Решение № 4609 от 21.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4609 гр. Пловдив, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. ТР.ва при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. ТР.ва Гражданско дело № 20245330105393 по описа за 2024 година

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 е предявил срещу ответника Р. С. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ******** иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумите, които е разпоредено да му бъдат заплатени от същия със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 598/2024г. на ПРС, VІІ-ти гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че ответникът има качеството на потребител на основание Наредба № 4/2004 г. и приетите Общи условия, тъй като е собственик на водоснабден недвижим имот. В качеството на ВиК оператор, ответното дружество, е предоставило на ответника услуги по доставка на питейна вода и отвеждането на канална вода за периода от 27.11.2017 г. до 07.12.2023 г. за обект, находящ се в гр. ************по партида с абонатен № **********. Ищецът твърди, че отношенията между потребителя и дружеството се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила, които са общо достъпни в сайта на дружеството. Твърди, че отчетът в имота на потребителя е извършван съгласно разпоредбата на член 25, ал. 8, член 23, ал. 5 от ОУ, при условията на липсващо измервателно устройство, с оглед на което са начислени по 5 куб./м. за нетоплофицирано жилище за всеки един обитател. Начислявано било количество вода за двама обитатели – 10 куб.м..

Твърди, че е поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, била е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от ответника в качеството му на длъжник, поради което е и налице основание за предявяване на 1 установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на парично вземане за услуги по доставка на питейна вода и отвеждането на канална вода за периода от 27.11.2017 г. до 07.12.2023 г. за обект, находящ се в гр.

**********, по партида с абонатен № *************.

В писмения отговор, подаден от особения представител на ответника адв. В. М., се оспорват твърденията на ищеца за качеството потребител на ответника.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 598/2024 г. вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, като заповедта е била връчена на длъжника при условията на член 47, ал. 6 ГПК, а искът, по които е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. По производството се претендират начислени по тарифа количества вода за периода 27.11.2017 г. до 07.12.2023г., поради липса на измервателно устройство. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги. С отговора на исковата молба ответникът оспорва да е потребител на ВиК услуги, като собственик на водоснабден имот.

Собствеността върху имота не се установява и от представените по делото отговори на отдел МДТ към Община П. Не са представени и изискващите се от закона титули за собственост върху недв. имот, като нот. актове или други писмени актове, удостоверяващи правото на собственост върху имота, за който се начислява услугата.

С оглед изложеното, ищецът не установява при пълно и главно доказване първата от предпоставките – лицето да е потребител на услугата, поради което съдът намира, че предявеният иск е недоказан, и следва да бъде отхвърлен.

Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, срещу Р. С. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ******** иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Р. С. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр.

********** дължи на кредитора ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД с ЕИК:

115010670 и адрес: гр. *********** следните суми: сумата от 1716,22 лева (хиляда седемстотин и шестнадесет лева и двадесет и две стотинки) - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 27.11.2017 г. до 07.12.2023 г. за обект, находящ се в гр. ******* по партида с абонатен № ******** обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.01.2018 г. до 30.11.2023 г. от 394,09 лева (триста деветдесет и четири лева и девет стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.01.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 598/2024г. на ПРС, VІІ гр. състав, като недоказан и неоснователен.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. Д. С. З. РКО за сумата от 500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

3