Решение № 19011 от 10.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19011 гр. София, 10.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Мирела Т. Милкова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110140516 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца

************************,

ЕИК

**************, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъдат осъдени ответниците Н. Г. А., ЕГН **********, и И. А. А., ЕГН ***************, както и Е. Р. А., ЕГН ********** в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се в *************************, с присъединен абонатен № ********, № на инсталация *******, при условията на разделна отговорност следните суми:

Н. Г. А., ЕГН **********, 2/4 част от общото задължение, а именно: сумата от 10,66 евро /20,86 лв./, представляваща главница за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,87 евро / 5,63 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 17.07.2022 г. до 08.07.2025 г. И. А. А., ЕГН ***************, ¼ част от общото задължение, а именно: 5,33 евро / 10,43 лева/ - представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,44 евро / 2,82 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 17.07.2022 г. до 08.07.2025 г., както и Е. Р. А., ЕГН **********, ¼ част от общото задължение, а именно: 5,33 евро/ 10,43 лева/- представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,44 евро /2,82 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 17.07.2022 г. до 08.07.2025 г.

В исковата молба ищецът ****************, ЕИК **************, поддържа, че ответниците, в качеството си на съсобственици на топлоснабден имот, находящ се топлоснабден имот, находящ се в

*************************, с присъединен абонатен № ********, № на инсталация ******* по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явяват клиенти на 1 топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия / ТЕ/ за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ************************ на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда – етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от

*********************** съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Г. А. чрез особен представител адв. Д. А. , подава отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не по делото не е доказано кой е титуляр на партидата, нито е доказано на какво основание са определени тези квоти от ищеца. Сочи, че не е представена пълна история на партидата на процесния имот и не става ясно по коя точно партида се водят процесните задължения.

Твръди, че по делото не са представени изравнитени сметки, главни отчети, за да се проследи дали услугата действително е извършена. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми. Моли за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Р. А. заявява, че е платил дължимата от него сума и представя фискален бон. Моли за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК И. А. А. не е подала отговор на искова молба.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; предоставяне на услугата по дялово разпределение от дружеството топлинен счетоводител. За уважаване на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и на услугата по ДР. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които 2 основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.

107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Видно от нотариален акт на недвижим имот, придобит по давност № 90, том IХ, дело № 665/1993 г. на 30.06.1993 г., Н. Г. А. и А. И. А. са собственици като съпрузи на апартамент и таванско жилище № 3 в *******************.

Съгласно списък на собствениците на апартаменти в сградата на ************** / идентичен с ****************** по удостоверение от **************/, кв. Л. , както и списък на собственици на ателиета в същата сграда от 1982г. с неоспорена и неопровергана формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК, се установява, че Н. А. е посочена като собственик на апартамент № 2 с отопляема кубатура от 244 м3, както и на ателие № 2 с отопляема кубатура от 29,74 м3. По данни от удостоверение за наследници от СО, район „Л.“, А. И. А., със семейно положение: разведен, е починал на 20.07.2023 г. и е оставил свои наследници И. А. – дъщеря и Е. Р. А. – внук.

Следователно, ответниците несъмнено има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Ответникът Н. А. е съсобственик в лично качество на ½ идеална част, а на осн. чл. 5 ЗН и чл. 10 ЗН, наследствената квота на всеки един от ответниците И. А. и Е. А. по реда на наследственото правоприемство от А. А. възлиза на по 1/4. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Възражението на ответника Н. А., че не е променено предназначението на таванско жилище на ателие е ирелевантно за настоящия спор. Съгласно нотариалния акт, списъците от 1982 г. на етажните собственици в процесната сграда и протокол 3 за идентичност на таванско жилище № 3 е идентично с ателие № 2 с абонатен номер ******** и инсталация № ******* , съдът приема , че процесният имот е собствен на ответниците, поради което възражението на ответника е неоснователно.

Между страните е безспорно, че сградата , в която се намира процесния имот е топлоснабдена /съдебно заседание от 10.09.2026 г./ Съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.. В отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Основание за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В настоящето производство това обстоятелство се установява посредством представените изравнителни сметки за процесния период от *************************. Установено е по делото, че услугата се извършва от ************************* чрез писмени доказателства, като няма данни да е избрано друго дружество, което да извършва услугата дялово разпределение. Съгласно представени и неоспорени от ответниците справка –извлечение от ищеца на лист 19 и представени по делото фактури, издадени на името на Н. А. за процесния обект се установява помесечното начисление на такса за услугата дялово разпределение в претендирания размер от 41,72 лв. Предвид изводите, до които съдът достигна всеки от ответниците отговаря съобразно припадащата му се част. Предвид влизане на Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г., присъдените суми следва да бъдат превалутирани от лева в евро.

За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.

Следователно исковата претенция за сумата от 5,75 евро/ 11,26 лв./, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне.

По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните вземания. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл.