Решение № 172 от 13.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Пловдив, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330104760 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищецът С. Г. П. е предявил срещу Н. Г. Г. и С. И. Ч. иск за делба на сграда с идентификатор **, ** и **, ведно с ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор **, находящи се в гр. П., ул. „Е.“ № **.

В исковата молба се излагат съображения, че наследодателите С. и И.

Ч.и придобиват при равни права процесните недвижими имоти. Страните били техни наследници, респ. собственици на имотите. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, се претендира недвижимите имоти да бъдат допуснати до съдебна делба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Н. Г. Г., с който се излагат съображения за допустимост и основателност на предявените искови претенции. В указания срок е постъпил отговор на искова молба от ответницата С. И. Ч., с който се изразява становище за основателност на исковата молба досежно сграда с идентификатор ** и **, ведно с ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор **, находящи се в гр. П., ул. „Е.“ № **. По отношение на сграда с идентификатор ** се посочва, че е построена от ** на ответницата, поради което и останалите съделители не притежавали квота в 1 съсобствеността.

Със становище вх. № 73966/11.07.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от ответника Н. Г. се посочва, че не се оспорва обстоятелството, че гаражът е построен след извършване на доброволната делба. Със същата наследодателите С. и И. Ч.и са придобили при равни квоти земята и постройките в него. С оглед изложеното се оспорва, че С. Ч. е придобила собствеността върху гаража изцяло по наследство от нейния **.

С протоколно определение от 12.07.2024 г., постановено по делото, исковата молба е оставена без движение, с указания към ищеца да посочи кои са носителите на правото на собственост останалата идеална част от поземления имот, да посочи дата на изграждане на сгради с идентификатори ** и **, да посочи дали сграда с идентификатор ** представлява самостоятелен обект на правото на собственост или принадлежност към друг обект, ако да – към кой, да посочи дали към датата на изграждане на двете сгради наследодателите С. и И. Ч. са имали сключен граждански брак, ако да – с кои лица.

С молба – уточнение вх. № 88506/27.08.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от ищеца, същият уточнява, че сграда с идентификатор ** представлява селскостопанска сграда, която обслужва сграда с идентификатор **, като е построена през ** г. Посочва се, че сграда с идентификатор ** представлява гараж, като останалите собственици са наследниците на С. К. С., а именно: М. С. С., С. С. К., К. С. К. и А. С. Й..

С молба – уточнение вх. № 96180/20.09.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ищецът уточнява, че към годината на построяване на сграда с идентификатор ** – ** г., С. Ч. е била **, И. Ч. е бил **, а С. С. е имал сключен граждански брак с М. С. С..

С оглед изложеното, с Разпореждане № 29538/18.10.2024 г., постановено по делото, като ответници са конституирани М. С. С., С. С. К., К.

С. К. и А. С. Й..

В указания срок от същите не е постъпил отговор на искова молба.

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

По делото е представен Протокол от ** г. по гр. д. № **/** г. по описа 2 на **, от който се установява, че в дял на С. П. Ч. и И. С. Ч. се дава и те приемат следните недвижими имоти: ½ ид. част от дворно място, цялото от 702 кв.м., находящо се в парцел ** – ** от кв. ** по плана на кв. П. на гр. П., ул. „Е.“ № **, ведно с източната половина от едноетажна масивна жилищна сграда (близнак) с отделен вход от изток, източната половина от масивна стопанска постройка в двора, с реално ползване на източната част от дворното място. Посоченото дворно място съответства на поземлен имот с идентификатор **, а източната половина на сграда – на сграда с идентификатор **, видно от вписванията в кадастралната карта и кадастралните регистри, обективирани в Скица от ** ., издадена от СГКК П..

Останалата ½ ид. част, ведно със западната половина от жилищната сграда (близнак) с отделен вход е възложена на С. К. С.. Същата съответства на сграда с идентификатор **.

От Удостоверение за наследници на С. П. Ч., издадено на ** г. от Община П., се изяснява, че същата е починала на ** г., като е оставила за наследници: низходящите на ** си Б. С.а А. и ** си – И. С. Ч.. С оглед изложеното и на основание чл. 10, ал.2 и 5, ал.1 ЗН наследственото й е разпределено между посочените две групи наследници по ½ ид. част. Б. А. е починала на ** г. като е оставила за наследници двете си ** – Н. Г. Г. и С. Г. П., които са придобили по ½ ид. част от наследството на своята **, респ. по ¼ ид. част от наследството на своята ** – С. Ч.. И. Ч. е починал на ** г., като е оставил за единствен свой наследник ** си – С. И. Ч., върху която е преминала притежаваната от наследодателя ½ ид. част от наследството на С. Ч..

С оглед изложеното, след смъртта на И. Ч., съсобствеността по отношение на жилищната сграда, разположена в източната част, ведно с ½ ид. част от дворното място е разпредЕ. между страните, както следва: за Н. Г. – 1/8 ид. част, за С. П. – 1/8 ид. част, и за С. Ч. – 6/8 ид. части.

По делото е приобщено Удостоверение за наследници на С. К. С., издадено на ** г. от Община Е., от което се изяснява, че същият е починал на ** г. и е оставил за наследници: съпругата си – М. С. С.о, и трите си ** – С. С.

К., К. С. К. и А. С. Й..

В хода на съдебното дирене е приобщена СТЕ, изготвена от вещото лице инж. В. Х.. Съобразно заключението на вещото лице сграда с идентификатор ** е сграда на основно застрояване с предназначение 3 жилищна сграда, сграда с идентификатор ** е сграда на допълващо застрояване с предназначение гараж, сграда с идентификатор ** е сграда на допълващо застрояване с предназначение гараж, сграда с идентификатор ** е сграда на допълващо застрояване със стопанско предназначение, сграда с идентификатор ** е сграда на допълващо застрояване със стопанско предназначение и сграда с идентификатор ** е сграда на основно застрояване с предназначение жилищна сграда. В проведеното открито съдебно заседание на ** г. при изслушване на заключението вещото лице уточни, че сгради с идентификатори ** и ** са на допълващо застрояване, но към тях се намират тоалетните на жилищните сгради. В посочените сгради има разположени две помещения – едните са гаражи, а другите – тоалетни. В жилищна сграда с идентификатор ** няма друга тоалетна, извън тази, която се намира в гараж с идентификатор **. Вещото лице посочва, че сграда с идентификатор ** се ползва от собствениците на сграда с идентификатор ** и представлява преустроена стопанска сграда в лятна кухня, а сграда с идентификатор ** представлява склад към сграда с идентификатор ** и се ползва от собствениците на последната сграда. Дворното място било разделено с ограда, която преминавала през сгради с идентификатори ** и **.

По делото е приобщено и заключение от вещото лице инж. Е. Д..

Съобразно същото жилищна сграда с идентификатор ** е на два етажа с два самостоятелни входа за всеки етаж. Постройка с идентификатор ** представлява гараж и част от постройката представлява баня, перална и тоалетна, обслужващи сграда с идентификатор **. На скица № ** от заключението вещото лице е обозначило частта от сградата, представляваща гараж с букви А, Б, Ц, Е и В, а частта сградата, представляваща баня, перална и тоалетна с букви Ж, Е, В, Д и Г. Сграда с идентификатор ** е с площ от 38 кв.м. и обслужва жилищна сграда с идентификатор **.

Съдът кредитира приетите по делото заключения по допуснатите СТЕ като компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и обосновани.

Същите не се оспорват от страните и съответстват на приобщения по делото доказателствен материал.

При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет: сграда с идентификатор **, ведно с ½ ид. част от поземлен имот с 4 идентификатор **, между Н. Г. при квота 1/8 ид. част, С. П. при квота 1/8 ид. част, и С. Ч. при квота 6/8 ид. части. Доколкото несъмнено се установи, че банята, тоалетната и пералното помещение на сграда с идентификатор ** се намират в част от сграда с идентификатор **, и предвид, че същата няма самостоятелно предназначение следва тази част – заключена между букви Ж, Е, В, Д и Г от скицата на вещото лице, като обслужваща също да бъде допусната до съдебна делба, заедно с жилищната сграда.

По отношение на предявения иск с за делба на сграда с идентификатор **, съдът намира същият за неоснователен. Така несъмнено посочената сграда няма самостоятелно предназначение, а същата представлява сграда на допълващо застрояване с обслужващо предназначение. Легалната дефиниция на допълващо застрояване е посочена в чл. 41, ал.1 ЗУТ, а именно: спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки.

Константна се явява съдебната практика, че сгради на допълващо застрояване следва да се допускат до съдебна делба със сгради на основано застрояване /така Решение № 89/12.07.2019 г., постановено по гр.д. № 3607/2018 г. на В КС , 1 ГО/. В случая, обаче, несъмнено и от двете приети по делото заключения по допуснатите СТЕ се изясни, че сградата на основно застрояване, която е обслужвана от **, не е сграда с идентификатор **, а сграда с идентификатор **. Последната не е собственост на ищеца, не се претендира същата да бъде допусната до съдебна делба и не се излагат фактически твърдения за възникването на съсобственост по отношение на нея, която някоя от страните да желае да се ликвидира. Поради изложеното и предявеният иск за делба по отношение на сграда с идентификатор ** се явява неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.

Основният спорен въпрос в производството е придобила ли е ответницата С. И. Ч. собствеността върху сграда с идентификатор ** – в частта, която представлява гараж чрез присъединяване на давностното владение на нейния праводател – И. Ч..

За установяване на посоченото обстоятелство, по делото бяха разпитани двама свидетели – Р. Е. Р. и Н. Г. Н..

Свидетелят Р. си спомня, че е познавал И. Ч. и ** му – С., както и ** му.

Той живеел на същата улица, на която живеел И. Ч.. В имота на последния имало къща близнак. И. решил, че иска да прави гараж в имота, поради което 5 извикал свидетеля, за да му помага при налИ.ето на плочата. Гаражът бил разположен наравно с улицата. Строежът започнал през ** г. – ** г. Когато гаражът бил построен, ** на И. била жива и знаела за неговия строеж. Когато построил гараж, И. го ползвал. Сега гаражът се ползвал от неговата **.

Свидетелката Н. посочва, че познава страните С., С., М. и К., защото са съседи на имота на ул. „Е.“ в кв. П. в гр.П.. Техният имот представлявал двор с две къщи на калкан. Свидетелката познавала и ** на С. Ч. – И., и нейната ** – С.. В имота имало гараж от лявата страна на двора, който бил разположен на имотната граница. Той бил строен през ** г. – ** г. с труд от приятели. За материалите бил заплащал И., което свидетелката разбрала от неговата ** – С.. Последната нямала против И. да построи гаража, съседите също. Гаражът се ползвал от И., а в момента се ползвал от С..

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото техните показания са преки и непосредствени.

От правна страна следва да се посочи, че наведеното от ответника С. Ч. придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държа вещта като своя, като същата да е осъществена от наследодателя И. Ч.. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) - осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, но въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е поС.но, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.