Решение № 1123 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1123 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100513514 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 6049/04.04.2024 г., постановено по гр.д. № 54 043/2022 г. на СРС, ГО, 155 състав, е осъден ответникът Агенция Пътна инфраструктура да заплати на ищеца ЗАД „Армеец” АД по предявените главни искове с пр. осн. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 2 973,97 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по застраховка полица № 0306Х0272734/09.02.2017 г. по щета, образувана във връзка с ПТП, реализирано на 23.11.2017 г. на републикански път I – 9 Обзор- Слънчев бряг – Бургас в посока от Поморие към Ахелой, на около 213+00 км, при което МПС рег. № ******** попада в необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба – 05.10.2022 г., до окончателното погасяване, както и сумата от 905,40 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 05.10.2019 г. до 04.10.2022 г. С решението е отхвърлен частично искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за мораторна лихва за горницата над 905,40 лв. до претендирания размер от 906,22 лв.

С решението са отхвърлени изцяло предявените от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „Пътстрой ВДХ“ ЕАД по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове за осъждане на „Пътстрой ВДХ“ ЕАД да заплати на АПИ, както следва: сумата от 2 973,97 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по застраховка полица № 0306Х0272734/09.02.2017 г. по щета, образувана във връзка с ПТП, реализирано на 23.11.2017 г. на републикански път I – 9 Обзор- Слънчев бряг – Бургас в посока от Поморие към Ахелой, на около 213+00 км, при което МПС рег. № ******** попада в необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната 1 лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба – 05.10.2022 г., до окончателното погасяване, както и сумата от 906,22 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 05.10.2019 г. до 04.10.2022 г.

Подадена е въззивна жалба вх. № 139448/26.04.2024 г. /дата пощ. кл. 18.04.2024 г.

/ от ищеца по обратния иск АПИ против решението в частта, с която са отхвърлени обратните искове на АПИ срещу „Пътстрой ВДХ“ ЕАД. Единствено в тази част се обжалва решението на СРС.

Въззивникът сочи в жалбата, че СРС неправилно е отхвърлил предявените обратни искове срещу третото лице – помагач „Пътстрой ВДХ“ ЕАД. Излага, че в цялата отсечка от републиканския път I – 9 Обзор- Слънчев бряг – Бургас, от Поморие до Ахелой, е била въведена временна организация и безопасност на движението (ВОБД) по см. на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Поддържа, че на основание тази законова разпоредба във връзка с извършваните дълготрайни СМР от третото лице – помагач то било длъжно да създаде и поддържа до приключване на обекта временна организация и безопасност на движението (ВОБД). Тя покривала цялата отсечка, а не само работните участъци, както неправилно е приел СРС. Ответникът отговарял и за поддръжката на пътя.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че по силата на договора действително на „Пътстрой ВДХ“ ЕАД била възложена реконструкцията на пътя и изграждането на второ платно, но не и поддръжката на пътя. Оспорва временната организация и безопасност на движението (ВОБД) да е била въведена за цялата отсечка на пътя от Поморие до Ахелой. Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Решението е влязло в сила в частта относно главните искове. По главните искове е осъден ответникът Агенция Пътна инфраструктура да заплати на ищеца ЗАД „Армеец” АД по предявените главни искове с пр. осн. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 2 973,97 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по застраховка полица № 0306Х0272734/09.02.2017 г. по щета, образувана във връзка с ПТП, реализирано на 23.11.2017 г. на републикански път I – 9 Обзор- Слънчев бряг – Бургас в посока от Поморие към Ахелой, на около 213+00 км, при което МПС рег. № ******** попада в необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба – 05.10.2022 г., до окончателното погасяване, както и сумата от 905,40 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 05.10.2019 г. до 04.10.2022 г.

Съгласно чл. 223 ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под 2 предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

Така със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че на 23.11.2017 г. на републикански път I – 9 Обзор- Слънчев бряг – Бургас, в посока от Поморие към Ахелой, е настъпило ПТП, при което увреденото МПС рег. № ******** е попаднало в несигнализирана дупка на пътното платно.

Ответникът по главния иск АПИ не оспорвал, че пътят е републикански, както и че ПТП е настъпило около 213+00 км. по километрирането към датата на ПТП. С решението е установено, че в този участък на пътя МПС е попаднало в дупка на пътя, в която е имало и камък, във връзка с което са нанесени щети на МПС.

Това е установеният механизъм на ПТП – попадане на МПС в неравност на пътното платно при движение на републикански път I – 9 Обзор- Слънчев бряг – Бургас, в посока от Поморие към Ахелой, около 213+00 км.

Ищецът застраховател не е твърдял, а и ответникът по главните искове АПИ не е твърдял и не се е домогвал да докаже, че дупката се е отворила в пътя вследствие на ремонта за разширяването му от третото лице –помагач „Пътстрой ВДХ“ ЕАД по силата на договор за възлагане на обществена поръчка изх. № Д- 59/18.10.2017 г. с предмет „Допълнително проектиране във връзка с осигуряване на мерки по ОВОС и реконструкция на път I-9 Слънчев бряг – Бургас с изграждане на второ платно от км 212+233,06 до км 217+000 (километраж по проекта) от км 210+862,10 до км 215+629,02 (километраж по съществуващия път)“.

Ответникът по главните искове АПИ е навел в отговора на исковата молба по главния иск, че по участъка от пътя, където е настъпило ПТП - републикански път I – 9 Обзор- Слънчев бряг – Бургас в посока от Поморие към Ахелой, около 213+00 км., към датата на ПТП са били извършвани дълготрайни СМР от третото лице- помагач за реконструкцията и разширяването на пътя. Ответникът АПИ се позовава на договор за възлагане на обществена поръчка изх. № Д- 59/18.10.2017 г. с предмет „Допълнително проектиране във връзка с осигуряване на мерки по ОВОС и реконструкция на път I-9 Слънчев бряг – Бургас с изграждане на второ платно от км 212+233,06 до км 217+000 (километраж по проекта) от км 210+862,10 до км 215+629,02 (километраж по съществуващия път)“.

Сочи, че по силата на този договор „Пътстрой ВДХ“ ЕАД се задължило, а и това следвало от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, по време на ремонта да поддържа временна организация и безопасност на движението (ВОБД). ВОБД била съгласувана по проект и въведена на място – били поставени знаци по схема, а именно А23 – “участък на пътя в ремонт“, В 2 4 “Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“ и В 26 “Забранено движението със скорост повисока от означената“ 50 км/ч.

АПИ навежда във връзка с изложеното, че твърдяната неравност на пътя е несигнализирана по вина на третото лице- помагач, като се позовава на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, както и на чл. 34, т. 6 от договора.

3

С молба вх. № 306041/30.10.2023 г. ищецът по обратните искове АПИ поддържа изложеното в отговора. Аргументира, че по силата на договора изпълнителят на СМР за ремонт на пътя е поддържал временна организация и безопасност на движението (ВОБД) по проект и поради това носел отговорност за осигуряване на безопасността на движението и сигнализиране на процесната неравност на пътното платно.

Предявени са от АПИ обратни искове срещу третото лице –помагач при позоваване на сключения договор и на чл. 54 ЗЗД.

Ответникът по обратните искове „Пътстрой ВДХ“ ЕАД с отговора на исковата молба не оспорва, че е изпълнител по договор за възлагане на обществена поръчка изх.

№ Д- 59/18.10.2017 г. с предмет „Допълнително проектиране във връзка с осигуряване на мерки по ОВОС и реконструкция на път I-9 Слънчев бряг – Бургас с изграждане на второ платно от км 212+233,06 до км 217+000 (километраж по проекта) от км 210+862,10 до км 215+629,02 (километраж по съществуващия път)“. Не оспорва и че към 23.11.2017 г. в района на настъпване на процесното ПТП по принцип е била въведена временна организация и безопасност на движението във връзка с разширяването на пътя; не оспорва и че към момента на настъпване на ПТП е имало неприключили СМР и временната организация и безопасност на движението (ВОБД) е била в сила, за което той е отговарял. Не спори и че е правоприемник на „Пътстрой Бургас“ ЕООД.

Оспорва обаче иска. На първо място оспорва обхвата на временната организация и безопасност на движението (ВОБД) и дали конкретно е била приложена и поддържана за точното място от пътя, където е настъпило ПТП.

На второ място сочи, че предметът на договора е ограничен до посоченото в него и не би могло върху изпълнителя на СМР да се възлагат законовите задължения на АПИ по поддръжка на пътя.

По обратните искове безспорно е било, а и се установява на първо място, че по силата на договор за възлагане на обществена поръчка изх. № Д- 59/18.10.2017 г. с предмет „Допълнително проектиране във връзка с осигуряване на мерки по ОВОС и реконструкция на път I-9 Слънчев бряг – Бургас с изграждане на второ платно от км 212+233,06 до км 217+000 (километраж по проекта) от км 210+862,10 до км 215+629,02 (километраж по съществуващия път)“ на ответника по обратния иск „Пътстрой ВДХ“ ЕАД /правоприемник на „Пътстрой Бургас“ ЕООД/ са възложени СМР.

Установява се от договора, приложен, че негов предмет е реконструкция и разширяване на пътя - чл. 4 от договора. Срещу възнаграждение „Пътстрой ВДХ“ ЕАД се е задължило да извърши реконструкция и разширяване на пътя. Предмет на договора / и съответно договорно задължение на „Пътстрой ВДХ“ ЕАД/ не е била поддръжката на пътя и запълване на наличните дупки по пътя или обезопасяването им.

Съгласно чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 и ал. 3 отНаредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, то при извършване на СМР като процесните в засегнатия участък се въвежда и поддържа до приключване на обекта т.нар. временна организация и безопасност на движението (ВОБД). При дълготрайни СМР, каквито се твърди да са процесните съгласно чл. 5, ал.