Определение № 3022 от 20.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3022 гр. София, 20.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002901065 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.П. М. касационна жалба на „Лаудис Билдинг“ ЕООД/н/, гр. София, представлявано от управителя А. В.

П., срещу решение № 721/27.11.2023г. по възз.т.д.№ 754/2022г. на САС. С него е потвърдено решение № 260310/03.05.2022г. по т.д.№ 772/2017г. на СГС, с което, по предявения от синдика на „Лаудис Билдинг“ ЕООД/н/, гр.София, против „Лаудис Билдинг“ ЕООД/н/ и „Пимаро България“ АД иск, с правно основание 647, ал.1, т.6 от ТЗ, е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Лаудис Билдинг“ ЕООД/н/ извършеният от „Лаудис Билдинг“ ЕООД/н/ на 26.06.2011г. учредителен апорт на недвижими имоти в капитала на „Пимаро България“ АД.

В касационната жалба са релевирани всички касационни основания по т.3 на чл.281 ГПК. Касаторът оспорва, като извършен в нарушение на материалния закон, разпоредбата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, извода за увреждащия характер на атакуваната сделка, предвид основаването му на предположения и извършен при непроведено пълно и главно доказване и неустановяване увреждането да засяга всички кредитори на несъстоятелността. Поддържа изводът, че двамата ответници са свързани лица, да е извършен в нарушение 1 на нормата на § 1, ал.1, т.5 ДР на ТЗ, предвид придобиване на качеството на свързани лица след сключване на атакуваната сделка и това, че са ирелевантни отношенията на дружеството с неговите акционери към момента на учредяването му. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за постановяване на решението при игнориране на някои доказателства, необсъждане на други доказателства и основаване на решението само на избрани от съда доказателства – тройната СТЕ и СИЕ. Същевременно, касаторът намира, че при констатирано противоречие между заключенията на съдебните експертизи въззивният съд е следвало да упражни правомощията си по чл.203 ГПК, като по реда на чл.266, ал.3 ГПК да назначи нова комплексна технико-икономическа експертиза. Необосноваността на решението е обоснована с приетото, че апортът във всички случаи затруднява осребряването на активите на несъстоятелния длъжник и не е необходимо да се събират доказателства за предхождаща атакуваната сделка свързаност, съответно за необсъждане на конкретиката на казуса и неизлагане на мотиви по нея. Касаторът намира, че решението е вътрешно противоречиво, тъй като, от една страна, съдът приема, че със самият акт на апорта е налице увреждане, а, от друга страна, едновременно коментира заключенията на съдебните експертизи и отрича те да са от значение за делото. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на иска, евентуално, за връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания. Претендира за присъждане на направените разноски пред трите инстанции.

В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси, относими към извода за увреждащия характер на атакуваната сделка:

1. Длъжен ли е съдът да направи преценка дали е налице конкретно затрудняване/намаляване на имуществото на длъжника в резултат от извършен от него апорт или е налице презумпция относно увреждащия характер на това действие?

2. Към кой момент е длъжен съдът да установи наличието на увреждане в резултат от извършен от длъжника апорт?

3. Следва ли увреждането да бъде установено при условията на пълно и главно доказване в случай, че атакуваната сделка по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ 2 е непарична вноска?

Основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС е въведено по въпроса:

4. Длъжен ли е въззивният съд да осигури правилното приложение на относими към спора императивни материалноправни норми?

Въведени са едновременно основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси, които също са относими към извода за увреждащия характер на сделката:

5. В случай, че предмет на отменителен иск по чл.647, ал.1, т.7 ТЗ е апортна вноска, следва ли съдът да изследва придобитите акции като финансов актив при извършване на преценка дали е налице увреждане?

6. Съществен елемент на преценката дали е налице увреждане ли е установяването на придобитите от несъстоятелния длъжник акции при иск за отмяна на апортна вноска по реда на чл.647, ал.1, т. 6 ТЗ?

7. Длъжен ли е съдът да изследва всички правнорелевантни факти от значение за спорното право?

8. Представлява ли увреждаща сделка извършен от несъстоятелния длъжник апорт, в резултат на който е погасено изискуемо вземане на длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност?

9. Попада ли изпълнението на парично задължение чрез даване вместо изпълнение на някои от кредиторите преди подаване на исковата молба за откриване на производство по несъстоятелност и преди началната дата на неплатежоспособност в приложното поле на отменителните искове по чл.647, ал.1, т. 6 ТЗ?

10. В спецификата на производството по несъстоятелност формалното балансиране между редуциращия ефект на отчуждаването спрямо актива и намаляването на пасива на длъжниковото имущество/ при относителна равностойност на даденото и погасеното/ изключва ли по правило увреждането на кредиторите?

Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е въведено по следните въпроси, касаещи приложението на § 1, ал.1, т.5 ДР на ТЗ:

1. Свързани ли са лицата по см. на § 1, ал.1, т.5 от ДР на ТЗ, ако предпоставките за свързаност възникват в резултат на сделката, 3 чиято отмяна се търси по реда на чл.647 ТЗ?

2. Прилага ли се разпоредбата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, ако правопораждащият факт за възникнала свързаност между страните е самата атакувана сделка?

3. Следва ли свързаността в хипотезата на §1, ал.1, т.5 ДР на ТЗ да произтича от друго, различно правоотношение от това, за което се твърди, че е извършено със знание за увреждане по см. на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ?

4. При искане за обявяване на относителна недействителност ва учредителен апорт по реда на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ от кой момент възниква свързаността между вносителя и учредяваното дружество по см. на §1, ал.1, т.5 ДР на ТЗ?

Основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е въведено и по следните процесуални въпроси, свързани с правомощията на въззивната инстанция:

5. Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент на крайните си изводи?

6. Длъжен ли е съдът да изследва всички правнорелевантни факти от значение за спорното право, съгласно дадената правна квалификация на предявения иск?

7. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора?

8. Длъжен ли въззивният съд да обсъди в решението си доводите, твърденията и възраженията, с които ответникът провежда защитата си по предявения иск?

9. При наличието на няколко противоречиви по смисъл заключения по едни и същи въпроси длъжен ли е съдът да обсъди всички и да се аргументира защо приема или не всяко от тях?

10. Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й, а не с оглед броя на вещите лица, които са я изготвили?

11. Може ли съдът да преодолее разногласието между вещите лица само поради това, че броят на експертите, дали заключение в един смисъл, е по-голям от броя на тези, изразили различно становище?

4

12. При значителни разлики в изводите на изготвените по делото експертизи по едни и същи въпроси, следва ли съдът да установи посредством назначаването на допълнителна или нова експертиза разногласията, които произтичат от първоначално изготвените експертизи?

13. Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи

14. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като неотносими и/или недостоверни?

15. Процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда?

Срещу въззивното решение е подадена чрез адв.Р.М. касационна жалба от „Пимаро България“ АД, гр.София, която е оттеглена и касационното производство по нея е прекратено с определение № 1408/29.05.2024г. по настоящото дело.

Производството е останало висящо по подадената чрез адв.П.Г. касационна жалба от „Пимаро България“ АД, гр. София, вх.№ 1386/18.01.2023г., която не е оттеглена. В нея са поддържани същите и аналогични на поддържаните в касационната жалба на „Лаудис Билдинг“ ЕООД/н/, оплаквания. Според касатора решението е очевидно неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Намира, че съдът не е обсъдил прецизно и в съвкупност всички доказателства по делото, което е довело до неправилния извод за увреждащия характер на сделката.

Поддържа, че въззивният съд е допуснал неправилно тълкуване на материалния закон, чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, приемайки, че е налице увреждане на база принципни и теоретични изводи, без да са налице конкретни данни дали би могло да се постигне удовлетворяване в същата степен като при насочване на изпълнението върху имотите, предмет на апорта. Според касатора, извеждайки затрудненото удовлетворяване на кредиторите от съпоставка на 5 процесуалния ред по чл.517 ГПК и индивидуалното принудително изпълнение по отношение на недвижим имот, въззивният съд не е съобразил, че изпълнението върху записаните поименни акции няма да се води по реда на чл.517 ГПК, а - по чл.515 ГПК във фазата по осребряване на масата на несъстоятелността, съгласно чл.717-781 ТЗ. Този ред според касатора дава възможност взискателят/ в сл. кредиторите на несъстоятелността/ да поискат възлагане на акциите за събиране или вместо плащане, а самото изпълнение спрямо поименните ценни книги се осъществява по реда на публичната продажба на недвижим имот, и, като така, предмет на изпълнението може да е целият пакет от акции от капитала на „Пимаро България“ АД и сумата, която би могла да бъде реализирана в полза на масата на несъстоятелността, следва да се определи като продажба на взаимосвързани в портфейл имоти, като инвестиционна сделка - така, както са обединени с извършването на апорта и за масата на несъстоятелността изпълнение по реда на чл.515, във вр. с чл.515, ал.4 ГПК на притежаваните от дружеството в несъстоятелност акции би моглро да генерира по-голям приход. Касаторът поддържа, че не е направена оценка при какви условия и при каква цена могат да бъдат изтъргувани записаните срещу апорта акции, съответно неправилно е прието по презумпция, че в резултат на извършения апорт е налице увреждане.

Касаторът поддържа, че, въпреки въведените във въззивната жалба оплаквания, че в експертните заключения за изчисляване на стойностите по метода на дисконтираните парични потоци не са отчетени стойностите на имотите по посочени пунктове от заключението на тройната съдебнооценителска експертиза, въззивният съд не е предприел необходимите действия за назначаване на експертиза по поставените въпроси. Според касатора въз основа на оплакванията във въззивната жалба пред въззивния съд е възникнала необходимост от установяване в каква степен кредиторите в несъстоятелността ще се удовлетворят при осребряване на записаните акции, като при оценката на акциите да бъде отчетено обстоятелството, че акциите образуват капитала на дружество с взаимосвързани в портфейл имоти, така, както са обединени с апорта. Поддържа, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е постановил решението, без да назначи служебно експертиза по поставените въпроси. Релевирани са и оплаквания за необоснованост, основани на доводи за вътрешна противоречивост на мотивите, че направените изводи не са подкрепени с доказателства и не могат 6 да се изведат от събраните по делото данни. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на иска, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания. Претендира за присъждане на направените разноски пред трите инстанции.