Решение № 163 от 14.06.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Плевен, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ЕМИЛ СТ. БАНКОВ при участието на секретаря М. СЛ. Й. в присъствието на прокурора В. Ил. Д. като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234400600371 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава „XXI” от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на подсъдимия Т. В. Т. от гр. Ч.Б., обл. П., ЕГН **********,подадена чрез защитника му адвокат Б. П. от АК – Плевен, срещу Присъда № 17 от 02.02.2023 г., постановена по НОХД № 1784/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. На първо място се излагат възражения относно описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, като се сочи, че същата не конкретизира в детайли участието на подсъдимия във всяко едно от действията и конкретните деяния, за които е повдигнато обвинението. На следващо място, се заявява, че не е описано по категоричен начин и авторството на деянието в основния акт на държавното обвинение. Излагат се съображения, че не е безспорно установен размерът на дадената сума, а именно, че същата е в размер на 3600 лв., като пострадалата в съдебно заседание била заявила, че дадената от нея сума е в размер на 1000 лв. В заключение се отправя искане да бъде отменен първоинстанционният съдебен акт.

С атакуваната присъда РС - Плевен е признал подсъдимия Т. В. Т. роден на *** година в град Ч.Б., живущ в град С., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** за 1 виновен в това, че за времето от *** година до *** година, в град П., при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у лицето Е. Л. Ч. от село ***, П. област и с това й причинил имотна вреда в размер на 3 600 лева, като на основание чл.

211 предложение ІІІ във вр. с чл. 209 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І букви „А“ и „Б“ от НК във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание от четири години „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият Т. бил осъден да заплати на Е.

Л. Ч., ЕГН ********** сумата от 3 600 лева, представляваща обезщетение за нанесените й в резултат на престъплението имуществени вреди.

С горецитирания съдебен акт РС-Плевен се е произнесъл и по разноските в размер от 144 лв., представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, като ги е възложил на подсъдимия, който следва да ги заплати на Районен съд-Плевен.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Плевен моли съда депозираната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и присъдата на първостепенния съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Конституираната като граждански ищец – Е. Ч. изразява становище, че е съгласна с изложеното от прокурора.

Процесуалният представител на въззивния жалбоподател – адв. Б. П. поддържа въззивната жалба. Счита, че обвинението не е доказано. Моли съда да отмени първостепенният съдебен акт и да признае подсъдимия за невинен.

Подсъдимият Т. Т. се явява лично в съдебно заседание. Моли съда да намали размера на наказанието, с оглед ангажираността му като баща на три деца. Излага твърдение, че действителният размер на дадената му от св. Е.Ч. сума е по-нисък.

Плевенският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е анализирал в цялост събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т. В. Т. е роден на *** година в град Ч.Б., живущ в град С., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

На 28.06.2019 година свидетелят М. С. постъпил в Затвора в гр. Плевен 2 за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Същото било изтърпяно на 19.01.2021 година. Преди да постъпи в затвора, свидетелят М. С. живеел на съпружески начала със свидетелката Е. Ч..

Подсъдимият Т. Т. постъпил в Затвора Плевен на 26.06.2020 година за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, наложено му със съдебен акт на Районен съд София по НОХД № 10499/2020 година по описа на същия съд. Във връзка с изпълнението на това наказание подсъдимият пребивавал в Затвора Плевен до 20.11.2020 година, когато бил освободен. По същото време, свидетелят Л. Л. също изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Плевен. Негов приятел бил свидетеля А. Б. И..

През периода 26.06.2020 година до 20.11.2020 година, през време на изтърпяване на наложените им наказания лишаване от свобода, свидетелите М. С., Л. Л. и подсъдимият Т. установили приятелски отношения.

Подсъдимият казал на М. С., че имал агнета за продаване. Постигнали договореност помежду си, когато Т. бъде освободен от Затвора в гр. Плевен да се свърже със свидетелката Е. Ч. и да и продаде 5 агнета по 80 лева всяко или общо за сумата от 400 лева. Ч. била уведомена за тази тяхна договорка по време на един от редовните си разговори по телефона със С..

Свидетелят М. С. знаел за съществуването на процедура по условно предсрочно освобождаване от наложеното наказание лишаване от свобода. От други лишени от свобода бил уведомен, че именно подсъдимият имал възможност да му помогне, за да бъде освободен по – рано от пенициарното заведение. Свидетелят С. решил да говори с подсъдимия и да го помоли да му съдейства за предсрочното му освобождаване. С. бил много настоятелен като използвал всяка възможност, за да разговаря с подсъдимия по същия въпрос.

Подсъдимият Т. го уверил, че познава адвокат от град С. на име И. С., който бил много вещ в производствата по предсрочно освобождаване. Подсъдимият казал на С., че след като излезе от затвора ще разговаря лично с адвоката си и ще го ангажира от името на С.. За целта, свидетелят М. С. следвало да му предостави паричната сума от 4000 лева.

Малко преди да бъде освободен от Затвора в гр. Плевен, подсъдимият Т. помолил свидетеля Л. за услуга. Попитал го има ли навън доверен човек на когото да поръча да получи паричната сума от жена в размер на 400 лева.

Същият следвало да преведе малка част от нея на друга жена – посочена от подсъдимия, а остатъка за преведе по сметка на подсъдимия Т. в Затвора Плевен. Свидетелят Л. се съгласил да услужи. Обадил се по телефона на своя приятел А. И. и му казал какво трябва да направи. И. на свой ред се съгласил.

През месец октомври на 2020 година свидетелката Е. Ч. била потърсена от подсъдимия Т. на телефонен номер, предоставен му от съпруга и С..

Разбрали се да се видят за плащането на петте броя агнета общо за сумата от 400 лева. Междувременно подсъдимият Т. поръчал на свидетелката Ч. да преведе чрез Easy pay същата сума на лице А. Б. И..

На 27.10.2020 година свидетелката Е. Ч. превела през Easy pay сумата 3 от 400 лева на свидетеля А. Б. И.. Той от своя страна, в изпълнение на поетия към Л. ангажимент превел сумата от 150 лева на бившата приятЕ. на Л., 50 лева на лице П. В. В., останалите пари на банкови сметки на Л. Л. и сумата от 150 лева на името на Т. В. Т..

На 16.11.2020 година свидетелката Е. Ч. изтеглила бърз кредит от 1300 лева, за да има готовност да плати когато и се обади лицето, за което говорел М. С. в връзка с постигнатите между тях договорености.

На 20.11.2022 година подсъдимият Т. Т. бил освободен от Затвора Плевен. Малко след това се обадил по телефона на свидетелката Е. Ч. на номера, даден му от свидетеля М.. Срещнали се отпред на портала на сградата на шивашка фирма „ Д.“, в която към този момент Ч. работела. След като се запознали подсъдимият започнал да разказва на Ч. колко били тежки условията в Затвора Плевен и че можел да помогне на М. С. да излезе по – рано. Разказал и за адвоката си от град С., който го бил изкарал за шест месеца, след което пак щял да влиза там. Подсъдимият Т. звучал много убедително, свидетелката Е. Ч. му повярвала и в същия ден му дала парична сума от 1000 лева, които носела в себе си, приготвени за закупуването на агнета. За последните така и не станало дума. Последното обстоятелство Ч. споделила със С. в разговор, проведен по - късно. Свидетелят М. С. разбрал от Ч., че същата била дала на подсъдимия паричната сума от 1000 лева, за да излезе по скоро от затвора и се съгласил с това.

След известно време, подсъдимият отново потърсил свидетелката Ч. и и поискал още 1000 лева, за да съдейства на С.. Тогава свидетелката Ч. посетила заложна къща в град П. и оставила там златни пръстени и златен синджир, за които получила същата сума и я предала на подсъдимия. Не взела документ за сдЕ.та, тъй като познавала човека на име С., работещ там и му имала доверие.

В продължение на няколко последователни дни подсъдимият Т. звънял по телефона на свидетелката Ч. и искал пари. Неколкократно същата му предоставяла суми в размер от по на 200 лева от заплатата си. В един от многобройните разговори подсъдимият Т. казал на Ч., че за предсрочното освобождаване на С. следва да се плати сума от още 900 лева за прокурора.

Уведомил я, че в себе си имал 300 лева, от предишните 1000 лева които вече му била дала, но трябват още 600 лева. Тогава свидетелката Ч. потърсила помощ от своите роднини по сватовство – свидетелите А. Р. и С. М. – майка и баща на М. С.. свидетелката Ч. вече им била разказала за обещаното от подсъдимия Т. и че същият имал нужда от още пари, за да освободи сина им по – рано от Затвора Плевен. По същото време свидетелят М. С. се обадил на Е. Ч. по телефона и и казал да продаде електрожен и резачка за дърва, които притежавали, а парите да даде на подсъдимия. Ч. споделила това с родителите му, но те категорично забранили.

Около средата на месец ноември на 2020 година подсъдимият се обадил по телефона на свидетелката А. Р.. Уведомил я, че трябва да му осигурят още 4

600 лева, в замяна на което той щял да уреди сина и да бъде освободен от затвора веднага. Подсъдимият успял да убеди Р. в истинността на твърденията си като и казала, че това са последните пари, които трябва да се дадат на някакъв началник. свидетелката Р. взела от дома си стереоуредба, собственост на сина и свидетеля с. С. и заедно с Е. Ч. отишли в заложна къща в град П., стопанисвана от А. Г. Ц.. Към тях се присъединил и подсъдимия Т..

За стереоуредбата марка „Сони “, свидетелката Р. получила сумата от 450 лева. Същата сума, ведно с 150 лева нейни лични средства/ общо 600 лева/ предала на подсъдимия Т.. Последният взел парите и обещал, че до края на деня М. С. ще бъде освободен от затвора и ще се прибере вкъщи. Нищо от обещаното не се случило и тогава А. Р., с. М. и Е. Ч. разбрали, че Т. ги е измамил.

След тази среща подсъдимият Т. престанал да отговаря на обажданията на Е. Ч.. След многократни опити да се свърже с него, най - после успяла, но Т. заявил, че обещаното им не може да се случи, заминавал за Г. и понастоящем не можел да и върне нито стотинка.

На 08.12.2020 година, М. С. депозирал жалба в РП-Плевен.

По случая било образувано и проведено досъдебно производство като след внасяне на обвинителния акт в РС-Плевен и проведено съдебното производство е постановен крайният съдебен акт, който е предмет на разглеждане в настоящото въззивно наказателно производство.

Изводите на първоинстанционния съд, че така изложената фактическа обстановка се установява от събрания доказателствен материал, а именно: гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на свидетелите Е. Ч., А. Р., М. С., с. С., А. Ц., А. И. и С. М., разпитани непосредствено в съдебно заседание, включително дадените в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 във вр. ал. 1 т. 2 предложение второ НПК; писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно:копие от договор за паричен заем № *** година / ср.