Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 19.01.2024, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 591/2023
Вид
Решение № 27
Подписан
19.01.2024
В сила
19.01.2024
Състав
Диана Сотирова Павлова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Разлог, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20231240100591 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК и чл.417 от ГПК.

Образувано е по ИМ от Й.С.Г, ЕГН*, с адрес: о.П., о.Р., с.П., у.П.№21, чрез адв. Е.М.В., АКС., съд. адрес: о.П., о.П., г.П., у.“Ж.п.“№9, срещу И.М.Д., ЕГН*, с адрес: с.Д., о.Р.

Ищецът твърди, че на 15.02.2022 г. между него и ответника е сключен писмен договор за заем с нотариална заверка на подписите с рег. №2067 по описа на нотариус М.З., в района на РС-П., с рег. №642 на НК. Съгласно цитирания договор ищецът е дал в заем на ответника сумата от 9`700.00 лева, като договорът е служил и като разписка за дадената в заем сума.

По силата на договора ответникът-заемател е следвало да върне заетата сума в срок до 15.03.2022 г., но и към датата на входиране на ИМ същият не е изпълнил процесното задължение, въпреки настъпването на краен падеж. Ищецът сочи, че за процесното вземане е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД №672/2022 г. по описа на Рг.РС. Заявлението е уважено изцяло, а срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, ответникът е подал възражение.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 9`982,92 лева, от които сума от 9`700,00 лева представляваща главница и лихва от 282,92 лева, дължими по Договор за заем с нотариална заверка на подписите с рег.№2067 по описа на Нотариус М.З. - нотариус в район РС-П., с рег. №642 НК, ведно със законната лихва, считано от дата 27.06.2022 г. до окончателното заплащане на задължението, за които е издадена Заповед №442/01.07.2022 г. за изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК и ИЛ по ч. гр. д. №672/2022 г. по описа на РС-Рг. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски в исковото и заповедното производство.

ИМ е връчена на ответника на 08.09.2023 г. В срока по чл.131 от ГПК, изтекъл на 08.10.2023 г. не е постъпил писмен отговор. В подаденото възражение от ответника в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, той не е обосновал оспорването си.

Първото по делото ОСЗ е проведено на 10.01.2024 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

1

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в СЗ. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, от които може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искове.

Предвид изложеното, съдът намира че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

Горното налага предявените искове да се уважат, като на основание чл.239, ал.2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.

Като правоувеличаваща последица от предявяването на иска, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.06.2022 г. до изплащане на вземането.

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по т. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Предвид изхода на спора, съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски. В заповедното производство ищцовото дружество е сторило разноски от 199,66 лв. – държавна такса, и сумата 420,00 лв. – адв. възнаграждение, т. е. общо 619,66 лв., а в исковото производство: сумата 238,34 лева за държавна такса и 650,00 лева – за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И.М.Д., ЕГН*, с адрес: с.Д., о.Р., ДЪЛЖИ на Й.С.Г., ЕГН*, с адрес: о.П., о.Р., с.П., у.П.№21, сумата от 9`982,92 лева, от които сума от 9`700,00 лева представляваща главница и лихва от 282,92 лева, дължими по Договор за заем с нотариална заверка на подписите с рег. №2067 по описа на Нотариус М.З. - нотариус в район РС-П., с рег. №642 НК, ведно със законната лихва, считано от дата 27.06.2022 г. до окончателното заплащане на задължението, за които е издадена Заповед №442/01.07.2022 г. за изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК и ИЛ по ч. гр. д. №672/2022 г. по описа на РС-Рг.

ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН*, с адрес: с.Д., о.Р., ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.Г., ЕГН*, с адрес: о.П., о.Р., с.П., у.П.№21, сумата 619,66 лв., представляваща разноски за заповедното производство, и сумата 888,34 лв, представляваща разноски за исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

2