Решение № 390 от 17.10.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Карлово, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-П.а при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-П.а Гражданско дело № 20255320101041 по описа за 2025 година

Производството е по иск, с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищецът - Н. Г. П. твърди, че след извършена справка по изпълнително дело № 99/2025г. по описа на ЧСИ Л. М. с peг. № *** в КЧСИ с район на действие Окръжен съд Пловдив, се установило, че на 20.02.2025г. с вх. № 4151 по молба на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД било образувано изпълнителното дело № 99/2025 по описа на ЧСИ Л. М. срещу Н. Г. П.. В молбата си взискателя не предоставял права по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ.

Изпълнителното производство било образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 07.06.2010г. от Районен съд - Карлово, на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 07.06.2010г. по ч.гр.д. № 815/2010г. по описа на КрлРС, със старо изпълнително дело № 20108740400440 по описа на ЧСИ С. П. с peг. № *** в КЧСИ, с район на действие: гр. Х., което било прекратено 2014г. и второ изпълнително дело с №78/2015г. при ЧСИ Н. В., прехвърлено при ЧСИ М. под №3120/2018г., което било прекратено месец февруари 2019г. като длъжника Н. Г. П. бил осъден да заплати на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД следните суми:

- 7210.88 лв.- главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 24.03.2008г.

- 1015.85 лв. - договорна лихва за периода от 05.07.2009г. - 30.06.2010г.;

- 91.00 лв. - наказателна лихва за периода от 05.07.2009г. - 30.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.06.2010г. до окончателното изплащане на задължението;

- 166.35 лв. - разноски по делото за държавна такса и - 467.44 лв. - адвокатски хонорар.

1

С постановление от 20.02.2025г. ЧСИ Л. М. присъдила юрисконсултско възнаграждение на взискателя в размер на 300 лв.

По изпълнително дело № 99 от 2025г. били извършвани следните действия: на 21.02.2025г. били изходирани - Покана за доброволно изпълнение с изх. №7240 до Н. Г. П., като поканата не е получена; Запорно съобщение до „Първа Инвестиционна банка“ АД за налагане на запор на настоящи и бъдещи сметки с изх. № 7241, получено на 25.02.2025г.; Запорно съобщение до Айкарт АД гр. Варна за налагане на запор на настоящи и бъдещи сметки с изх.

№7242; Запорно съобщение до работодател - Екстрийм билдинг ЕООД ЕИК 207817505 за налагане на запор на секвестируемата част на трудовото възнаграждение с изх. №7243.

На 04.03.2025г. с изх. № 8194 била изпратена Покана за доброволно изпълнение до Н. Г. П., като поканата е връчена по пощата на П. П.а на 11.03.2025г. срещу подпис. На 05.03.2025г. по делото постъпило Удостоверение от НАП за наличие на задължения от 1693.94 лв.

Видно от изложената фактическа обстановка по изпълнително дело №99/2025г. по описа на ЧСИ Л. М., същото било образувано след настъпване на погасителна давност, тъй като старото изпълнително дело при ЧСИ Л. М. под №3120/2018г. било прекратено февруари 2019г. От месец февруари 2019г. до момента на образуване на новото изпълнително дело №99/2025г., а именно - 20.02.2025г. не били извършвани никакви действия в периода, годни да доведат до прекъсването на погасителната давност. Не е образувано ново изпълнително дело в периода февруари 2019г. - февруари 2025г. с изпълнителен лист, издаден на 07.06.2010г. от КрлРС, на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 480 от 07.06.2010г. по ч.гр.д. № 815/2010г. по описа на КрлРС, а също така и не били предприемани никакви съдебни или извънсъдебни действия от страна на кредитора срещу Н. Г. П.. От всичко изложено обобщава следното:

На първо място, относно правния интерес от предявяването на настоящия иск. Такъв е налице, доколкото ищеца, в качеството си на длъжник, оспорва вземанията, предмет на изпълнителен лист издаден на 07.06.2010г. от КрлРС, на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №480 от 07.06.2010г. по ч.гр.д. № 815/2010 г. по описа на КрлРС, въз основа на изтекла погасителна давност. Длъжникът в изпълнителния процес има правото да оспори едно признато по съдебен ред вземане, въз основа на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Погасителната давност е именно такъв правопогасяващ юридически факт. За длъжника съществува правен интерес за предявяването на настоящия иск, тъй като съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, не настъпва и по право, а длъжникът следва да се позове на нея, заедно с това не е от компетентността на съдебният изпълнител да установи, че давността за задължението е изтекла.

Същевременно правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Чрез искът по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съответно материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. По тези съображения длъжникът има правен интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист право погасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение.

Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2

2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността не спира да тече. Началото на давностния срок в изпълнителното производство започва да тече от влизане в сила на съдебното изпълнително основание. Давността в изпълнителното производство не спира да тече, но може да бъде прекъсвана. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. ,,в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, при което с предприемането на всяко такова действие започва да тече нова давност. Следователно нова давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. От февруари 2019г. – датата, на която е прекратено изпълнително дело №3120/2018г. до момента на образуване на новото изпълнително дело №99/2025г. - 20.02.2025г. не били извършвани никакви действия в периода, годни да доведат до прекъсването на погасителната давност. Не било образувано ново изпълнително дело в периода февруари 2019г. - февруари 2025г. предмет на изпълнителен лист, издаден на 07.06.2010г. от КрлРС, на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 480 от 07.06.2010г. по ч.гр.д. № 815/2010г. по описа на КрлРС, а също така и не били предприемани никакви съдебни или извънсъдебни действия от страна на кредитора срещу Н.

Г. П. и предвиденият в закона 5-годишен давностен срок е изтекъл. Така и съгласно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г., постановено по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС - „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“.

В процесния случай, в периода февруари 2019г. - февруари 2025г. предмет на изпълнителен лист, издаден на 07.06.2010г. от КрлРС, на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 480 от 07.06.2010г. по ч.гр.д. № 815/2010г. по описа на КрлРС не е образувано ново изпълнително дело, а също така и не са предприемани никакви съдебни или извънсъдебни действия от страна на кредитора срещу Н. Г. П. след което, видно от представената фактическа хронология, други изпълнителни действия не били извършвани, предвид което цялото вземане, включващо - за главница, лихви и разноски, обективирано в издадения на 07.06.2010г., на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №480 от 07.06.2010г., по ч.гр.д. № 815/2010 г. по описа на КрлРС, изпълнителен лист от 07.06.2010г, следва да се счита за погасено поради изтекъл давностен срок.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника, вземанията, предмет на Изпълнителен лист, издаден на 07.06.2010г на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 480 от 07.06.2010г. по ч.гр.д. № 815/2010г. по описа на КрлРС, с който същият е осъден да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД следните суми:

- 7210.88 лв.- главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 24.03.2008г.

- 1015.85 лв. - договорна лихва за периода от 05.07.2009г. - 30.06.2010г.;

- 91.00 лв. - наказателна лихва за периода от 05.07.2009г. - 30.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.06.2010г. до 3 окончателното изплащане на задължението;

- 166.35 лв. - разноски по делото за държавна такса и - 467.44 лв. - адвокатски хонорар, поради изтекла погасителна давност, тъй като от месец февруари 2019г. до месец февруари 2025г. не е образувано ново изпълнително дело и не са извършвани други изпълнителни действия, годни да доведат до прекъсване течението на давностния срок за вземанията, предмет на посочения изпълнителен лист и предвиденият в закона 5-годишен давностен срок е изтекъл. Претендира за направените по делото разноски.

Ответното дружество - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД оспорва иска.

Ответното дружество твърди, че на 24.03.2008г. бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между Н. Г. П. и „Обединена българска банка“ АД. Въз основа на сключения договор за кредит, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобило процесното вземане от цедента „Обединена българска банка“ АД, съгласно сключен договор за цесия от 06.12.2013г. и считано от тази дата кредитор по задължението е ответното дружество.

Поради неизпълнение на договора от страна на задълженото лице, кредиторът „Обединена българска банка" АД е инициирал заповедно производство, образувано е ч.гр.д. № 815/2010г. по описа на КрлРС, завършило с издаването Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на последните било образувано първоначално изпълнително дело № 440/2010г. по описа на ЧСИ С. П., с peг. № *** при КЧСИ, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 08.07.2014г. По процесния изпълнителен лист било образувано последващо изпълнително дело № 78/2015г. по описа на ЧСИ Н. В., като със Заповед № СД-04-75 от 25.07.2018г. и Заповед № СД-04-76 от 25.07.2018г. на Министъра на правосъдието, служебният архив на ЧСИ Н. В. е предаден на ЧСИ Л. М., peг.

№ *** при КЧСИ, като делото е образувано под № 3120/2018г. Последното е прекратено през 2019г., като от страна на ответното дружество е депозирана молба и е образувано ново изпълнитело дело № 99/2025г., отново по описа на ЧСИ Л. М., висящо към датата на предявяване на исковата молба.

Счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. За установените вземания със заповед за изпълнение тече 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила. Аргументът в тази насока е, че влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства (чл. 424 и чл. 439 от ГПК). По тази причина влязлата в сила заповед за изпълнение попада в приложното поле на чл. 117, ал.2 ЗЗД (в този смисъл Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр.д.

№908/2023г., IІІ г.о., ГК.). В конкретния случай, както и самият ищец посочва, на 11.03.2025г. му е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, като същата е влязла в сила поради неподаване на възражение в законоустановения срок. Следователно, с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект, именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, за цялото вземане следва да се прилага 5-годишната погасителна давност.