсъдни на районния съд, съгласно чл. 104, т.4 от ГПК, компетентен е районният съд. Ето защо, следва обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на спора по исковете по чл.

3

200 от КТ, като съобрази гореизложеното относно допустимостта на приемането за разглеждане на предявения обратен иск и предприеме необходимите действия в тази насока.

Водим от изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.07.2023 г. по гр. д. № 1019/2022 г. на Районен съд – К., с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Окръжен съд – К..

ВРЪЩА делото на Районен съд – К. за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на спора по исковете по чл.

200 от КТ, като съобрази изложеното в мотивировъчната част на настоящото определение относно допустимостта на приемането за разглеждане на предявения обратен иск и предприеме необходимите действия в тази насока.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4