Решение № 910 от 20.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. Варна, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100500947 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Н. М. Ц., ЕГН ********** от гр. А., Обл. Л., кв. „О.“, ул. „С.“, № 8, чрез адв. Д.Х., против решение № 369/08.02.2023г. по гр.д. № 20223110115255 по описа за 2022г. на ВРС, с което е наложена мярка за защита спрямо молителката С. О. Л., ЕГН ********** и детето Н. Н. Ц., ЕГН **********, като е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.

О. Л., ЕГН ********** и детето Н. Н. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; осъден е да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Варна, глоба в размер на 200.00 лева /двеста лева/, на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН; осъден е да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Варна, държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и е осъден да заплати в полза на молителката С. О. Л., ЕГН ********** и детето Н. Н. Ц., ЕГН ********** сумата в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща сторени по делото съдебноделоводни разноски, на осн. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

Счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд не е положил усилия да изясни обективно и всестранно фактическата обстановка по спора.

Моли се за отмяна на решението на ВРС.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от С. О. Л. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.“, ***, чрез адв. Д.Р. в който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Молят решението да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно. Изложеното в жалбата не отговаря на събраните по делото доказателства.

Установено е наличието на психическо и емоционално насилие, упражнено по отношение на нея и в присъствието на детето Н., р. *** Моли се да бъдат оставени без уважение направените доказателствени искания.

Претендира сторените по делото разноски на въззивна инстанция.

ДСП-Варна не взема становище по постъпилата въззивна жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В молбата си до съда С. О. Л., ЕГН **********, действаща за себе си и като майка и законен представител на детето Н. Н. Ц., ЕГН **********, двамата от г. Варна, ул. „Г.“, ***, чрез адв. Г.Я. е навела твърдения, че с ответника са родители на детето Н. Н. Ц. ЕГН **********. Сочи, че тя и детето живеят в гр. Варна, а бащата в гр. А.. Ц. я уведомил, че ще идва по работа в гр. Варна. Уговорили се да види детето. На 07.11.2022г. й писал, че ще вземе детето за седмица. Отговорила, че това може да стане в нейно присъствие, т.е. че ще дойде и тя. Първоначално се съгласил, но в последствие обяснил, че е във връзка и и няма как да стане. На 08.11.2022г. дошъл във Варна и отишли да вземат детето от детска градина „Д-р П.Берон“, филиал „Жирафче“ на ул. „Д-р Б.“, ***. Като се качили в колата, видяла на задната седалка две детски столчета. Попитала на кого са. Той й отговорил, че са на Г.а, чието име чувала за пръв път. Обяснил, че я познава от около месец. Предната жена, с която бил запознал сина им вече не била с него. Оказало се, че сега отново е с друга жена, с две деца и синът им, който е на три години, отново ще се запознава с нови хора, други деца, ще бъде на неизвестен за нея адрес незнайно къде и колко далеч. Отказала на Ц. да отвежда детето, защото е стресиращо за него на всеки месец или два да го води при различни жени, на различни адреси в цялата страна. Започнали да се карат. Чула цяла поредица от обиди към нея. Агресията му продължила и пред детската градина. Тя се уплашила. Успяла да се обади на майка си да дойде. Той се обадил на тел. 112 и докато говори с майка си, дошли полицаи от Второ РУ на МВР. Те се опитали да го успокоят и доколкото чула му обяснили, че без съгласието на майката той не може да го вземе. Той си тръгнал. Тръгнали си и полицаите. Майка й била дошла, когато Ц. се върнал. Започнал обиди към нея и майка й. В този момент детето излязло. Прегърнало баща си и дошло при нея, като вървяло до нея, излизайки от детската градина. Ц. против волята й дръпнал детето, качил го в колата, накарал го да каже „Чао“ и тръгнал. Детето се разплакало и не разбрало какво става. Тогава и тя звъннала на тел. 112. Прилошало й. Отново дошъл същия екип. Тя разказала какво се случило, дала тел.номер на Ц., дала номера на колата. Казала, че детето е болно, че щяло да пътува с баща си в София, а после той й казал, че ще бъде на адреса си в А.. Полицаите му се обадили, но той отказал да каже къде са и при кого. Посочил само с. Старо село.

Полицаите й казали, че трябва да подаде жалба. , за да се направи проверка. След като върнал Ц. детето след седмица, дето било още болно. Използвало изрази като „Ще те 2 напляскам, ще те нашамаря“ и започвало да удря и нея и майка й. Сочи, че докато живеели заедно тя изтеглила кредит от 22350.00лв., която сума предоставила за нужди на фирмата му, после рефинасирала този кредит и изтеглила още 15000.00лв., с които купил колата, която кара, но записал на фирмата си. На 08.11.2022г. докато вземал детето и го качвал в колата го попитала какво става с кредита. Той й отговорил, че кредитът си е неин, да си го плаща. Доста вноски плащала тя, защото й звъняли от банката. Той я държал с този кредит в ръцете си и я изнудвал, осъществявал й натиск, целял да я остави без средства.

Моли се да бъдат наложени мерки за защита по ЗЗДН.

Ответникът по молбата Н. М. Ц. ЕГН ********** гр. А., Л. обл., кв. „О.“, ул. „С.“, *** не изказва становище, не взема участие по първоинстанционното дело.

ДСП-Варна, чрез социален работник Д.Т., в писмена молба изказва съображения, че интересите на детето съвпадат с уважаването на молбата, ако се установи по безспорен начин, че между родителите е бил налице конфликт на посочената дата и това е станало достояние на детето. За подходяща мярка смята тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Ако съдът приеме за уместно да наложи и други мерки за защита, то срокът би следвало да е по-кратък, за да не бъде ограничена възможността на детето да контактува с баща си.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, че са съжителствали на съпружески начала, както и, че са родители на детето Н. Н. Ц. ЕГН **********, което се установява и от приложеното удостоверение за раждане, изд. въз оскнова на акт за раждане № 605/01.10.2019г. на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. София, рн Слатина.

Приобщена към доказателствения материал по делото е представена от С. О. Л.а декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана от нея в лично качество и като майка и законен представител на детето Н. Н. Ц., в която същата е декларирала осъществен от Н. М. Ц. по отношение на нея и детето акт на домашно насилие на 08.11.2022г., когато дошъл във Варна и двамата отишли да вземат детето от детска градина „Д-р П.Берон“, филиал „Жирафче“ на ул. „Д-р Б.“, ***. Тя разбрала че Ц. от месец има нова връзка с жена, като не бил вече с жената, с която бил запознал детето, а вземайки го, ще го води на неизвестен за нея адрес, незнайно къде и колко далеч, то ще попадне в нова обстановка, ще контактува с нови хора и деца. Считайки, че не е в интерес на детето да го води при различни жени на всеки месец или два, на различни адреси в цялата страна, решила да даде време на Н. М. Ц. да се види с детето, но отказала да го отвежда със себе си. Започнали да се карат и тя чула поредица от обиди: че е проста, откачена, луда и др. До детската градина я гледал заплашително и продължавал с обидите. Обадила се на майска си и помолила да дойде. В това време Н. М.

Ц. извикал полиция. Полицаите дошли и разговаряли с него. Те му обяснили, че не може да вземе детето без съгласието на майка му. Ц. си тръгнал. След него си тръгнали и полицаите.

Майка й дошла. Ц. се върнал и започнал да обижда и двете. Детето излязло от детската 3 градина, прегърнало баща си за кратко и тръгнало с нея. Като излязли от детската градина, Ц. дръпнал детето, качил го в колата, накарал го да каже „чао“ и тръгнал. Видяла, че детето се разплакало. Тогава звъннала на 112. Отново дошъл същия полицейски екип. Казала какво се случило. Полицаите звъннали на Ц. по телефона, но той отказал да каже къде е . По-късно посочил, че е в с. Старо село. Била посъветвана от полицаите да подаде жалба, за да бъде извършена проверка. Бащата върнал детето след седмица, като употребявало изрази като „Ще те напляскам, ще те нашамаря“ и посягало да удря майка си и баба си, все неща, които не било правело дотогава.

Декларирала е още, че на 08.11.2022г., като вземал детето, тя го питала какво ще стане с кредита, който изтеглила на 22.11.2018г. в размер на 22350.00лв. за нуждите на неговата фирма, а по-късно рефинансирала, изтегляйки още 15000.00лв., закупувайки колата, която кара Н. Ц., записана на неговата фирма. Той й отговорил „Кредитът си е твой и си го плащай“. Доста вноски плащала тя, защото й звъняли от банката. Така той я изнудва с кредита, осъществява й натиск и цели да остане без финансови средства.

В о.с.з. на 16.05.2023г. са изслушани от съда предоставените от Национална система 112 в РЦ-Варна записи от приети обаждания /файл 224405473 и обединен файл 224405466/.

Като доказателство по делото е приложена докладна записка рег. № 436р-57170/22г.1лист, на 2-ро ОД на МВР-Варна и докладна записка относно оказано съдействие на 02-РУ Варна от ОД на МВР-Л., РУ-Троян, във връзка с разпореждане РП-Варна за установяване на лице и детето му в с. Старо село, мах. „Ш.“, ***, рег. № 3459р.22643/14.12.22г. Издаден е предупредителен протокол по реда на чл. 65 от ЗМВР срещу Н. М. Ц.. Изготвен е и приложен социален доклад за оценка на сигнал за малолетното дете Н. Н. Ц., р. *** от ДСПТроян. В доклада е посочено, че при извършеното социално проучване е установено местонахожданието на детето Н. Н. Ц. на територията на с. Старо село, заедно с бащата.

Той е заявил, че ще заведе детето на следващия ден при майката. Не е констатиран риск за живота и здравето на детето. Не е налице основание за отваряне на случай за закрила на детето.

За доказване на твърденията в молбата за защита, пред ВРС са изслушани показанията на водените от молителката свидетели: С. Д.а Д.а и П. Д.а Д.а, съответно майка и сестра на молителката, водени от нея.

Св. С. Д.а сочи, че отивайки пред детската градина на 08.11.2022г., полицаите, които извикал Н. М. Ц.н били там. Те му казали, че няма право да вземе детето и да си тръгва.

Тръгнал, но се върнал и отправил обиди към майката, че е некомпетентна, проста, нищо не разбирала, каквото си искал ще прави с детето. В този момент майката вече била взела детето. Бащата блъснал вещите на детето-количката, раничката му, вкарал детето в колата, отворил прозореца и му казал: „Кажи им чао!“ Детето пищяло от уплаха.

Св. П. Д.а свидетелства, че е разговаряла на 08.11.2022г. по време на инцидента с Н.

Ц.. Не иска да коментира думите му, които чула. Той казал, че ще прави каквото си иска, понеже е баща на детето.

4

Пред въззивния състав са изслушани показанията на двамата полицаи, отзовали се на сигнала на 08.11.2022г.-С. Е. Д. и И. Т. Б.. Двамата свидетели нямат много ясни спомени от случилото се на деня пред детската градина на ул. „Б.“. Сочат, че при отзоваването си на сигнала пред детската градина, там бил само бащата, а към него се приближила майката със своята майка. Те веднага разделили родителите на около 20м. един от друг, за да не възникват конфликти между тях на улицата. И двамата не си спомнят да е имало обиди, нападки, заплахи, някой да е нагрубявал някого. Предупредили устно страните, че няма смисъл от спорове и те проявили разбиране. Противно на това, обаче били извикани по думите на св. С. Д. втори път. Св. И. Б. няма спомен да е ходил втори път. Бащата бил тръгнал. Не знаят зали с децата/детето или сам. Майката била видимо притеснена. Те я насочили да подаде жалба във Второ РУ на МВР-Варна.