Решение № 6875 от 12.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6875 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

П. Милев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от П. Милев Въззивно гражданско дело № 20231100510566 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20085314 от 28.03.2023г., постановено по гр. д. № 60406/2020г. по описа на СРС, 64 състав, ответникът „Е.Л. и Д.” ЕООД, ЕИК ****, е осъден да плати на В. П. Щ., ЕГН **********, сумата от 50 000 лева по предявен частичен иск по чл.200 КТ при пълен размер на вземането от 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й П. Д.в Щ., починал при трудова злополука на 24.12.2018г., ведно със законната лихва от 24.12.2018г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер на частичния иск от 80 000 лева. Със същото решение ответникът „Е.Л. и Д.” ЕООД, ЕИК ****, е осъден да плати на Д. Д. Щ., ЕГН **********, сумата от 50 000 лева по предявен частичен иск по чл.200 КТ при пълен размер на вземането от 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му П. Д.в Щ., починал при трудова злополука на 24.12.2018г., ведно със законната лихва от 24.12.2018г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер на частичния иск от 80 000 лева.

Ищците В. П. Щ. и Д. Д. Щ. са подали въззивна жалба, насочена срещу първоинстанционното решение в частта му, с която предявените от тях искове са отхвърлени. Считат, че съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване при размер от 50%, като присъдената сума била занижена, не съответствала на съдебната практика и не можела да репарира в пълен обем 1 претърпените неимуществени вреди. В жалбата се съдържат доводи за допуснати от районния съд процесуални нарушения, който ценил доказателства, които нямат стойност. От събраните доказателства не се установило починалият да е проявил груба небрежност. П. Щ. починал след настъпило ПТП, което било непредпазливо деяние, независимо дали има нарушение на правилата за движение по пътищата. Констативният протокол за ПТП не се ползвал с никаква доказателствена стойност за обстоятелствата, които не са установени пряко от длъжностното лице, в т.ч. и по отношение на механизма и причините за настъпване на произшествието. Изготвената по делото автотехническа експертиза била оспорена от ищците, тъй като вещото лице се позовало на негодни доказателства, които били изготвени в хода на друго производство. Такива доказателства били свидетелските показания на Р.Ч. и С.К.. Изводът на експерта относно скоростта на движение на лекия автомобил бил хипотетичен и необоснован, тъй като не била посочена формула за изчисление. При това положение не можело да се приеме, че пострадалият е проявил груба небрежност. Неправилно вещото лице посочило, че произшествието е било предотвратимо, ако пострадалият водач се е движил със скорост от 90 км/ч., с повишено внимание и концентрация, тъй като отново не били посочени изчисленията, въз основа на които експертът е достигнал до този извод. Не били събрани и данни относно поведението на водача преди настъпване на процесното ПТП. Вещото лице по недопустим начин ценил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, от което постановление експертът посочил и скоростта на движение на лекия автомобил без да направи собствени изчисления. В своята практика ВКС приемал, че настъпването на ПТП в резултат на превишена скорост винаги е при форма на вина несъзнавана непредпазливост, която граничела с института на случайното деяние.

Допускането на най-типичното и обичайно нарушение не можело да обоснове наличието на груба небрежност. Отново се акцентира върху неправилния извод на районния съд за проявена от пострадалия водач груба небрежност, а дори да се приеме, че лицето е допринесло по някакъв начин за настъпване на процесното ПТП, то този принос бил незначителен и в никакъв случай не се равнявал на 50%. Районният съд обсъдил избирателно доказателствата по делото и не съобразил, че основава решението си върху необосновано заключение на САТЕ. Нарушен бил принципът на непосредственост, тъй като съдът кредитирал доказателства, които са изготвени по друго производство. В тази връзка се акцентира върху свидетелските показания при отговора на първи и втори въпрос относно атмосферните условия, при които е настъпило произшествието и състоянието на пътя. По отношение на максималната скорост вещото лице отново ползвало и цитирало негоден документ – постановление на ОП – Стара Загора от 06.01.2020г., а в открито съдебно заседание експертът потвърдил, че при определяне на максималната скорост на движение е съобразил това постановление. Необоснован бил изводът на вещото лице относно липсата на констатирани причини от техническо 2 естество или техническа неизправност. Никъде в експертизата не бил посочен и механизмът на настъпване на ПТП; независимо че била изчислена критичната скорост, вещото лице не изчислило самата скорост, с която се е движел лекият автомобил. Последната била единствено посочена, че е 171 км/ч. без да е ясно на базата на какви изчисления вещото лице е достигнало до този извод, като тя съответствала на посочената от ответника в отговора на исковата молба. Нямало определено време за реакция, опасна зона и място на отстояние. Правилно първата инстанция приела, че от началото на м.12.2018г. до настъпване на инцидента на 24.12.2018г. пострадалият е полагал преимуществено нощен труд и се е чувствал изморен няколко дни преди инцидента, но въпреки това достигнал до погрешен извод, че е налице проявена груба небрежност поради неспазване на разпоредбите на ЗДвП.

Мотивите на решаващата инстанция си противоречали – от една страна било прието, че действията на пострадалия са в разрез с изискванията на ЗДвП, а от друга страна било прието, че водачът на лекия автомобил е полагал нощен труд, водещ до уморяемост, занижена концентрация и удължаване времето за възстановяване. Жалбоподателите изтъкват, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда е проявление на груба небрежност, като се позовават на практика на ВКС, съгласно която не може да се прилага груба небрежност, когато работодателят допуска постоянна практика при нарушаване на правилата за безопасна работа. От всичко изложено следвало, че пострадалият не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, а напротив – не били предприети нужните мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите. Не се установило по категоричен начин, че П. Щ. е предприел действия, които да допринесат за настъпването на вредоносния резултат. Дори и да се приеме наличието на съпричиняване, жалбоподателите считат, че размерът му от 50% е завишен.

Приносът бил толкова незначителен, че не следвало да се отчита при определяне размера на обезщетението. Освен това, причината за катастрофата била преумората на водача, който преимуществено полагал нощен труд.

Въззивниците сочат, че при определяне на справедлив размер на обезщетението съдът може да вземе предвид пълните размери на исковете от по 150 000 лева, като при евентуално отчитане на съпричиняване нямало пречка да се присъди обезщетение в размер от по 80 000 лева. Установило се от събраните доказателства, че ищците търпят изключителни болки и страдания от смъртта на сина им П. Щ.. Последният бил млад мъж на 32 години, в работоспособна възраст, деен, активен, като се е грижил за близките си и им е помагал във всичко. Смъртта на П. Щ. причинила мъка, душевни болки и страдания за ищците, които се грижили с огромна любов за сина си.

Те го отгледали и възпитали в дух на обич, разбирателство, взаимно уважение и подкрепа, като са имали планове за бъдещето. Разчитали са, че синът им ще се грижи за тях на старини, че ще ги дари с внуци и ще постигне професионални успехи. Мъката продължавала и към настоящия момент.

Следвало да се отчете и датата на катастрофата – Бъдни вечер и Коледа, които 3 празници винаги щели да бъдат свързвани със загубата на дете. Така мотивирани, жалбоподателите молят решението на районния съд да бъде отменено в обжалваната част, а предявените от тях искове да бъдат уважени в техния пълен размер. Претендират и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът „Е.Л. и Д.” ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Счита за правилен извода на съда, че при настъпване на трудовата злополука пострадалият работник е проявил груба небрежност. От доказателствата по делото било видно, че той е управлявал автомобила със скорост от 171 км/ч. при разрешена скорост до 90 км/ч. Това поведение било рисково, като водачът на автомобила е бил длъжен да предположи, че движейки се с такава скорост има висок риск от настъпване на ПТП, но лекомислено се е надявал, че ще произшествието ще бъде предотвратено. Именно това поведение било и единствената причина за настъпване на процесното ПТП, което съставлявало проява на груба небрежност от страна на починалия. Оспорва доводите на жалбоподателите за допуснати процесуални нарушения. По делото били приобщени материалите от Окръжна прокуратура – гр. Стара Загора по пр.пр.

№ 1155/2019г. и ДП № 284/2018г., в които се съдържали официални документи, ползващи се с обвързваща съда сила. Изтъква, че е нямало друг начин, по който да се докаже механизмът на настъпване на процесното ПТП.

Доводите на жалбоподателите за незначителен принос от страна на починалия не почивали на събраните доказателства. Не можело да се приеме, че причина за настъпване на произшествието е полагането на нощен труд от страна на П.

Щ., за което отговорност да се носи от работодателя, тъй като се установило, че в отдела, в който е работил починалия, е било въведено сумирано изчисляване на работното време; имало и изготвен график за полагане на труд, с който работникът се е запознал. Въззиваемият отново изтъква, че П. Щ. е управлявал автомобила със скорост от 171 км/ч. при разрешена скорост до 90 км/ч., което било проява на груба небрежност. Не били съобразени климатичните условия на зимния сезон и нощният час, което довело до загуба на контрол. Тези обстоятелства водели до извод за груба небрежност при нарушаване правилата за движение по ЗДвП. Инцидентът бил резултат единствено от поведението на починалия работник. Въззиваемият счита, че присъдените от районния съд обезщетения са в максимален размер за случая, с оглед големия принос на починалия за самопричиненото ПТП. Работодателят не носел отговорност за настъпилия инцидент, тъй като той не участвал при неговото настъпване. Работникът закъснявал за работа, шофирал с превишена скорост и не съобразил пътната обстановка. Моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено в неговата отхвърлителна част. Претендира и разноски.

Работодателят „Е.Л. и Д.” ЕООД е подал насрещна въззивна жалба, уточнена с молба от 08.11.2023г. Посочил е, че обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е осъден да заплати на всеки един от двамата ищци обезщетение за горницата над 10 000 лева. Неправилно съдът приел, че 4 съпричиняването на трудовата злополука от страна на пострадалия е в размер на 50%, поради което и присъдените обезщетения били в завишени размери.

Правилно първата инстанция приела, че трудовата злополука е настъпила в резултат на поведението на работника и допуснатата от него груба небрежност. Видно било от доказателствата, че пострадалият е управлявал автомобила със скорост от 171 км/ч. при разрешена скорост до 90 км/ч. Това поведение било рисково, като водачът на автомобила е бил длъжен да предположи, че движейки се с такава скорост има висок риск от настъпване на ПТП, но лекомислено се е надявал, че ще произшествието ще бъде предотвратено. Именно това поведение било и единствената причина за настъпване на процесното ПТП, което съставлявало проява на груба небрежност от страна на починалия. Независимо от това, съдът определил размера на съпричинаване и на обезщетението по чл.200 КТ без да вземе предвид множество факти и доказателства. В тази връзка се посочва, че съдът правилно е приел, че работникът е закъснявал за работа при настъпване на процесното ПТП, поради което е управлявал автомобила с превишена скорост, но неправилно приел, че това поведение не повишава приноса на увредения за настъпване на инцидента. В случая вина за закъснението имал именно работника и той сам се поставил в такова положение; не информирал работодателя за закъснението и в разрез със ЗДвП шофирал с превишена скорост, предизвиквайки сам инцидента. Не било отчетено, че пострадалият е шофирал с превишена скорост и преди самия инцидент, като това се установявало от показанията на свидетеля Р.Ч., което отново сочело за безотговорно поведение на работника, който бил многократно санкциониран за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата. Всичко това доказвало, че спазването на правилата на ЗДвП не е приоритет на пострадалия работник. Районният съд не отчел, че разпитаните по делото свидетели са заинтересовани от изхода на спора, поради което показанията им не били обективни и безпристрастни. Твърденията на трети лица относно това какви са били очакванията на родителите на починалия, за тяхната болка и страдания не можело да се приемат, тъй като съпругата на починалия П. Щ. не е предявила иск по чл.200 КТ и не била призована като свидетел от ищците.