Решение № 499 от 25.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000502362 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД срещу решение № 2733/29.05.2023г. на СГС, ГО, 6 състав, постановено по гр.д. № 12691/21г., с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.500, ал.2 КЗ.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Съдът е приел, че не е доказано, че деликвентът Е. Д. е неправоспособен водач. От констативния протокол за ПТП с пострадали лица е видно, че Е. Д. няма СУМПС. Протоколът е официален свидетелстващ документ и се ползва с формална и материална доказателствена сила за фактите и обстоятелствата, възприети лично от длъжностното лице и удостоверени от него в документа. Позовава се на решение

№

901/27.07.2021г. на САС по в.гр.д. № 3675/20г., което първоинстанционният съд не е съобразил. Счита за неоснователен изводът, че А. Д. не е наследник на Е. Д.. Исковата молба е предявена срещу неговите наследници, а съгласно удостоверение за наследници № 990/17.12.2018г. като такъв е посочен синът му А. Д.. Удостоверението е официален документ, който не е оспорен по съответния ред. Недопустимо е неговата материална доказателствена сила да 1 се опровергава с други доказателства. Въззивникът заявява, че А. Д. е подал отговор на исковата молба и в него не е навел твърдения, че се е отказал от наследството на своя праводател. С въззивното решение на СГС, с което е обезсилено решението по гр.д. № 11759/18г. не са давани указания за извършване на нови процесуални десйтвия, изготвяне на доклад по делото, предоставяне на възможност за подаване на отговор на исковата молба.

Изрично е указано, че СГС трябва да се произнесе по предявените искове като са изложени мотиви, че те са основателни. Затова и първоинстанционният съд е трябвало да обяви делото за решаване при вече извършените процесуални действия. В противоречие на преклузивните срокове е прието удостоверение от 16.02.2022г. на РС- Перник, което опровергава приетото вече удостоверение за наследници на Е. Д.. Вместо това е изготвен нов доклад по делото без да има такива указания на въззивния съд. Всички преклузивни срокове за събиране на доказателства са изтекли на 28.05.2020г. РС-Перник е вписал мълчалив отказ от наследство от страна на А. Д., постановен в охранително производство, инициирано от друг кредитор, а не срещу жалбоподателя. Отказът от наследство противоречи на представеното удостоверение за наследници.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение.

Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор А. Д. чрез особения си представител оспорва жалбата. Счита за правилен изводът на съда, че от КП за ПТП с пострадали лица не се установява, че Е. Д. не притежава СУМПС. Подробно са изложени мотиви, защо съдът не може да разгледа възражението за нищожност на отказа от наследство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.500, ал.2 от КЗ. В исковата молба ищецът ЗД „Бул Инс“ АД твърди, че на 19.05.2016г. в гр. Батановци, път 605 на автобусна спирка при кръстовището с ул. „Хр. Ботев“, при управление на МПС „Опел“ с рег. № *********, водачът му Е. Д. е реализирал ПТП с лек автомобил „ Фолксваген“ с рег. № *******. Причина за произшествието е навлизане в насрещната лента за движение от страна на неправоспособния 2 водач Д.. При инцидента е пострадала С. А. С., пътник в лек автомобил „Опел“. Тя е предявила искове срещу ищеца като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Опел“ с рег. № ******** Е. Д., за заплащане на застрахователно обезщетение. Постигнато е споразумение и застрахователят й е изплатил такова в размер на 35 000лв. От Констативния протокол с пострадали лица № 9/2016г. се установява, че Е. Д. е бил неправоспособен. Застрахователят има право на регрес за платеното от него обезщетение. Затова моли съда да осъди А. Д., като наследник на Е. Д., да му заплати сумата от 35 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до пълното изплащане на главницата. Претендира разноски.

В депозиран в срок писмен отговор А. Д. е посочил, че възразява срещу предявения иск. Не оспорва, че баща му Е. Д. е причинил ПТП на 19.05.2016г. с лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ********, при което е пострадала С.

С., негова майка. А. Д. не оспорва, че е получил регресна покана да плати на застрахователя обезщетението, което е получила пострадалата. Възразява срещу това.

Не се спори, че на 19.05.2016г. е настъпил описания в исковата молба пътен инцидент, за който е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9/19.05.2016г.

Няма спор, че при ПТП е пострадала С. С. като пътник в лекия автомобил, управляван от деликвента Е. Д.. Във връзка с лечението й е представена история на заболяването. Тя е предявила иск срещу ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като е образувано гр.д. № 10829/16г. Между страните по него е постигнато извънсъдебно споразумение, въз основа на което на С. С. е изплатено обезщетение за неимуществени вреди от 35 000лв. В тази връзка е представено платежно нареждане от 10.03.2017г.

Не е спорно, че на 11.07.2017г. е починал Е. Д. и негов законен наследник е ответникът А. Е. Д.- удостоверение № 990/17.12.2018г.

С определение от 18.10.2019г., по гр.д. № 11759/18г. е прието за безспорно, че ищецът е платил на С. С. 35 000 лв., както и че деликвентът е управлявал МПС /нямал/ свидетелство за управление.

3

С решение № 4923/12.08.2020г. по същото дело предявеният иск е отхвърлен, но срещу починалият преди процеса Е. Д.. С решение № 901/27.07.2021г. на САС, ГО, постановено по гр.д. № 3675/20г. този първоинстанционен съдебен акт е обезсилен и делото е върнато на СГС за ново произнасяне срещу надлежния ответник.

При новото разглеждане на делото е прието, че правната квалификация на иска е чл.500, ал.2 от КЗ. Поради което е изготвен нов доклад като е разпределена доказателствената тежест между страните. Дадена е възможност на страните да ангажират доказателства.

С определение от 04.08.2021г. на А. Д. е допусната правна помощ от САС на ответника А. Д. и с определение № 2178/11.08.2021г. за негов особен представител е назначен адв. В. Е..

С молба от 14.12.2021г. процесуалният представител на А. Д. е направил доказателствено искане, оспорил е механизма на ПТП, както и причинно- следствената връзка между получените увреждания от пътника и нарушените правила за движение от Е. Д.. Посочва се, че Констативният протокол за ПТП с пострадали лица по отношение на механизма няма характер на официален документ. Оспорва констатацията в него, че Е. Д. не е имал СУМПС. В съдечното заседание, проведено на29.03.2022г. процесуалният представител на ответника е направил възражение за съпричиняване по отношение на пострадалата С. С..

Във връзка с издаденото на адв. Е. съдебно удостоверение е представено по делото и е прието като доказателство такова от РС- Перник.

От него се установява, че в специалната книга за вписване на откази от наследство е вписан мълчалив отказ от А. Е. Д. от наследството на баща му Е. Ф. Д., съгласно определение № 2605/31.05.2019г. по гр.д. № 1048/19г. По делото е представено определение № 2287/31.05.2019г., постановено по гр.д.

№ 1048/19г. от РС-Перник, постановено по реда на чл.51, ал.2, вр. с ал.1 от ЗН. Към този съдебен акт е представено и копие от специалната книга за вписване на отказ от наследство.

С определение от 15.11.2022г. производството по гр.д. № 12691/21г. е прекратено. То е отменено от САС с определение по ч.гр.д. № 204/23г.

С определение № 2925/07.03.2023г. са дадени указания на ищеца с 4 оглед събраните доказателства: дали А. Д. е приел наследството на своя баща Е. Д. преди вписване на отказа му от наследство; предявил ли е иск за прогласяване на нищожността на последния; ако не оспорва вписания отказ поддържа ли иска си срещу А. Д. или го насочва срещу наследниците от следващ ред. Дадени са указания на ЗД „Бул Инс“ АД, че ако поддържа твърдение за нищожност на отказа от наследство следва да предяви установителен иск в отделно производство. Във връзка с тези указания ищецът е депозирал молба с вх. № 30206/30.03.2023г. В нея е заявил твърдение, че А. Д. е приел наследството на своя баща с подаването лично от него на писмен отговор по делото на 14.02.2019г. В него не е навел твърдения, че се е отказал от наследството на своя праводател. Оспорва се действителността на вписания отказ от наследството на Е. Д.. Вписаният отказ противоречи на извършените правни действия по делото с подаване на отговор на исковата молба. Този мълчалив отказ противоречи и на приетото удостоверение за наследници на Е. Д., което е официален документ. Ищецът заявява, че не е предявил установителен иск за прогласяване на нищожността на мълчаливия отказ. Счита, че няма законова пречка тази нищожност да бъде релевирана в настоящия процес и съдът да се произнесе по реда на инцидентния съдебен контрол по действителността му.

Във връзка с горните твърдение процесуалният представител на ответника е депозирал писмена молба.

Първоинстанционният съд като е съобразил събраните по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните е постановил обжалваното решение, с което е отхвърлил изцяло предявения иск.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.500, ал.2 от КЗ.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

В жалбата са релевирани доводи за допуснато процесуално нарушение 5 от страна на първоинстанционния съд относно извършения нов доклад по делото с определение № 3728/29.10.2021г. Видно от постановеното решение от 12.08.2020г. е, че е разгледан иск с правно основание чл.274 от КЗ/отм/, която правна квалификация е грешна. В исковата молба са изложени факти, даващи основания да се квалифицира регресната претенция като такава по чл.500, ал.2 от КЗ. Задължение на съда е да даде правна квалификация на претенцията, като съобрази изложеното в обстоятелствената част на исковата молба.

Макар ида няма промени във фактите и разпределяне на доказателствената тежест задължение на съда е да даде вярната квалификация на предявения иск. С определението от 29.10.2021г. първоинстанционният съд е изменил вече изготвения такъв по гр.д. № 11759/18г. досежно правната квалификация на иска и в тази връзка повторно е разпределил доказателствената тежест. Дал е възможност на страните на ангажират доказателства. Допуснатото процесуално нарушение от страна на съда, първоначално разгледал спора следва да бъде поправено като това в случая следва да стане чрез изменение на вече изготвения доклад. Поради това ангажираните доказателства от особения представител на ответника доказателства, че той се е отказал от наследството, оставено от баща му, не са преклудирани.

По иска с правно основание чл.500, ал.2 от КЗ.

Законът е признал възможност на застрахователя в изчерпателно изброени случаи да претендира от виновния водач, платеното обезщетение на трето увредено лице, заедно с лихви и разноски. Алинея втора на чл.500 КЗ е предвидено, ме регресното право възниква тогава, когато виновният водач е управлявал МПС без да притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС. На това се е позовал ищецът като правопораждащ факт на регресното му право.

При такъв иск активно материално легитимиран е застрахователят, платил обезщетение за вреди на пострадало лице. В негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване предпоставките за основателност на регресния иск: наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца като застраховател и деликвента като застрахован; осъществяване на елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, факта на плащане на обезщетението на 6 пострадалото лице, както и че е налице предвидено в закона обстоятелство, от което възниква регресното право.