Определение № 1605 от 18.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1605 гр. София, 18.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501279 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 , ал. 2 ГПК.

Образувано е по частни жалби, подадени от адв. Н. И. и адв. К. Б., обективирани в едно изявление, срещу определение № 3267/13.02.2025г. по в. гр. д. № 5675/2022г. на СГС, IV E в. състав, инкорпориращо няколко определения, - в частта му, в която съдът е оставил без разглеждане молбите им по чл. 248 ГПК. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е незаконосъобразно. Концентрират недоволството си върху неправилен извод на съда, че исканията са недопустими поради непредставяне на списъци пред въззивния съд, доколкото измененията касаят предходни на въззивното производство производства – заповедно и първоинстанционно производство.

Искат отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на СГС за произнасяне по същество на исканията им.

Ответникът по частните жалби „Профи Кредит България“ ЕООД е подал отговор на частните жалби, с който е оспорил допустимостта им, евентуално тяхната основателност.

Софийски апелативен съд намира, че частните жалби са допустими – те са подадени срещу преграждащи производството актове, подлежащи на съдебен контрол (определение, с което не са разгледани искания по чл. 248 ГПК), правото на жалба е упражнено от заинтересувани лица в срок, - тъй като обжалваните определения не са им съобщени, частната жалбоподателка, 1 съобразно указанията на СГС за прилагане само на 1 вносен документ, е приложила вносен документ за държавна такса, а по отношение на дължимата от частния жалбоподател такса съдът ще приложи нормата на чл. 77 ГПК.

За да се произнесе по основателността на частните жалби, САС взе предвид следното:

С решение № 924 от 09.02.2022г. по гр. д. № 28541/2021г. СРС, 65 състав е признал за установено по предявените от Г. Й. А.,ЕГН : ********** против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД, че „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752 дължи на Г. Й. А., ЕГН: **********, в качеството й на частен правоприемник, сумата в размер на 3 758,96 лв., представляваща сума, платена без основание от Л. В. Н., ЕГН : ********** по Договор за потребителски кредит № 3015789855/29.12.2016год. и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услужи от 29.12.2016год., от които 3 000 лв. - възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и 758,96 лв., с която неоснователно се обогатил, ведно със законна лихва от 18.01.2021г. до изплащане на вземането /в тази част е допусната поправка на очевидна фактическа грешка - с решение № 3069/06.04.2022г., като е постановено, че този израз не следва да се чете/, за която е издадена на 03.02.2021год. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д.

2745/2021год. по описа на СРС,65 състав; отхвърлил предявения положителен установителен иск от Г. Й. А. против „Профи Кредит България“ ЕООД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД над уважения размер от 3 758,96 лв. до пълния предявен размер от 5 210 лв., т.е. за сумата от 1 451,04 лв., представляваща платена без основание възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 3015789855/29.12.2016год., като неоснователен; осъдил „Профи Кредит България" ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на сумата в размер на 372,68 лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата в размер на 75,18 лв., представляваща деловодни разноски в настоящото производство, съобразно уважената част от исковете; осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД, да заплати на адв.Н. И. И., САК,с ЕГН:

**********,с адрес гр.София, ул.“Гургулят“ № 31, офис - партер , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., сумата в размер на 429,07 2 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете;осъдил Г. Й. А. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата в размер на 41,78 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

В първоинстанционното производство е проведено едно открито заседание, в което ищцата е била представлявана от адв. Б., преупълномощена от адв. И., представила списъка на разноските, чието присъждане е поискано, съдържащ държавна такса и адвокатски хонорар за безплатна правна помощ по договор, сключен с адв. И., като е посочен и размер на възнаграждението /въпреки че той се определя от съда/ от 595 лв. Видно от мотивите към решението, съдът е уважил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за заповедното производство, направено от длъжника по чл.

78, ал. 5 ГПК, и е свел същото от 470 лв. до размера от 412, 35 лв.

С решение № 4282/28.07.2023г., постановено по гр. д. № 5675/2022г., СГС е отменил Решение от 9.02.2022г., постановено по гр. д. № 28541/ 2021 г. на СРС, ГО, 65 състав, в обжалваната част, в която е отхвърлен предявеният от Г. Й. А. /ЕГН **********/ срещу „Профи Кредит България" ЕООД - гр. София /ЕИК 175074752/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 1 451.04 лв. - горница над сумата 3 758.96 лв. /призната за дължима от СРС/ до пълния предявен размер от 5 210 лв., представляваща платена без основание от Л. В. Н.

/кредитополучател/ възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 3015789855/ 29.12.2016 г., с която дружеството неоснователно се е обогатило, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2745/ 2021 г. на СРС, 65 състав, а също и в частта относно присъдените на „Профи Кредит България" ЕООД разноски по чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в размер на 41.78 лв., и вместо това е постановил, че признава за установено по предявения от Г. Й. А. /ЕГН **********/ срещу „Профи Кредит България" ЕООД- гр. София /ЕИК 175074752/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, че „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД- гр. София /ЕИК 175074752/ дължи на Г. Й. А. /ЕГН **********/ сумата 1 451.04 лв. /хиляда четиристотин петдесет и един лева и 04 ст./- горница над сумата 3 758.96 лв. /призната за 3 дължима от СРС/ до пълния предявен размер от 5 210 лв., представляваща платена без основание от Л. В. Н. /кредитополучател, цедент/ възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 3015789855/ 29.12.2016г., предмет на сключен между Л. В. Н. и Г. Й. А. /цесионер/ на 19.08.2020г. договор за цесия, с която „Профи Кредит България" ЕООД неоснователно се е обогатило, ведно със законната лихва от 18.01.2021г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2745/ 2021 г. на СРС, 65 състав; осъдил „Профи Кредит България" ЕООД- гр. София /ЕИК 175074752/ да заплати на Г. Й. А. /ЕГН **********/ сумата 29.02 лв. /двадесет и девет лева и 02 ст./ - разноски за първоинстанционното производство /допълнително/, и сумата 143.87 лв. /сто четиридесет и три лева и 87 ст./разноски за заповедното производство /допълнително/, на основание чл.78, ал.1 ГПК; осъдил „Профи Кредит България" ЕООД- гр. София /ЕИК 175074752/ да заплати на Г. Й. А. /ЕГН **********/ сумата 29.03 лв. /двадесет и девет лева и 03 ст./- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК; осъдил „Профи Кредит България" ЕООД- гр.

София /ЕИК 175074752/ да заплати на адв. Н. И. /ЕГН **********/ от САК сумата 300 лв. /триста лева/- адвокатско възнаграждение за осъществено във въззивното производство безплатно процесуално представителство на въззивника Г. Й. А. /ЕГН **********/, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Посочил е, че решението по гр. д. № 28541/ 2021 г. на СРС, ГО, 65 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част, указал е, че решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал. 3 ГПК, поради което не са изпращани преписи от него на страните / чл. 7, ал. 2 ГПК/.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението (определението) е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

На 28.08.2023г., т.е. в едномесечен срок от постановяване на решението, частните жалбоподатели в настоящото производство адв. Н. И. и адв. К. Б. са подали молби за изменение на посоченото въззивно решение в частта му за разноските.

Адв. Н. И., в искането си по чл. 248 ГПК, е поискал въззивният съд да 4 допълни решението си като му присъди и разликата до пълния размер на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от иска от въззивния съд, - 165, 93 лв.

Адв. Б., в искането си по чл. 248 ГПК, е поискала да й се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ в заповедното производство в размер на 470 лв. Посочила е, че недопустимо въззивният съд е присъдил разноски за заповедното производство лично на ищцата вместо на нея като оказала безплатна правна помощ, недопустим бил и актът на първоинстанционния съд, тъй като доверителката й не била правила такова искане.

С обжалваните в настоящото производство определения на въззивния съд са оставени без разглеждане молбата по чл. 248 ГПК на адв. К. Б. пълномощник на заявителя Г. Й. А. в заповедното производство - ч.гр.д.№ 2745/ 2021г. на СРС, 65 състав, за изменение на постановеното по гр.д.№ 5675/ 2022г. на СГС, ГК, ІV- Е въззивен състав, решение в частта за разноските, като процесуално недопустима и без разглеждане молба по чл.248 ГПК на адв. Н.

И. - пълномощник на ищцата Г. Й. А. в първоинстанционното производство гр.д.№ 28541/ 2021г. на СРС, ГО, 65 състав, за изменение на постановеното по гр.д.№ 5675/ 2022г. на СГС, ГК, ІV- Е въззивен състав, решение в частта за разноските, като процесуално недопустима. С това определение е допусната и поправка на очевидна фактическа грешка в Решение от 28.07.2023г., постановено по гр.д.№ 5675/ 2022г. на СГС, ГК, ІV-Е въззивен състав, като в диспозитива на същото вместо израза: „ОСЪЖДА „Профи Кредит България" ЕООД- гр. София /ЕИК 175074752/ да заплати на адв. Н. И. /ЕГН **********/ от САК сумата 300 лв. /триста лева/- адвокатско възнаграждение за осъществено във въззивното производство безплатно процесуално представителство на въззивника Г. Й. А. /ЕГН **********/, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв“, следва да се чете: ОСЪЖДА „Профи Кредит България" ЕООД- гр. София /ЕИК 175074752/ да заплати на адв. М. Л. от САК сумата 300 лв. /триста лева/- адвокатско възнаграждение за осъществено във въззивното производство безплатно процесуално представителство на въззивника Г. Й. А. /ЕГН **********/, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. С определението съдът е оставил без уважение молба по чл. 248 ГПК на адв. М. Л.- пълномощник на 5 въззивника Г. Й. А. /ЕГН **********/, за изменение на постановеното по гр.д.

№ 5675/ 2022 г. на СГС, ГК, ІV- Е въззивен състав, решение в частта за разноските, като неоснователна.

За да постанови преграждащите определения по чл. 248 ГПК, които като такива подлежат на обжалване /чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/, СГС е приел, че молителите не са представили списък на разноски по въззивното дело и нямат право да искат изменение на въззивното решение за сторени разноски в заповедното производство и първоинстанционното производство.

САС намира, че частната жалба, подадена от адв. И., срещу определението по чл. 248 ГПК, на което той е адресат, е основателна. По делото е наличен списък на разноските – предпоставка да се иска изменение на решението в частта му за разноските /чл. 80, изр. 2 ГПК; т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС/, представен, както се посочи, в първоинстанционното производство, без да има легална основа изискването, поставено в обжалваното определение, списък на разноските за първоинстанционното производство да се представя отново и по този начин представянето му да се „потвърждава“ и във въззивното производство.