Решение № 3559 от 09.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3559 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100505492 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 934/17.01.2024 г., постановено по гр.д. № 33185/2022 г. по описа на СРС, 148 състав, е признато за установено по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, че ответникът Н. П. Т., ЕГН **********, дължи на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 10.12.2021 г. по ч.гр.д. № 24304/2021 г. по описа на СРС, 148 състав:

10 170,89 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 7001198862 от 27.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 28.04.2021 г., до изплащане на вземането;

2597,77 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.09.2020 г. до 18.03.2021 г.

С решението частично е отхвърлен искът за възнаградителна лихва за 1 горницата над 2597,77 лв. до първоначално предявените 2611,45 лв.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 654,96 лв. за исковото производство, както и сумата от 305,45 лв. за заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът е осъден да заплати на адв. Николай И. И. сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Н. Т., която е насочена срещу частта, с която е признато за установено, че последната дължи на ищеца сумата от 400,63 лв. – горницата над 9770,26 лв. до пълния уважен размер от 10 170,89 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 7001198862 от 27.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 28.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2597,77 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.09.2020 г. до 18.03.2021 г.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост, нарушения на материалния закон. Въззивникът счита, че процесният договор за кредит е недействителен поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не бил посочен методът за изчисляване на ГПР, липсвала методиката за неговото формиране и кои компоненти са включени в него, а единствено била посочена неговата абсолютна стойност. Изложени са съображения за недействителност и поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, както и поради противоречието на уговорената възнаградителна лихва с добрите нрави. При това положение и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължал връщането само на чистата стойност на кредита, но не дължал лихви и други разходи по него. По делото се установило, че въззивникът е извършил частични плащания по кредита, които следвало да се отнесат към погасяване на главницата. Така мотивиран, въззивникът моли решението да бъде отменено в неговите обжалвани части, а исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 2 ищеца в първоинстанционното производство – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с който я оспорва като неоснователна, като са изложени доводи, че процесният договор за потребителски кредит е действителен. Счита, че решението на районния съд е правилно в обжалваната част, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ответницата Н. П. Т. в частта, с която е признато за установено, че дължи на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430 ал. 1 от ТЗ, сумата до размера от 9770,26 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 7001198862 от 27.04.2020 г., както и от ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в частта, с която е отхвърлен искът му за договорна възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 2597,77 лв. до пълния претендиран размер от 2611,45 лв.

Подадена е и частна жалба с вх. № 121801/12.04.2024 г. от адв. К.Б. срещу Определение № 13228 от 26.03.2024 г. по гр.д. № 33185/2022 г. по описа на СРС, 148 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, поради което моли същото да бъде отменено, като в негова полза бъде присъдена сумата от 34,31 лв. за оказана безплатна правна помощ в хода на заповедното производство.

„Ти Би Ай Банк“ ЕАД е подал отговор на частната жалба, като е оспорил нейната основателност. Моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, че ответникът Н. П.

Т . , ЕГН **********, дължи на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 10.12.2021 г. по ч.гр.д. № 24304/2021 г. по описа на СРС, 148 състав:

10 170,89 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 7001198862 от 27.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода 3 от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 28.04.2021 г., до изплащане на вземането;

2611,45 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.09.2020 г. до 18.03.2021 г..

От представения по делото Договор за потребителски кредит № 7001198862/27.04.2020 г. се установява, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в качеството на кредитодател и ответника Н. П. Т. в качеството на кредитополучател е възникнало облигационно отношение, по силата на което страните са уговорили отпускане на кредит за потребителски цели в размер на 10 299,97 лв. Кредитът се погасява с 37 месечни вноски в размер на по 529,71 лв. (37-мата е в размер на 529,73 лв.). Общата стойност на плащанията възлиза на 19 599,29 лв., посочени са ГПР в размер на 48,79 % и лихвен процент в размер на 46,67 %. В договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени месечните вноски като крайна стойност, част главница, част лихва, падеж на всяка от тях и оставаща главница в лева.

В чл. 16.2. от договора страните са се съгласили, че при просрочие на три последователни месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на последната от трите, вземането на кредитора за главница става предсрочно и незабавно изискуемо в пълен размер и върху него започва да се начислява законна лихва по чл. 9.4. от договора (лихва за просрочие в размер на законната лихва), без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

Договорът за кредит е подписан от двете страни на всяка страница, като истинността на подписите не е оспорена от ответника.

Във връзка с установяването на договорните отношения между страните по делото са представени Заявление за рефинансиране на задължение от 27.04.2020 г., Заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 27.04.2020 г., Уведомление за предсрочна изискуемост от 21.01.2021 г., както и Обратна разписка за писмо, съдържащо „Уведомление за предсрочна изискуемост по дог № 7001198862“. Писмото е получено лично от ответника на 18.03.2021 г., което не се оспорва от последния. Представено е и Извлечение от банкова сметка на ответника, от което се установява предаването на заемната сума.

Горепосочените документи са представени и в оригинал, като в съдебно 4 заседание съдът е направил констатация след оглед и използване на компютърна конфигурация, че текстът на договора е в размер 12, шрифт „Arial Narrow“. Страните не са имали забележки по констатациите.

От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебносчетоводна експертиза се установява, че по процесния договор е платена сума в размер на 535,40 лв., с което е погасена първата месечна вноска в размер на 529,71 лв. и лихва за забава в размер на 5,69 лв. за периода от 05.08.2020 г. до 03.09.2020 г. Дадени са два варианта на непогасени задължения по договора към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Вещото лице потвърждава установеното от Извлечението от сметката на ответника, че заемната сума е предадена на кредитополучателя на 27.04.2020 г., което представлява усвояване на кредита. ГПР е в размер на 48,79 % – както е посочен в договора.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400,63 лв. – горницата над 9770,26 лв. до пълния уважен размер от 10 170,89 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 7001198862 от 27.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 28.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2597,77 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.09.2020 г. до 18.03.2021 г.

В частта, с която искът за възнаградителна лихва е частично отхвърлен, 5 както и в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9770,26 лв. – част от главница по процесния договор за кредит, решението е влязло в сила като необжалвано.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка по договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът има задължение за връщане на получена в заем сума; предаване на заетата сума от кредитодателя на ответника; изискуемост на претендираните вземания – редовна/предсрочна; уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост при твърдение за такава; размер и период на вземането – главница, възнаградителна лихва.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, ако твърди наличие на такива.

Във връзка със служебното задължение на съда да следи за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, в тежест на ищеца е и да докаже, че клаузите по договора за кредит са индивидуално уговорени и съобразени с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Няма спор, че процесният договор е такъв за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП. Безспорно е обстоятелството, че договорът за потребителски кредит е сключен на 27.04.2020 г. при действащи Закон за потребителския кредит (Обн. ДВ. бр. 18 от 5 Март 2010 г.) и Закон за защита на потребителите (Обн. ДВ. бр. 99 от 9 Декември 2005 г.). Страните по делото не спорят и по отношение на съдържанието на същия такова, каквото се установява от доказателствата по делото. Безспорно кредитодателят е предоставил на кредитополучателя заетата сума, видно от представените по делото доказателства.