Решение № 4474 от 10.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4474 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110209875 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „****“ ЕООД, ЕИК ********* срещу електронен фиш № 8504698622, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.

102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Поддържа се, че констатираното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на параграф 1, ал. 1 т.4 от ДР на ЗАНН. Според жалбоподателя, с оглед разпоредбата на чл. 10б от ЗП /ДВ бр.14/2023г./ е очевидна волята на законодателя при доброволно заплащане на таксата да не се образува административнонаказателно производство. Счита, че дружеството „*************“ АД е следвало да уведоми жалбоподателя, че е налице неподаване на данни и да бъде дадена възможност да отстраняване на техническия проблем. Застъпва се тезата за недопустимост нарушението на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да се санкционира с електронен фиш.

Поддържа се, че не е посочена размерът на дължимата таксата, както и начина, по който тя е изчислена. Според жалбоподателя давностните срокове за издаване на електронен фиш са нарушени. От съда се иска отмяна на 1 обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от юрк. ****, който счита, че при издаване на обжалвания електронен фиш са спазени изискванията на материалния и процесуалния закон, електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити, а нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от фактическа страна следното:

На 16.07.2021 г. в 13:26 часа влекач марка ***** с регистрационен номер ******, собственост на „****“ ЕООД с ЕИК ********* с технически допустима максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с технически допустима маса на състава 40 000кг. се движело по път А-6 /Автомагистрала „***“/, в община Столична, п.в. Илиянци с посока нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. На посочената дата и час стационарна контролна точка 10181, разположена на път А-6, км. 50+427 между пътен възел „Илиянци“ и Околовръстен път заснела посоченото превозно средство, като било отчетено, че за него не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата - за превозното средство нямало закупена валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването. За установеното бил генериран доказателствен запис

№

C80BAF403A3E1FB1E053041F160A99E7. С оглед горното бил издаден процесният електронен фиш, препис от който бил връчен на жалбоподателя на 05.03.2024 г., а на 12.03.2024 г. по пощата била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително изисканите такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и 2 местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система, с което се доказва, че към посочените в електронния фиш дата и час – 16.07.2021 г. в 13:26 часа процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За същото МПС системите на АПИ не отчели към посочения момент да е имало валидна маршрутна карта, нито подадена тол декларация за преминаването.

Собствеността на процесното МПС се установяват от справката от АПИ и същата не се оспорва от жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок /препис от електронния фиш е връчен на 05.03.2024 г., а жалбата е подадена на 12.03.2024 г./ и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба собственикът на пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл.179, ал.3б, изр.1 и 3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице/едноличен търговец – с „имуществена санкция“ в размер 2500 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за отмяна на обжалвания електронен фиш поради следното:

С обжалвания електронен фиш дружеството е санкционирано за нарушение, извършено на 16.07.2021 г. в 13:26 часа. При извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде направен извод, че към датата на нарушението единственото отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП /в сила както към датата на нарушението/, която ясно регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или 3 имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, то втората норма наказва поведението на собственик /респ. ползвател/ на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са обективно съществуващите различия между двете норми досежно: субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия. От тук следва извод, че за вмененото на жалбоподателя нарушение /до датата 13.02.2024 г., когато разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е била изменена/ не е била предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Изменението на чл.

189ж, ал. 1 от ЗДвП чрез добавяне след думите „чл. 179, ал. 3“ на тире и „3б“ ясно говори, че до този момент законът не е предвиждал възможност за санкциониране на нарушение по чл. 179, ал. 3б чрез издаване на електронен фиш. Издаването на електронен фиш за санкциониране на нарушението по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП до 13.02.2024 г., вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава изначално административнонаказателнотно производство и съставлява основание за отмяна на атакувания електронен фиш, в който смисъл е и константната и непротиворечива практика на касационната инстанция, включително обективирана в решение № 190/08.01.2024 г. по КНАХД № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII състав, решение № 8113/22.12.2023 г. по к.н.а.х.д. № 9702/2023 г. по описа на АССГ, XXI касационен състав, решение № 4438/05.07.2023 г. по к.н.а.х.д № 3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав, решение № 2061/28.03.2024 г. по к.н.а.х.д. № 11745/2023 г. по описа на АССГ, ХI касационен състав и много други.

Както вече беше посочено с ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г. в сила от същата дата разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е изменена, като в ал. 1 след думите „чл. 179, ал. 3“ се поставя тире и се добавя „3б“ тоест след посочената дата е допустимо издаването на електронен фиш и за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

По делото не са приобщени доказателства, касаещи датата на издаване на електронния фиш, но съдът намира, че това не е и нужно, тъй като ако електронният фиш е бил издаден преди 13.02.2024 г., то към момента на издаването му, предвид това, че не е съществувала законова възможност за 4 ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш, издаденият такъв е незаконосъобразен и следва да се отмени.

Дори и да се приеме, че обжалваният електронен фиш е издаден след изменението на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП /тоест след 13.02.2024 г./, то следва извод, че към момента на издаването му правомощието на АНО да санкционира жалбоподателя за извършеното нарушение вече е било погасено, тъй като не е било надлежно образувано административнонаказателното производство /АНП/ със съставяне на АУАН най-късно в едногодишен срок от извършване на нарушението. След като до 13.02.2024 г. не е съществувала законова възможност за издаване на електронен фиш, то е следвало да бъде приложен общият ред и да бъде съставен АУАН за извършеното на 16.07.2021 г. нарушение. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срокът за съставяне на АУАН е три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от едно година от извършване на нарушението. Следователно, за да се образувано законосъобразно АНП е следвало най-късно до 16.07.2022 г. да бъде съставен АУАН за процесното нарушение, респ. след това най-късно до 16.01.2023 г. да бъде издадено НП. До 16.07.2022 г. АУАН не е съставен, поради което и с изтичане на този срок е погасена възможността за образуване на АНП, респ. е преклудирано и правомощието на АНО да санкционира жалбоподателя за това нарушение чрез последващо издаване на НП.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя, но тъй като такива не са претендирани, нито се твърди да са сторени, то и не следва да се присъждат.