Решение № 516 от 07.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 5157/2024
- Вид
- Решение № 516
- Подписан
- 07.07.2025
- В сила
- 30.06.2025
- Състав
- Ралица Манолова, Дора Запрянова Илиева, Мирослав Георгиев Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 2, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 170 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 516 гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ралица Манолова
Членове:
Мирослав Г. Г.
Дора З. Илиева при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора К. Д. Х., С. К. М. и Б. В. Б. като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605157 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 26.02.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 10718/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6-ти състав, подсъдимият И. Г. Г. е признат за виновен в това, че за времето от 05:00 часа до 07:00 часа на 03.05.2017 г. в гр. София, в сградата на 03 РУ – СДВР, находяща се на ул. „*********“ № 2, в арестно помещение, в качеството на полицейски орган – старши полицай, Група „ООР“, Сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ – СДВР, при изпълнение на службата му, в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице (извършител), нанесъл удари с крак в областта на тялото на И. Г. Т., като с това му причинил тежки телесни повреди, както следва:
- масивен кръвоизлив в коремната кухина от травматично и прясно разкъсана слезка, с доказан по клиничните данни и лабораторни изследвания настъпил постравматичен и кръвозагубен шок, което увреждане реализира медико-биологичния признак „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“;
- едноетапно разкъсване и оперативно отстраняване на слезка, което увреждане реализира медико-биологичния признак „загуба на слезка“, поради което и на основание чл. 131, ал. 1 т. 2, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от пет години.
На основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД подс. И. Г. е осъден да заплати на ЧО и ГИ И.
Т. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като 1 гражданският иск е отхвърлен в останалата му част до размер 60 000 лева като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. И. Г. е осъден да заплати направените по делото разноски: на ЧО и ГИ И. Т. сторените от него разноски в размер на 3 000 лева; по сметката на СДВР сумата от 1 804,44 лева, представляваща направените в досъдебното производство разноски; по сметка на СРС – сумата от 880 лева, представляваща направените в съдебното производство разноски, и сумата от 500 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подс. И. Г. чрез неговия защитник, като се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения повереникът на ЧО и ГИ Г. Т. обръща внимание, че всички свидетели, които са разпитани и са били на смяна в нощта на процесното деяние, еднопосочно твърдят, че при приемането на пострадалия в ареста на районното управление, той е заявил, че е бил бит 2 дни по-рано. Посочва, че тази защитна колегиална теза категорично и недвусмислено се оборва от заключението на СМЕ и разясненията на изготвилото го вещо лице, от които се установява, че установените находки преди оперативната намеса в болницата са за прясна кръв, която е с давност от едва няколко часа, което категорично изключва нараняване, което да има давност ден или два преди операцията. Счита присъдата за законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание – за справедливо. Прави искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт единствено в частта относно размера на обезщетението за неимуществените вреди, като се иска неговото завишаване.
Защитникът на подс. И. Г. пледира за отмяна на присъдата като неправилна и постановена при съществени процесуални нарушения.
Подчертава, че първоинстанционният съд не е обсъдил изцяло доказателствения материал, включително показания на свидетели и лекари, които според защитата сочат, че пострадалият е бил бит преди задържането си. Оспорва се достоверността на съдебномедицинската експертиза, както и разпознаването на подсъдимия, което според защитата е извършено в нарушение на процесуалните правила. Иска се оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане поради непълни мотиви и нарушени процесуални права.
Представителят на държавното обвинение прави искане за оставяне без уважение на жалбата на защитата като неоснователна, немотивирана и неубедителна.
Посочва, че първоинстанционната присъда е постановена след задълбочен анализ на доказателствата, включително показанията на свидетелите Т. и Д., които според защитата не били обсъдени. Посочва, че СРС е анализирал техните показания и е обосновал защо не ги кредитира. С оглед на това прокурорът счита, че присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена в цялост, както и да се отхвърли искането на повереника на частния обвинител относно размера на присъденото обезщетение.
В своя защита подс. И. Г. поддържа казаното от защитника си.
В последната си дума подсъдимият заявява, че е направил всичко възможно пострадалият да оцелее. Посочва, че го е преместил в килия с българоговорящ, тъй като първоначално е бил настанен с чужденец. Моли съда да преразгледа делото, да отмени присъдата и да го признае за невинен.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди 2 доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимият И. Г. Г. е роден на ********* г. в с. Русокастро, област Бургас, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан. Със заповед № 51Зз-20155/25.11.2009г. подс. Г. бил преназначен на длъжност „старши полицай” в група „Охрана на обществения ред”, Сектор „Охранителна полиция” при 03 РУ-СДВР.
На 02.05.2017 г. в гр. София ЧО И. Т. бил задържан от полицейски служители по подозрение в извършване на кражба на икона от храм „Св. Троица“. След задържането му, той бил отведен в сградата на 03 РУ - СДВР, където бил настанен в арестантско помещение. Първоначално бил настанен в килия заедно с афганистански гражданин, който не говорел български език. В 19:00 часа на същия ден подс. И. Г., действащ в качеството си на старши полицай при 03 РУ - СДВР, застъпил дежурство с отговорност за наблюдение на задържаните.
Около 03:00 ч. на 03.05.2017 г. ЧО И. Т. бил изведен от килията за провеждане на беседа с полицейски служители – свидетелите М.К. и С.К., след което по разпореждане на подсъдимия бил преместен в друго арестантско помещение, в което се намирал друг задържан, български гражданин.
В интервала между 05:00 и 07:00 ч. същата сутрин подс. И. Г., заедно с неустановено по делото лице (полицейски служител), влезли в помещението, в което се намирал ЧО И. Т., и му нанесли побой, като подсъдимият му нанесъл силни удари с крак в областта на корема, от лявата страна, под ребрата. Т. почувствал изключително силна болка от тези удари. В резултат на нанесения му побой пострадалият получил разкъсване на слезката, последвано от масивен вътрешен кръвоизлив и хеморогичен шок.
Около 10:00 часа същия ден пострадалият И. Т. потърсил помощ от полицейски служител – св. Н.Р., който уведомил дежурния – св. Й.Д., и бил повикан екип на ЦСМП. Медицинските лица установила, че св. Т. е в критично състояние и незабавно го транспортирали в болнично заведение. След извършен спешен медицински преглед и образна диагностика било установено наличие на разкъсване на слезката, вътрешен кръвоизлив и хеморагичен шок. Пострадалият бил опериран по спешност, като била отворена коремната му стена по срединната линия от края на гръдната кост до слабинната област, била направена ревизия на коремната кухина и слезката му била оперативно отстранена. При изследване на слезката били установени следи от разкъсване.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал чрез гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия И. Г. Г. (л. 345346 от съд. д.) и показанията на свидетелите И. Г. Т. (л. 57-58 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 115, 118 от ДП – том 1, л. 16-17,2 26-28, 32-34 от ДП – том 5, л. 63-64 от ДП – том 6), Т.И.В. (л. 58-59 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 т НПК – л. 139140 от ДП – том 1, л. 1-4 от ДП – том 5), Д.И.В. (л. 59, 298-299 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 163-164 от ДП – том 3
1, л. 5-8 от ДП – том 5), Н.Г.Р. (л. 59-60 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 135-136 от ДП – том 1, л. 22-25 от ДП – том 5), Р. Г. Т. (л. 67 от съд. д.), В.Я. Д. (л. 67 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 43-45 от ДП – том 5 и на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 127-128 от ДП – том 1), В.Г.А. (л. 149 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 37-39 от ДП – том 5), В.В.П. (л. 150 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 40-42 от ДП – том 5), Б.Й..К. (л. 150 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 11-13 от ДП – том 3), Г. Й.Й. (л. 150 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 129130 от ДП – том 1), М.С.Д. (л. 190-191 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 131-132 от ДП – том 1), И. К.Й. (л. 191 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 133-134 от ДП – том 1), В.С.А. (л. 191-192 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 141-142 от ДП – том 1), М.Й.К. (л. 192-193 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 143-144 от ДП – том 1), Ц.В.М. (л. 193 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 145-146 от ДП – том 1), О.Г.П. (л. 242 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 147-148 от ДП – том 1), Й.К.Д. (л. 242-243 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 149-150 от ДП – том 1), М.Б.И. (л. 261-262 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 137-138 от ДП – том 1), С.К.К. (л. 262 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 151-152 от ДП – том 1), Д.Т. Д. (л. 262-263 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 161-162 от ДП – том 1), Р.Д.А. (л. 263 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 157-158 от ДП – том 1), С. Д. Г. (л. 299 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 53-55 от ДП – том 5), Л.А.Т. (л. 299300 от съд. д.), В.Ч.М. (л. 300 от съд. д.), М.Т.Б. (л. 300 от съд. д.), Д.П. Т.а (л. 300-301 от съд. д.); писмените доказателства и доказателствени средства: медицинска документация (л. 36, 111-112, 168-242 от ДП – том 1), копия на заповед за задържане на лице, протокол за обиск на лице, декларация, книга за задържани лица, информационна карта на наряда, ежедневна ведомост, дневник за получени и предадени сигнали и предложения, разпореждане, месечен график, информационна карта на наряда (л. 78-110, 113 от ДП – том 1), протокол за разпознаване на лица (л. 3031 от ДП – том 5), протокол за разпознаване на лица (л. 35-36 от ДП – том 5), протокол за разпознаване на лице по фотоалбум (л. 46-47 от ДП – том 5), справка за съдимост на подс. И. Г. (л. 25 от съд. д.), писмо – справка от 19.08.2020 г. от Столична дирекция на вътрешните работи с приложени актове за встъпване в и сдаване на длъжност и формуляр за изготвяне на длъжностни характеристики и протокол за запознаване на служителите с длъжностна характеристика (л. 30-32 от съд. д.), медицински документи по отношение на Г. Г. Т. (л. 275-297 от съд. д.), писмо от 18.07.2023 г. от Столична дирекция на вътрешните работи с приложени писма и постановление на СГП (л. 304311 от съд. д.); експертни способи на доказване: тройна съдебномедицинска експертиза (л. 28-39 от ДП – том 2), съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 92-100 от ДП – том 4).