Решение № 77 от 23.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Бургас, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20242100500061 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 20912/25.09.23г. на ЧСИ Ст. Николова, рег.№ 805, с район на действие – района на БОС, от Д.

Н. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „В.“ № **, в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20178050401540 по описа на ЧСИ Ст.

Николова против извършеното с Протокол от 19.09.23г. разпределение на суми между кредиторите. Твърди, че е неправилно. Оплакванията си основава на следните доводи: заявява, че неправилно ЧСИ е приложил правилата относно привилегиите на чл.136 ЗЗД, без да посочва конкретно нарушение.

Твърди, че волята на ЧСИ е неясна и не може да бъде изяснена от събраните доказателства, че липсва конкретизация на отделните вземания, че техният размер е очевидно неправилно посочен, което препятства индивидуализацията им.

На следващо място се позовава на нищожност на Постановление за възлагане на недвижим имот изх.№ 19 967/09.08.2022г. по изп.д.№ 1540/2017г. на ЧСИ Ст. Николова. Заявява, че разпределението накърнява негови основни права, като го лишава от постъпления на средства в семейния 1 бюджет, защото при нищожност на посоченото Постановление за възлагане, сумата следва да бъде разпределена на неговата съпруга Д. Г.. В тази връзка се позовава на ТР № 1/2020г. от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС по въпроса:

„Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила възражения за нищожност?“

Поддържа възражение, че Постановлението за възлагане от 19.09.2023г. не е породило вещно-транслативен ефект, защото съпругата му Д. Г. е придобила притежаваните от него, Д. Г. идеални части в осребрения имот, с Постановление за възлагане по изп.д.№ 404/2020г. на ЧСИ Тр.Димитров, рег.

№ 801 КЧСИ, а останалата 1/12ид.ч. от същия имот й е възложена с Постановление за възлагане по изп.д.№ 496/2018г. на ЧСИ Ив.Божилова.

Така, при приложение на разпоредбата на чл.175 ЗЗД, следва, че вписаната върху притежаваната от него и съпругата му Д.Г. 1/6ид.ч. от процесния имот, е заличена и Банката вече няма качество на ипотекарен кредитор, за да насочи изпълнението върху него.

Въвежда аргументи относно режима, при който е придобит процесният имот, като твърди, че въпреки придобиването му през време на брака, той представлява негова лична собственост, а не е вещ, СИО. Обосновава доводи.

Затова счита извършеното действие на ЧСИ за неправилно и на горното основание моли разпределението да бъде отменено.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в срока по чл.462 ГПК и е допустима.

Преписи от нея са връчени на другите страни по делото.

Д. Г. е депозирала становище по въззивната жалба. Счита я за основателна, също излага твърдения за нищожност на Постановление за възлагане изх.№ 19 967/09.08.2022г. по изп.д.№ 1540/2017г. на ЧСИ Ст.

Николова, като излага аргументи, напълно идентични с тези, по въззивната жалба.

Ангажирани са доказателства – постановени от ЦРС и БОС съдебни актове.

Останалите страни в изпълнителното производство и ответници по 2 въззивната жалба не ангажират становища по въззивната жалба.

По делото, в изпълнение на чл.436, ал.3 ГПК са приложени и обясненията на Частния съдебен изпълнител.

Фактическата обстановка по делото е следната:

Производството по изпълнително дело № 20178050401540 по описа на ЧСИ Ст. Николова, рег.№ 805 КЧСИ, е образувано по молба от 04.09.17г. на „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София, с представен изпълнителен лист против Д. Г. и съпругата му Д. Г.. Видно от изпълнителния титул, горните длъжници са осъдени солидарно да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София описаните в ИЛ суми. На длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение, но без резултат.

В хода на принудителното изпълнение са извършвани множество процесуални действия, насочени към осребряване на имуществото на длъжниците, включително описи, оценки и изнасяне на публична продан на техен недвижим имот.

С Постановление за възлагане изх.№ 19967/09.08.2022г. по изп.д.№ 1540/2017г. на ЧСИ Ст. Николова (стр.829, т.ІІІ по изп.дело), след приключване на обявената за периода 27.06.2022г. – 27.07.2022г. публична продан, ЧСИ е възложил на М. В. К., наддавач с най-висока предложена цена – стр.780 и сл., т.ІІІ по изп.дело, 1/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** в м. „П.“ на гр.Приморско, подробно описан в постановлението за възлагане, който имот е бил притежаваната от Д. Г. част от общо придобитата от Д. и Д. Г.и 1/6ид.ч. от същия имот, с вписана вещна тежест – ипотека, учредена от двамата съпрузи в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, като гаранция за изплащането на получения от Банката кредит.

Във връзка с възлагането на имота на М. К., въззивникът е въвел множество оплаквания – относно нищожността на Постановление за възлагане от 09.08.2022г., относно правата на собственост на имота и прочее, описани по-горе и свързани с правата на неговата съпруга Д. Г. в имота. По повод допустимостта на тези оплаквания, настоящият състав се позовава на правното разрешение по Въззивно частно гражданско дело № 20222000500471 по описа за 2022 година на Апелативен съд – Бургас.

Относно основателността им, приема, следното: Както вече бе 3 изложено, твърди се на първо място нищожност на Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.08.2022г. по изп.д.№ 1540/2017г. на ЧСИ Ст. Николова, гр.Бургас, като въззивникът се позовава на ТР № 1/2020г. от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: „Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила възражения за нищожност?“ Цитираното Тълкувателно решение е неотносимо и неприложимо в случая, доколкото обсъжда прогласяване на нищожност на правни сделки, а в случая действията на ЧСИ не могат да бъдат квалифицирани по този начин.

Действията на ЧСИ се реализират с властнически актове, по принудително удовлетворяване на вземанията на взискателите, докато правната сделка предпоставя равнопоставени субекти на правото. Освен това твърдения за нищожност на постановление за възлагане, според задължителните разяснения по т.3 от ТР № 4/2017г. от 11.03.2019г. по т.д.№ 4/2017г. ОСГТК на ВКС, може да бъдат разглеждани само в искови производства, без ограничение на формите на искова защита, т.е. въведени било като основен, инцидентен установителен, насрещен иск, дори и под формата на възражение.

Същото се отнася и до въведените оплаквания относно преценката на съда за режима, при който е придобита частта от ПИ с идентификатор *** в м.„П.“ на гр.Приморско. Основателността на твърдението за придобиване на имота като лична собственост на Д. Г. може да стане само в нарочно исково производство, а не под формата на оплакване по дело, образувано по въззивна жалба срещу действия на съдебен изпълнител.

Относно правилността на извършеното от ЧСИ и обжалвано Разпределение на суми от реализиран изпълнителен способ от 19.09.2023г. – т.ІV по приложеното копие на изд.дело, съдът приема следното:

По протокола за разпределение са посочени взискателите и вземанията на всеки от тях. Въззивникът е въвел оплакване относно размера на дълга и неяснота на вземането на отделните взискатели, но доказателства не са ангажирани.

По спазването на реда на привилегиите съдът, след като подробно обсъди протокола за извършеното разпределение, установи следното:

Първата отделена сума е за погасяване на такси на ЧСИ. Тя е 4 предвидена за предпочтително удовлетворяване, съгласно разясненията по т.3 от Тълкувателно решение № 2/2021г. от 22.11.2022г. ОСГТК на ВКС, че таксите на ЧСИ по изпълнителното производство се ползват с привилегия от първи ред и се удовлетворяват предпочтително от събраните по изпълнението суми. Възприемането на обратното би означавало при едно евентуално разпределение по реда на чл.462 ГПК ЧСИ да не се ползва от привилегията на чл.136, т.1 ЗЗД, а да се снабдява със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, понеже самото извършване на разпределение предполага недостатъчност на сумата за удовлетворяването на всички кредитори.

Следващата сума е разпределена по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД – за вземане на първоначалния взискател за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение.

Следващата сума е разпределена с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД – в полза на Община Приморско за дължими данъци от страна на Д. Г. за имота, от стойността на този имот. По правилото на чл.458 ГПК Държавата се присъединява по право за събиране на публичните си вземания.

По право се присъединява и Общината, когато има вземания срещу длъжника за данъци и ТБО, доколкото и двете задължения съставляват публични вземания, съгласно чл.162, ал.1, т.1 и т.3 ДОПК. Законът вменява на ЧСИ проверка за наличие на вземания на Държавата, а в своята практика КС на РБ приема, че: „Данъкът е задължително плащане, определено едностранно от държавата съобразно доходите и имуществата на облагаемите лица. То изхожда от публичноправното съществуване на държавата и е задължително фиксирано публичноправно плащане. Чрез него държавата и общините обременяват лицата за посрещане на своите финансови цели в съответните държавни и общински бюджети по начин, който те едностранно определят съгласно Конституцията.“ (Решение № 8 от 1997 г. по к.д. № 3/1997 г.), а също така, че: „като публичноправно вземане на държавата или общината, данъците се установяват едностранно от държавата и само със закон, което гарантира правата на данъкоплатците (Решение № 3 от 1996 г. по к.д. № 2/1996 г.). Народното събрание не може да делегира това свое изключително правомощие на изпълнителната власт (пост. практика на КС:

Решение № 3 от 1996 г. по к.д. № 2/1996 г.; Решение № 9 от 1996 г. по к.д. № 9/1996 г.; Решение № 6 от 1998 г. по к.д. № 4/1998 г.; Решение № 8 от 2002 г.

5 по к.д. № 7/2002 г.).

От цитираното следва заключение, че макар и събираемостта на ДНИ и ТБО да е делегирана на общините, публично-правният характер на тези задължения не се променя. Ето защо преди всяко разпределение СИ задължително извършва проверка за наличие на публични задължения – били те към Държавата или към Общината и конституира Държавата – чрез ТД на съответната НАП или Общината, за удовлетворяване на вземанията.

Безспорно е, че за осребрения имот са били дължими вземания на Община Приморско за МДТ, ето защо правилно посочената в разпределението сума е поставена във втори ред привилегировани вземания.

На следващо място е разпределен остатъкът от постъпилата от продадения имот сума в полза на ипотекарния кредитор.

Тук са въведени множество оплаквания, предимно свързани с твърдението, че имотът е освободен от вещни тежести, на основание разпоредбата на чл.175 ЗЗД. В тази връзка следва да се проследят извършените процесуални действия по различни изпълнителни дела, които са дали основание на въззивника да твърди заличаване на договорната ипотека върху процесния имот.

От приложените съдебни актове по изпълнителното дело се установява, че с Решение № 410/23.10.19г. по т.д.№171/19г. на БОС, влязло в сила на 20.11.19г., е отхвърлен искът на „Банка ДСК“ ЕАД за установяване на вземането му от Д. Г. като кредитополучател, в условията на солидарност с Д.

Г. по договора за кредит, във връзка с който е учредена ипотека върху процесната идеална част от имота.

Преди образуване на т.д.№171/19г. на БОС, пред ЧСИ Ивелина Божилова, гр.Бургас, е образувано изп.д.№ 496/2018г., с взискател – Община Приморско и длъжник – Д. Г.. Принудителното изпълнение е образувано за вземане на Общината за МДТ за имот, притежаван от Д. Г. и понеже изпълнението е насочено върху процесния имот, „Банка ДСК“ ЕАД се е присъединила като ипотекарен кредитор. Преди провеждане на публичната продан, съпругата-недлъжник по отношение на Община Приморско, се е възползвала от възможността по чл.505 ГПК да внесе по сметка на съдебния изпълнител равностойността на дела на съпруга длъжник от общата вещ според определената цена на имота. Така публичната продан е била осуетена 6 и не е проведена, а с Постановление от 22.01.2021г. по изпълнително дело №496/2018г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, влязло в сила на 28.09.2021г. и вписано в Служба по вписванията, гр. Царево на 24.11.2021г., изнесената по същото дело на публична продан 1/12 ид.ч. от имота, собственост на длъжника, е възложена на съпругата му Д. Г. – стр.744 по изп.д, т.ІІІ.