Определение № 970 от 11.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 970 гр. Стара Загора, 11.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500565 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на ,,А.с.в.“ ЕАД, гр.С. против разпореждане № 1000 от 02.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 489/2024 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против Т. Д. Т. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,А.с.в.“ ЕАД, гр.С. срещу Т. Д. Т. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 632.58 лв. - просрочена главница, 396.68 – обезщетение за забава за периода от 22.02.2021г. . до 02.09.2024г. и законна лихва. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем, сключен между „С.К.“ ООД и длъжника, за сума в размер на 800 лв. , с последна погасителна вноска 19.07.2021г. Вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г. и приложение № 1 към него. Длъжникът е уведомен за цесията.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил молбата за 1 издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че заявителят е предявил чужди права без правно основание, тъй като липсват доказателства за надлежно прехвърлени права. Приел е също, че съдът в заповедното производство не дава указания за поправяне на недостатъци на заявлението, а директно се произнася с акт за отхвърлянето му, ако е нередовно.

Разпореждането е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127 ГПК, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката се дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението. Съдът няма право да тълкува тази норма разширително.

Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл.

410, ал. 3 ГПК, поради което договора за цесия и уведомяването на длъжника, както и непредставянето на доказателства за това не е основание заявлението да бъде отхвърлено. Постановките на т.4 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС не се отнасят за настоящия случай, тъй като то е постановено във връзка с приложението на чл.417 ГПК, т.е. във връзка с издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в производството, по което съдът проверява дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В този случай договорът за цесия следва да бъде съобщен на длъжника.

Неправилно районният съд е посочил в мотивите на обжалваното разпореждане, че заповедния съд в това производство не дава указания за 2 поправяне на недостатъци на заявлението, а директно се произнася с акт за отхвърлянето му, ако е нередовно. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, в случай, че заявлението по чл. 410 ГПК е нередовно, съдът дава указания на заявителя да отстрани нередовностите в тридневен срок от съобщението, включително и относно необходимите приложения към него.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1000 от 02.09.2024 г., постановено по ч. гр. д.

№ 489/2024 г. по описа на Районен съд – Гълъбово и ВРЪЩА делото за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на ,,А.с.в.“ ЕАД, гр.С. ако не са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3