Решение № 167 от 21.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Велико Търново, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100500041 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Производството е образувано по въззивна жалба на Г. П. М., подадена чрез пълномощника й адв. В. Т. от САК, против решение № 100/20.07.2023г. по гр. д. № 518/2022г. по описа на РС Свищов, в частта му, с която предявените от кредитодателя срещу жалбоподателя искове са били уважени частично до размера на 945 лв. – главница и до размера на 164 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.01.2017г. – 16.11.2017г., представляващи вземания по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** – ***/26.11.2015г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Възразява се срещу извода на районния съд, че не е било необходимо в процесния договор да се възпроизвежда методиката за определяне на годишния процент на разходите /ГПР/.

Релевират се оплаквания, че в договора не съдържа информация за условията на издължаване на кредита, вкл. погасителен план, което представлява нарушение на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 11 и т. 12 ЗПК. Оспорва се, че не е спазено и изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от с.з., тъй като не са посочени взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР, което създава пречки да се прецени дали посочения в договора му размер е реален и дали действително е под нормативния 1 предел по чл. 19 ал. 4 ЗПК. Възразява се, че в договора е предвидено кредитополучателят да заплаща премия за застраховането на финансовия риск на кредитора, въпреки че този разход не е бил обявен на последния в преддоговорния процес. Отделно от това се сочи, че този разход, наред с таксата за администриране на просрочени задължения, не са отразени при формиране на ГПР. Оспорва се посочения в договор размер на годишния лихвен процент /ГЛП/ да съответства на действителната стойност и се навежда възражение за неговата нищожност, поради противоречие с добрите нрави, с оглед на прекомерния му размер. С оглед на изложените оплаквания се сочи, че процесния договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което кредитополучателя следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи. В тази връзка се навеждат доводи, че с влязло в сила съдебно решение клаузите, уреждащи ГПР и ГЛП, по сходен с процесния договор, сключен между същите страните, са приети за нищожни, като са приложени последиците на чл.

22 ЗПК. Предвид на изложените оплаквания се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното решение в атакуваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски, вкл. за адвокат по чл. 38 ЗА.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи в подкрепа на изводите на районния съд, че при сключване на процесния договор за револвиращ кредит са спазени изискванията на 11 ал. 1 т.10 и т. 11 ЗПК, както и че изискването на чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК не е относимо в случая. Развиват се съображения, че ГПР и ГЛП са уговорени в рамките на максималния праг по чл. 19 ал. 4 ЗПК, поради което не са нищожни, нито прекомерни. В тази връзка се иска от ВТОС да потвърди обжалваното решение, в атакуваната му част с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В останалата си част, решение № 100/20.07.2023г. по гр. д. № 518/2022г. по описа на РС Свищов, с която е отхвърлен установителния иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл.

415 ГПК вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 386, 45 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 10.11.2017г. до 18.02.2022г., поради необжалването си е влязло в сила /арг. чл. 296 т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в 2 обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове, предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване дължимостта на вземания за главница в размер на 945, 84 лв., за договорна лихва в размер на 164, 97 лв. за периода от 01.01.2017г. до 16.11.2017г. и за обезщетение за забава в размер на 386, 45 лв. за периода от 10.11.2017г. до 18.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане. В исковата молба се сочи, че на 26.11.2015г. между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит № ***, с който била уговорена и възможността за отпускане на револвиращ кредит CARD -*** с кредитен лимит до 10 000 лв. Ищецът допълва, че тези две правоотношения са самостоятелни и за тях са приложими различни условия за ползване на финансови продукти. Уточнява, че договора за револвиращ кредит е сключен под отлагателно условие – усвояване на суми от кредитния лимит чрез предоставената на кредитополучателя кредитна карта. Изтъква, че това условие се е сбъднало на 12.07.2016г., когато ответникът е осъществил първата трансакция по кредитната карта, с което е възникнало задължението му за връщане на усвоената сума респ. заплащане минимална месечна погасителна вноска в променлив размер, който зависи от размера на заетата сума до пълното й погасяване. Уточнява, че до 15-то число на месеца издава извлечение за осъществените трансакции, от който момент възниква задължението на ответника да прави погашения по кредита до 1-во число на месеца, следващ този на извлечението. Ищецът твърди, че върху усвоената сума за периода на ползването й ответникът дължи лихва, както и такси по Тарифа, а при забава на една или повече месечни погасителни вноски дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Допълва, че ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски. Посочва, че при револвиращия кредит като вид отворен кредит не се уговаря погасителен план, тъй като кредитополучателят многократно може да усвоява погасената от него главница в рамките на срока на договора. В тази връзка изтъква, че задължението по кредитната карта става изискуемо с настъпване на договорения между страните падеж, на основание чл. 84 ал. 1 ЗЗД, но въпреки това на 16.11.2017г. е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника. Ищецът твърди, че на 01.01.2017г. ответникът е преустановил обслужването на заема, поради което блокирал кредитната карта и впоследствие е подал заявление по чл. 410 ГПК в съда, въз основа на което му е издадена заповед за изпълнение за горепосочените вземания по ч.гр.д. № 293/2022г. на СвРС. Обуславя интереса си от предявяване на установителния иск по чл.

3

422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК за тези вземания с получаване на указания за това от заповедния съд. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, ищецът предявява осъдителен иск за процесните суми, като твърди изискуемостта на вземанията да е настъпила с връчване на препис от исковата молба.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява, че договорът за револвиращ кредит е недействителен поради неспазване на изискването за минимално допустим размер на шрифта и поради това, че са нарушени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7- т. 13, т. 15, т.

16, т. 20 и т. 26, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК. Оспорва дължимостта на вземанията с възражение за неравноправност на договорни клаузи и счита, че поради недействителност на договора за кредит с извършените от него плащания следва да се погасява само задължението за главница. Оспорва претенцията за редовна лихва, като твърди, че клаузите, с които е предвиден ГПР от 25.68 % и лихвен процент от 23.07 % са нищожни и противоречат на добрите нрави, като последните клаузи не са индивидуално уговорени. Счита, че размер на възнаградителна лихва три пъти повисок от законната сочи на нищожност на клаузата, която я урежда, както и че за ищеца не е налице правно основание да претендира възнаградителна лихва за период след изтичане на договора, а именно за периода след 05.04.2017г. до 16.11.2017г.

Възразява, че за ищеца не е възникнало правно основание да претендира мораторна лихва за периода от 10.11.2017г. до 16.11.2017г., за който период се претендира възнаградителна лихва. Моли съдът да постанови решение, като уважи направените от ответника възражения. Претендира разноски, вкл. по чл. 38 ал. 2 ЗАдв.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и заключенията на изслушаните съдебно – икономическа и съдебно – технически експертизи се установява, че страните, ищецът като правоприемник на кредитодателя, са сключили договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***/26.11.2015г. с предмет финансиране на закупуването на 1 бр. климатик „Панасоник“, както и отпускането на револвиращ потребителски кредит с максимален кредитен лимит от 10 000 лв., който да бъде усвояван от кредитополучателя чрез кредитна карта /чл. 12 от условията по договора/.

Ищецът се е задължил да издаде платежния инструмент не по – късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита /05.01.2016г./. Страните са се договорили, че всички задължения свързани с ползването на издадената кредитна карта ще възникнат само след активирането й от ответника по указания му от кредитора начин. Съгласно чл. 13 от договора кредитния лимит се определя едностранно от ищеца и се съобщава на кредитополучателя, като последният може да извършва транзакции до разрешения му размер чрез предоставената му кредитна карта. Страните са предвидили, че договора за револвиращ потребителски кредит е безсрочен и че кредитополучателят дължи годишна лихва върху усвоената сума и такси за ползването на кредитната карта /чл. 15 и чл. 16 от него/. Съгласно чл. 17 кредиторът изготвя и изпраща извлечение отразяващо състоянието на задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ 4 месеца на извършените трансакции, като то съдържа посочване на извършените през отчетния период операции, разполагаем кредитен лимит, начислени лихви, минимална погасителна вноска. Ответникът е поел задължение да заплаща последната до изплащане на начислените задължения, като нейния размер, както и този на лихвата и таксите ще бъде посочен в приложението по чл. 21 от договора. Месечната погасителна вноска ще покрива задължение в последователност: разноски, лихви, главница. Според клаузата на чл. 21 от договора кредитната карта ще бъде доставена на кредитополучателя с документ – приложение неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата по активиране на картата. Изрично е уговорено, че за ответника задълженията за плащане по кредитната карта ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с договора и приложенията към него.