Присъда № 2 от 04.02.2022, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 280/2021
- Вид
- Присъда № 2
- Подписан
- 04.02.2022
- В сила
- 22.02.2022
- Състав
- Гергана Желязкова Кондова
Цитирани разпоредби
- чл.139, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.18, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.304, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.304а · Наказателен кодекс
- чл.307а · Наказателен кодекс
- чл. 47 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.10, ал.1, т.6, буква "в" · Правилник за прилагане на” и
М О Т И В И по Присъда № 2 от 04.02.2022 г., постановена по НОХД № 280/2021 г. по описа на ОС-Ямбол :
Окръжна прокуратура - Ямбол е предявила обвинение против подсъдимия А. С. С. от гр.***** с ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл.304а, вр.чл.304, ал.1 от НК за това, че на **.**.**** г. около 04,15 часа, в село **********, обл. *****, на кръстовище на ул. ****** ****** и ул. ****** ***** е предложил подкуп - пари в размер на една банкнота от 50 лева със сер. № ** *******, на полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗДМВР - Д. П. Ч - **.******* в група „ОП” в РУ”Тунджа” ОДМВР-Ямбол и В. Х. Д. - ******* на отделение в група „ОП” в РУ „Тунджа”, ОДМВР - Ямбол, за да не извършат действие по служба - съставяне на фиш за установено нарушение по ЗДвП.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено. Счита, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на проведеното по делото съдебно следствие доказателства, поради което подсъдимият следва да бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение.
Относно наказанието, представителят на ОП - Ямбол изразява становище, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода към минимума, а именно - в размер на 1 година, както и глоба в размер на 1000 лева. Пледира в посока приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода за минимално предвиденият в закона срок от три години. Прокурорът дава становище и за приложение на разпоредбата на чл.307а от НК по отношение на предмета на престъплението.
Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и с упълномощения от него защитник - адвокат от АК - ******. Защитникът пледира в посока признаване на подзащитния му за невиновен в осъществяване на престъплението, вменено му във вина и за оправдаването му, поради това, че обвинението не било доказано по несъмнен начин. Излага съображения и за неизвършено от подс.С. престъпление по чл.304а вр.чл.304, ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна. Счита, че подсъдимият не е осъществил престъплението от субективна страна, т.к. от обясненията му било станало ясно, че той е дал банкнотата не за да подкупи полицейските органи, за да не му съставят фиш, а за да си плати на място глобата по фиша, за която св.Д. му съобщил, че е 50 лева. Според защитата, подсъдимият не е осъществил престъпното деяние и от обективна страна, т.к. от обясненията на подсъдимия било установено, че в момента на даване на банкнотата, фишът е бил вече съставен /или най-малкото е било започнало неговото съставяне/, връчен и подписан от него, поради което същата не е била дадена, с цел да не се състави фиш.
1
При дадената от съда последна дума, подс.С. моли да бъде оправдан.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед на Министъра на вътрешните работи УРИ ****-**** от **.**.**** г., свидетелят В. Х. Д. бил назначен на длъжността „******* на отделение” в група „Охранителна полиция към Районно управление „Тунджа” при ОДМВР-Ямбол. Посочената длъжност свидетелят заемал и към **.**.**** г. По силата на Заповед № *****-***/**.**.**** г., с която е допълнена Заповед № *****-***/**.**.**** г., двете на Министър на вътрешните работи, св.Д. като заемащ посочената длъжност бил оправомощен да осъществява контролна дейност по Закона за движение по пътищата и да издава фишове за налагане на глоби за извършени нарушения по този закон /ЗДвП/.
Със Заповед на Министъра на вътрешните работи УРИ ****-*** от **.**.**** г., свидетелят Д. П. Ч бил назначен на длъжността „****** ******* /ВПА/” в група „Охранителна полиция” към Районно управление „Тунджа” при ОДМВР-Ямбол. Посочената длъжност свидетелят заемал и към **.**.**** г. На заеманата от него длъжност, същият не е разполагал с правомощието да издава фишове за налагане на глоби за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата.
На **.**.**** г. в 18,00 часа свидетелят В. Д., заедно със свидетеля Д. Ч. застъпили нощна смяна по график. Нощната смяна завършвала в 06.00 часа на **.**.**** г. Задълженията на двамата свидетели включвали и осигуряване на безопасност и контрол на пътното движение.
В 04.15 часа на **.**.**** г. свидетелите Д. и Ч. се намирали на кръстовището между улиците „****** ******” и „****** *****”, в с.**********, обл.*****. По това време от там преминал лек автомобил марка „**** ******” с ДК № * **-** **, управляван от подсъдимия А. С. С..
Последният бил спрян от св.Ч. за проверка, като първоначално двамата провери разговор за вида на джантите на автомобила на С.. При извършената от полицейските служители Д. и Ч. проверка било констатирано, че предното стъкло на управлявания от подс.С. автомобил е пукнато, което съставлява административно нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и свързаните с него подзаконови нормативни актове - по-конкретно на чл.10, ал.1, т.6, б”в” от Правилника за прилагане на ЗДвП. Съгласно цитирания чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства следва да са технически изправни, а съгласно чл.10, ал.1, т.6, буква „в” от Правилника за прилагане на ЗДвП, те са неизправни при счупени или повредени външни стъкла. Предвид констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата, полицейските служители поискали от подсъдимия личните му документи, както и тези на автомобила. За констатираното и допуснато нарушение на Закона за движение по пътищата, а именно, че е управлявал технически неизправно превозно средство, подс.С. бил поканен до служебния полицейски автомобил, за да му бъде съставен фиш, с който да 2 му бъде наложена глоба за допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата. Св.Д. седнал в служебния полицейски автомобил на предната дясна седалка, като св.Ч. седнал до него на лявата седалка в автомобила. С. се приближил до лекия автомобил и застанал до предната дясна врата на същия.
Св.Д. започнал да пише фиш на подсъдимия серия X № ******** за извършеното от него нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, и обяснил на подсъдимия, че глобата за нарушението е в размер на 50 лева. В този момент С., с цел св.Д. да не му състави фиш за извършеното нарушение, през отвореният прозорец на предната дясна врата, поставил една банкнота с номинал от 50 лева и сериен номер ** ******* върху бланката за фиша и казал думите - „Дайте да не правим нищо - да не пишем”. Свидетелят В. Д. не взел банкнотата, а затворил кочана с фишовете, като тя останала вътре. Впоследствие, докато се придвижвали със служебния автомобил към сградата на ОДМВР-Ямбол, я взел в ръце, за да не изпадне и да не се изгуби. На същият ден - на **.**.**** г., св.Д. предал банкнотата със сериен номер ** ******* с разписка на разследващия орган по досъдебното производство /л.16 от делото от ДП/.
За случая, полицейските служители веднага уведомили дежурния в ОДЧ при ОДМВР-Ямбол и задържали подсъдимия А.С. .
Видно от приложената по делото справка за съдимост № ****/**.**.**** г. на БС при РС-гр.Ямбол, подсъдимият А. С. С. е с чисто съдебно минало.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетеля В. Д. дадени на съдебното следствие и тези, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр.с ал.1, т.2, пр.2 НПК, от показанията на свидетеля Д. Ч. дадени от него на проведеното съдебно следствие, от приложените по делото писмени доказателства - справка за съдимост №****/**.**.**** г. на БС при РС-гр.Ямбол, заверено копие на фиш серия Х № ******** /л.15 от ДП/, Справка УРИ ****-******/**.**.**** г. и Справка УРК ****-*****/**.**.**** г., двете на Началник на отдел „Административен” при ОДМВР-Ямбол, типови длъжностни характеристики за В. Д. и Д. Ч., Протокол рег.№ ****-***/**.**.**** г. /л.21 от ДП/, Протокол рег.№****.****/**.**.**** г. /л.25 от ДП/, Заповед № *****-***/**.**.**** г., с която е допълнена Заповед № *****-***/**.**.**** г., двете на Министър на вътрешните работи, копие от протокол рег.№****-*****/**.**.**** г. за проведен на **.**.**** г. изпит, копие от Протокол №****-***/**.**.**** г. за проведен на **.**.**** г. изпит, заверено копие на месечен график за организиране на работните смени през месец юли 2021 г. и заверено копие на информационна карта за дейността на наряда, както и от вещественото доказателство - разписка за предаване на банкнота от 50 лева / л.16 от ДП/.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите В. Д. и Д. Ч., които на **.**.**** г. сутринта, в качеството си на служители на ОД МВР гр.Ямбол, изпълнявайки служебните си задължения са се намирали в с.Веселинов, обл.Ямбол, на кръстовището между улиците „****** ******” и 3
„****** *****”, за да осъществят проверки и да осигурят безопасност и контрол на пътното движение. Същите, при извършената проверка на подс.С. установили допуснато от него нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което св.Д. започнал съставянето на фиш за налагане на глоба от 50 лв. При започване на съставяне на фиша, подс.С. поставил банкнота с номинал от 50 лв. върху кочана с фишове, и това той осъществил с цел Д. да не извърши действие по служба, а именно - да не му състави този фиш. В тази част показанията на свидетелите са логични, последователни и безпротиворечиви и напълно кореспондират с приложените писмени доказателства, кредитирани от съда и описани по-горе. Прочетените от съда части от показанията на свидетеля В. Д., дадени от него в досъдебното производство се кредитират от съда, т.к. разкриват достоверност в най-голяма степен, предвид момента, към който са били снети, а именно - непосредствено след инкриминираното деяние, когато свидетелят е разполагал с ясен и близък по време спомен за случилото се. Освен това, прочетените показания се потвърдиха изцяло от свидетеля. В своята съвкупност, посочените гласни, както и писмени доказателства са достатъчни и безспорни и установяват, че подсъдимият е поставил посочената банкнота върху кочана с фишове, който държал Д. в процеса на съставяне на фиша за нарушението, допуснато от подсъдимия и с целта по чл.304а вр.чл.304, ал.1 от НК.
Съдът не кредитира с доверие обясненията на подс.С. и показанията на св.Салим С., касаещи твърдението им, че св.Ч. е поискал да размени неговите джанти с тези от колата на подсъдимия и когато последният не се съгласил, тогава свидетелят констатирал пукнатото предното стъкло и му казал, че ще му издаде фиш за глоба, както и че с даването на банкнотата от 50 лв. подс.С. е искал да заплати глобата, за която св.Д. му е казал, че е в такъв размер. За първото твърдяно от подсъдимия и свидетеля обстоятелство по делото не са налице каквито и да било доказателства, които да го подкрепят. Освен това, същото е и нелогично, т.к. св.Ч. не е имал към този момент правомощието да издава фиш за налагане на глоба за допуснато административна нарушение на правилата за движение по пътищата, така щото да го използва, за да се обогати. Касателно второто твърдяно обстоятелство, съдът намира, че подсъдимият го опровергава със своите обяснения, в които категорично посочва, че е имал и преди време издавани фишове за налагане на глоби за допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, които обаче не е заплащал на място при съставяне на фишовете, а е плащал по банков път. Последното води до извод за това, че подс.С. е наясно с редът за налагане на глоба с фиш, както и с редът за за нейното заплащане, което от своя страна изключва достоверността на твърдението му, че с даването на банкнотата на св.Д. е целял не даване на подкуп, а заплащане на глобата. Единствено еднаквия размер на номинала на дадената банкнота с този на глобата, не игнорира и не оборва този извод. В резултат, съдът намира поведението на подс.С., конкретно дадените от него обяснения, като защитна теза, посредством която цели да бъде избегната или 4 смекчена наказателната отговорност за извършеното. Отделно, изявеният стремеж на свидетеля С. С. да оневини по възможен според него начин подс.С., се обяснява логично с факта, че свидетелят е близък родственик на подсъдимия - негов син, поради което е и заинтересован от изхода на делото.