Определение № 150 от 19.01.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800501200 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 419, ал. 1 ГПК.

Х. Р. И. обжалва разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение, съдържащо се в заповед № 545 от 27.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 972/2025 г. по описа на РС – Елин Пелин. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за наличие на основания за допускане на незабавно изпълнение на заповедта, като се иска отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист. Жалбоподателят твърди, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, съдържаща разпореждането за незабавно изпълнение, е издаден като обезпечение на задължението по договор за потребителски кредит, съдържащ неравноправни клаузи по смисъла ЗЗП и нарушаващ императивни правила на ЗПК. Позовава се на практика на СЕС.

Ответникът по частната жалба не е депозирал отговор на същата.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

На съда е известна цитираната от жалбоподателя практика на СЕС и за него не е налице съмнение, че при наведено възражение от длъжника за наличие на каузално правоотношение, основано на договор за потребителски кредит, във връзка с което е издаден запис на заповед, следва да бъде извършена проверка относно наличие на неравноправни клаузи и нарушения на ЗПК в договора при установена връзка между записа на заповед и 1 твърдяното каузално правоотношение.

В случая обаче не се установява връзка между представения по делото запис на заповед и каузалното правоотношение, за съществуването на което са представени доказателства от жалбоподателя.

Жалбоподателят не индивидуализира в частната си жалба /както и в депозираното пред първоинстанционния съд възражение/ каузалното правоотношение, с което свързва издаването на записа на заповед, излага само неконкретизирано твърдение, че той е издаден като обезпечение по договор за потребителски кредит.

Като доказателства за твърдението си представя договор за потребителски кредит № 92084 /представен умишлено или не в нечетлив вид – не като ясно копие, а като снимка с лошо качество, направена от мобилно устройство/ и молба за предсрочно погасяване на кредит /също представена в такъв нечетлив вид/. Договорът за кредит е сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД /джирант на записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, като записът на заповед е джиросан на заявителя в заповедното производство на 01.07.2025 г./ и Х. Р. И. на 25.02.2022 г. Молбата за предсрочно погасяване на кредит е депозирана от Х. Р. И. на същата дата - 25.02.2022 г., като касае договор за потребителски кредит № 87051/25.02.2022 г.

От така представените доказателства по никакъв начин не може да се обоснове извод, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, е издаден като обезпечение именно на поетото с представения договор задължение. Наистина в договора за кредит е предвидено, че задължението може да бъде обезпечено със запис на заповед. Но тази уговорка, предвидена само като възможност, не налага извод, че е издаден запис на заповед за задължението по този договор. На първо място записът на заповед е издаден за сумата от 12718 лв., а договорът за кредит е за сума на кредита от 5000 лв.

Общата дължима сума, посочена в договора, е 11590 лв. /в случай, че не се ползва предвидената отстъпка, за което няма данни по делото и твърдения дали е ползвана/, като са предвидени и две такси в размер съответно на 3178.90 лв. и 3179.10 лв., за които не е ясно дали са част от общата дължима сума предвид сбора на трите суми /отпусната в заем сума и две такси/ и уговорения лихвен %. Очевидно молбата за предсрочно погасяване на кредит от 25.02.2022 г. не касае представения договор за кредит, а жалбоподателят не излага никакви твърдения относно това има ли погасявания по кредита – било във връзка с депозираната молба /в случай, че поради грешка е представена молба за предсрочно погасяване на задължение по друг договор за кредит/, било с месечни погашения според уговореното.

Същевременно записът на заповед е издаден на 01.06.2023 г., т. е. повече от година след сключване на договора за кредит, като уговореното по него предвижда погасяване на задължението на 10 месечни вноски, т. е. записът на заповед е издаден и след крайния падеж на задължението. Жалбоподателят, както се посочи, не излага твърдения за това има ли погасявания по договора за кредит и ако има – в какъв размер, за да бъдат отнесени тези погасявания към сумата, посочена в записа на заповед /случай на евентуалното му издаване му в по-късен момент спрямо датата на сключване на договора за кредит/.

2

Предвид невъзможността да се установи от представените доказателства и изложените твърдения връзката между записа на заповед и твърдяното каузално правоотношение съдът не следва да обсъжда твърдяното наличие на неравноправни клаузи в каузалното правоотношение и твърдяното нарушение на императивни правила на ЗПК, както и значението на тези обстоятелства в хипотеза на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от джиратар.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Х. Р. И. срещу разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение, съдържащо се в заповед № 545 от 27.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 972/2025 г. по описа на РС – Елин Пелин.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800501200 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 419, ал. 1 ГПК.

Х. Р. И. обжалва разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение, съдържащо се в заповед № 545 от 27.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 972/2025 г. по описа на РС – Елин Пелин. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за наличие на основания за допускане на незабавно изпълнение на заповедта, като се иска отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист. Жалбоподателят твърди, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, съдържаща разпореждането за незабавно изпълнение, е издаден като обезпечение на задължението по договор за потребителски кредит, съдържащ неравноправни клаузи по смисъла ЗЗП и нарушаващ императивни правила на ЗПК. Позовава се на практика на СЕС.

Ответникът по частната жалба не е депозирал отговор на същата.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

На съда е известна цитираната от жалбоподателя практика на СЕС и за него не е налице съмнение, че при наведено възражение от длъжника за наличие на каузално правоотношение, основано на договор за потребителски кредит, във връзка с което е издаден запис на заповед, следва да бъде извършена проверка относно наличие на неравноправни клаузи и нарушения на ЗПК в договора при установена връзка между записа на заповед и 1 твърдяното каузално правоотношение.

В случая обаче не се установява връзка между представения по делото запис на заповед и каузалното правоотношение, за съществуването на което са представени доказателства от жалбоподателя.

Жалбоподателят не индивидуализира в частната си жалба /както и в депозираното пред първоинстанционния съд възражение/ каузалното правоотношение, с което свързва издаването на записа на заповед, излага само неконкретизирано твърдение, че той е издаден като обезпечение по договор за потребителски кредит.

Като доказателства за твърдението си представя договор за потребителски кредит № 92084 /представен умишлено или не в нечетлив вид – не като ясно копие, а като снимка с лошо качество, направена от мобилно устройство/ и молба за предсрочно погасяване на кредит /също представена в такъв нечетлив вид/. Договорът за кредит е сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД /джирант на записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, като записът на заповед е джиросан на заявителя в заповедното производство на 01.07.2025 г./ и Х. Р. И. на 25.02.2022 г. Молбата за предсрочно погасяване на кредит е депозирана от Х. Р. И. на същата дата - 25.02.2022 г., като касае договор за потребителски кредит № 87051/25.02.2022 г.

От така представените доказателства по никакъв начин не може да се обоснове извод, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, е издаден като обезпечение именно на поетото с представения договор задължение. Наистина в договора за кредит е предвидено, че задължението може да бъде обезпечено със запис на заповед. Но тази уговорка, предвидена само като възможност, не налага извод, че е издаден запис на заповед за задължението по този договор. На първо място записът на заповед е издаден за сумата от 12718 лв., а договорът за кредит е за сума на кредита от 5000 лв.

Общата дължима сума, посочена в договора, е 11590 лв. /в случай, че не се ползва предвидената отстъпка, за което няма данни по делото и твърдения дали е ползвана/, като са предвидени и две такси в размер съответно на 3178.90 лв. и 3179.10 лв., за които не е ясно дали са част от общата дължима сума предвид сбора на трите суми /отпусната в заем сума и две такси/ и уговорения лихвен %. Очевидно молбата за предсрочно погасяване на кредит от 25.02.2022 г. не касае представения договор за кредит, а жалбоподателят не излага никакви твърдения относно това има ли погасявания по кредита – било във връзка с депозираната молба /в случай, че поради грешка е представена молба за предсрочно погасяване на задължение по друг договор за кредит/, било с месечни погашения според уговореното.

Същевременно записът на заповед е издаден на 01.06.2023 г., т. е. повече от година след сключване на договора за кредит, като уговореното по него предвижда погасяване на задължението на 10 месечни вноски, т. е. записът на заповед е издаден и след крайния падеж на задължението. Жалбоподателят, както се посочи, не излага твърдения за това има ли погасявания по договора за кредит и ако има – в какъв размер, за да бъдат отнесени тези погасявания към сумата, посочена в записа на заповед /случай на евентуалното му издаване му в по-късен момент спрямо датата на сключване на договора за кредит/.

2

Предвид невъзможността да се установи от представените доказателства и изложените твърдения връзката между записа на заповед и твърдяното каузално правоотношение съдът не следва да обсъжда твърдяното наличие на неравноправни клаузи в каузалното правоотношение и твърдяното нарушение на императивни правила на ЗПК, както и значението на тези обстоятелства в хипотеза на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от джиратар.