Решение № 143 от 15.02.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Русе, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. П. при участието на секретаря Теодора Ив. П.а като разгледа докладваното от Милен П. П. Гражданско дело №

20224520105866 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от П. Т. П. от гр.Русе чрез редовно упълномощен процесуален представител срещу "Профи Кредит България" ЕООД,ЕИК: 175074752-гр.София: установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД с искане за прогласяване, че клаузите от Договор за потребителски кредит № ....../22.07.2021г., сключен между страните, предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст в размер на 750.00лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси в размер на 1875.00лв. са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП и осъдителен иск на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 808.63лв. / след допуснато в о.с.з. на 07.02.2023г. изменение размера на иска по чл.214 ГПК / представляваща недължимо платена сума по нищожни клаузи от горепосочения договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество "Профи Кредит България" ЕООДгр.София е подало отговор на исковата молба, чрез редовно упълномощен процесуален представител, с който е оспорило исковете като неоснователни по подробно изложени съображения. Моли исковете да се отхвърлят, претендира разноски.

От фактическа страна:

Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на на 22.07.2021 г. след искане за отпускане на потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ е бил сключен Договор за потребителски кредит "Профи Кредит Стандарт"№ 40005069512. По 1 силата на договора, кредиторът "Профи Кредит България" ЕООД е предоставил на кредитополучателя П. кредит в размер на 2500.00лв., със срок на кредита 24 месеца.

Страните са се договорили, че размерът на вноската по кредита е 150.78лв., ГПР- 48,90 %, Годишен лихвен процент- 41.00%, Лихвен процент на ден- 0.11% или дължимата сума по кредита е 3617.77лв. В договора е отбелязано, че при кандидатстването си за потребителски кредит, кредотополучателят изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, посочена в т. V. "Поискани от клиента допълнителни възможности" на този ДПК.

Възнаграждението за закупена допълнителна услуга "Фаст" е 750.00лв., а това за закупена допълнителна услуга "Флекси" – 1875.00лв. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 109.38лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Постигната е договореност между страните възнаграждението за тези услуги да стане изискуемо с подписването на този ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай, че кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако кредитополучателят е закупил допълнителна услуга "Фаст" дължи възнаграждението за същата в пълен размер. Общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е 6242.77лв., а общият размер на вноската-260.16лв.

Ответното дружество е представило справка/л.39/, видно от която ищеца е заплатил по предоставените допълнителни услуги от процесния договор за кредит общо сумата от 808.63лв.

От правна страна:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД:

Според ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да 2 се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.

Запознавайки се внимателно със съдържанието на представения по делото Договор за потребителски кредит № 40005069512, съдът установява, че възнагражденията за закупените допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" са нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, защото е очевидно, че сборът на двете суми по тези допълнителни услуги /2625.00лв./ е в размер надвишаващ отпуснатия кредит от 2500.00лв. Чрез така договорените допълнителни услуги, според съда, се нарушава принципа на добросъвестност, който принцип е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения. Целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В конкретния казус, чрез постигането на такава уговорка за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Установява се от договорните клаузи, чиято недействителност се иска да бъде прогласена от съда, че с уговарянето им от страните е налице нарушение и на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, тъй като ответникът като кредитор не може за изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като ал. 4 на цитирания по-горе член от ЗПК предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Видно от сключения между страните договор за потребителски кредит е, че допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" не са ясно и точно определени, фиксирана е само сумата на всяка едно от двете услуги, без да е ясно в какво се изразяват те, как и определен размерът на всяка едно от тези услуги, ползвани ли са от ищеца в качеството му на потребител, което означава, че кредиторът не се е съобразил с цитираните законови разпоредби на ЗПК при сключването на договора за потребителски кредит с ищеца. Предвид изложеното дотук и съобразявайки константната съдебна практика по този въпрос, съдът намира, че в конкретният казус клаузата, съдържаща се в Раздел VI "Параметри" от Договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и ответника, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст" в размер на 750.00лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Флекси" в размер на 1875.00лв., страдат от съществени пороци и в този си вид те не могат да породят правни последици за страните. С включването на допълнителните услуги в договора за кредит се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на процесните клаузи. Както бе посочено по-горе една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи цени; неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели недобросъвестна конкуренция; използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. Изложеното води до извод, че последиците на сделката са несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.

3

В настоящият случай е налице неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява, поради което съдът приема, че процесните клаузи от сключения договор за потребителски кредит № 40005069512 накърняват добрите нрави, т.е. иска е основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:

Уважаването на този иск предпоставя ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за кредит, наличието на основания за нищожност, плащане на процесната сума. В тежест на ответника е да докаже, че процесната сума е платена на годно правно основание. По договора за кредит ищецът е заплатил в полза на ответника 808.63лв., която сума е отнесена към процесните допълнителни услуги/което обстоятелство е отделено като безспорно между страните/.На основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД тази сума подлежи на връщане като недължимо платена по недействително правоотношение, респективно недействителна клауза за заплащане на възнаграждение.

По разноските:

На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 155.00лв.-заплатена д.т. За настоящото производство следва да се присъди и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца - адв. М.. Същият му е предоставил безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за защита в настоящото производство, което се установява от приложения на л. 37 договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 7. ал. 2, т. 1, т.2 и чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. М. следва да се присъди сумата в размер на

713.80лв./300.00лв.+413.80лв./адвокатско възнаграждение.Съдът не присъжда претендираното в списъка на разноските/л.35/ възнаграждение от 962.00лв., т.к. договора за правна помощ и съдействие е сключен на 20.09.2022г., а увеличеният размер на адв.възнаграждение по чл. 7. ал. 2 е в сила от 07.11.2022г.

Само за яснота следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, нито адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал.1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски/ в т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5525/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

4

ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНИ на осн.26, ал.1 ЗЗД клаузите от Договор за потребителски кредит № 40005069512/22.07.2021г, сключен между П. Т. П., ЕГН:********** от гр.Русе, ул.“Р.И..... и „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:

175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н. и Н.М.Л., които предвиждат заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст" в размер на 750.00лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Флекси" в размер на 1875.00лв.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н. и Н.М.Л. да заплати на П. Т. П., ЕГН:********** от гр.Русе, ул.“Р.И..... сумата от 808.63лв., недължимо платена по прогласени за нищожни клаузи от Договор за потребителски кредит № 40005069512/22.07.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-18.11.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 155.00лв.-деловодни разноски