Решение № 3700 от 11.11.2021, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3700 гр. София, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110139800 по описа за 2021 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.

92, ал. 1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от [фирма] срещу Р. Б.

СТ. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 39800/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен с [фирма], придобил вземания срещу ответника по сключен между него и [фирма] договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 3511003002 от 22.03.2013 г., с който била предоставена мобилна услуга за мобилен номер [телефонен номер] при условията на тарифен план Traffic Unlimited XS+, за срок от 24 месеца. На 23.12.2014 г. ответникът сключил още един договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 3511003002 за ползване на мобилна услуга за номер ***, за срок от 24 месеца. Поддържа се, че с допълнително споразумение от 29.03.2016 г. били променени условията по договора за номер ***, като бил избран нов тарифен план VIVACOM Smart XS с месечен абонамент 13,99 лева, като същевременно били добавени за ползване и нови две мобилни услуги – за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечен абонамент 19,99 лева и за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Smart M с месечен абонамент 23,99 лева, като срокът за всички описани услуги бил 24 месеца – до 29.03.2018 г. Твърди се, че за периода от 08.11.2017 г. до 07.02.2018 г. абонатът – настоящ ответник не е заплатил мобилни 1 услуги на стойност 199,08 лева, за което били издадени три фактури, както следва: фактура № 1237715382/08.12.2017 г., фактура № 1239422773/08.01.2018 г. и фактура № 1241122250/08.02.2018 г. Неплащането на три последователни фактури обусловило правото на БТК да прекрати на основание ОУ към договора едностранно индивидуалния договор на абоната и начисли неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 144,87 лева. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на установителен иск за сумата от 144,87 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски № 13364900001, сключени между ответника и [фирма], за което е издадена фактура № 1242813583/08.03.2018 г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.

В исковата молба ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в случай, че са налице предпоставките за това.

Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.

За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.

На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.

Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 6174 от 09.07.2021 г. с тези указания е редовно връчено на ответника съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 ГПК/.

Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявения иск е вероятно основателен, предвид представените към исковата молба доказателства – договори, допълнителни споразумения, фактури, договор за цесия, потвърждение по чл.99 ЗЗД.

На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. По делото не е приложен списък на разноските по чл.80 ГПК, но съдебната практика е категорична, че това обстоятелство обуславя единствено невъзможността страната да иска изменение на решението в частта му за разноските. При положение, че страната е направила искане за присъждане на разноски, съдът е длъжен да се произнесе съобразно доказателствата по делото за тяхното извършване. В конкретния случай от приложеното към исковата молба платежно нареждане се установява, че ищецът е доплатил държавна такса в 2 исковото производство в размер на 25,00 лева, а от договора за правна защита и съдействие, че е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева. С оглед предходното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в исковото производство в в размер на 205,00 лева.

С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената по ч.гр.д.№ 7341/2021 г. заповед включва разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 205,00 лева, като съобразно изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца и тази сума.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД предявен от [фирма], ЕИК [еик], със седалище и адрес на управление: [адрес] срещу Р. Б. СТ., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 144,87 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски № 13364900001, сключени между ответника и [фирма], за което е издадена фактура № 1242813583/08.03.2018 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. Б. СТ., ЕГН ********** да заплати на [фирма], ЕИК [еик], със седалище и адрес на управление: [адрес] сумата от 205,00 лева, представляваща направени разноски по исковото производство и сумата от 205,00 лева, представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 7341/2021 г. по описа на СРС.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3