Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 166 от 14.09.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 797/2025
Вид
Решение № 166
Подписан
14.09.2026
Състав
Здравка Запрянова

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.142 ал.5 т.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.146 ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.237 ал.1 т.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.32 ал.3 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Кърджали, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Д. като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255140200797 по описа за 2025 година

Обжалвано е Наказателно постановление № ****/ 18.12.2023г., издадено от Началник на Дирекция за национален строителен контрол, с което е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лв. на „Топ Надзор 81“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Кърджали ул.Джордж Вашингтон № 1 вх.Д ет.3 ап.34, за нарушение на чл.142 ал.5 т.1 от ЗУТ.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят „Топ Надзор 81“ЕООД, който счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и без да са спазени производствените правила установени в ЗАНН. Излага следните съображения: не е извършено административното нарушение; деянието е неясно формулирано; допуснати са съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото му на защита; не са спазени чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 от ЗАНН; наказателното постановление е издадено в нарушения на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно наказателното постановление като им се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от повереник, който поддържа жалбата. В ход по същество пледира, че от събраните по делото доказателства се установило, че жалбоподателят не е допуснал нарушение на ЗУТ при съставянето от негова страна на окончателен доклад за съответствие на инвестиционния проект. В тази връзка счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли да се отмени по изложените в жалбата съображения като им се присъдят направените по делото разноски.

Административно наказващият орган редовно призован се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт, който оспорва жалбата и намира същата за 1 неоснователна.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 10.07.2023г. свидетелите Й. Д. и К.

К.- работещи в РДНСК- Стара Загора, извършили проверка съгласно Заповед № **** 05.07.2023г. на началника на ДНСК гр.София в Община Х. по повод издадено Разрешение за строеж № ***/ 30.06.2023г. на „Многофамилна жилищна сграда с обекти за обществено ползване на партерния и първия етаж“. Двамата свидетели изискали всички документи за посочения строеж измежду които бил и Комплексен доклад за оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите на инвестиционен проект за посочения строеж намиращ се в УПИ XV в кв.*** по регулационния и застроителен план на гр.Х., ПИ **** по КК на гр.Х., изготвен от „Топ Надзор 81“ЕООД- Кърджали в качеството му на консултант.

От проверката по документи свидетелите Д. и К. установили, че в качеството си на консултант по реда на чл.146 ал.1 от ЗУТ жалбоподателят е направил оценка за съответствие на инвестиционния проект в нарушение на законовите изисквания на чл.142 ал.5 т.1 от ЗУТ, тъй като инвестиционният проект не съответства на одобрените ПУП и РУП от 29.06.2023г. като не са спазени задължителните линии на застрояване в проекта. Освен това този РУП от 2023г. е одобрен на 29.06.2023г., а разрешението за строеж е издадено на 30.06.2023г., което според проверяващите свидетели не е следвало оценката за съответствие да бъде с този РУП, тъй като той още не е бил влязъл в сила поради неизтекли срокове за това. Така също двамата свидетели Д. и К. извършили проверка и дали проектът съответства на РУП от 2008г., който бил действащ към този момент, при която констатирали, че инвестиционният проект не съответства и на него по отношение на линиите на застрояване от запад. За извършената проверка и установеното по време на нея проверяващите Й. Д. и К. К. съставили Констативен протокол № **** от 10.07.2023г., в който вписали констатациите си.

По повод на този протокол и само на база на документи свидетелят М. М. в качеството си на главен инспектор в РДНСК- Х. издала акт за установяване на административно нарушение на датата 11.09.2023г. в присъствието си на колегата М. М. и управителят на фирмата „Топ Надзор 81“ЕООД- Кърджали, в качеството й на консултант по смисъла на чл.166 ал.1 т.1 от ЗУТ. Той бил издаден за нарушение изразяващо се в изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите, тъй като инвестиционният проект не отговаря на изискванията на действащия подробен устройствен план, с което е нарушен чл.142 ал.5 т.1 от Закона за устройство на територията.

АУАН бил подписан от нарушителя без възражения. На база на него на 18.12.2023г. началникът на Дирекция за национален строителен контрол издал Наказателно постановление № ****, с който на жалбоподателя на основание чл.237 ал.1 т.6 предложение първо от Закона за устройство на територията е наложил имуществена санкция в размер на 5000лв.

По делото е назначена съдебно- строителна експертиза с вещо лице архитект Х.

2

С.. Според заключението: 1.инвестиционният проект за обект „Многофамилна жилищна сграда с обекти за обществено ползване на партерния и първия етаж“ находящ се в УПИ XV в кв.*** по действащият план на гр.Х., поземлен имот с идентификационен № **** по КК на гр.Х. с административен адрес гр.Х. бул.С. № * с възложител „ЕР ГРУП 777“ЕООД, за който е бил изготвен Комплексен доклад съставен на 30.06.2023г., съответства по отношение на линиите на застрояване и силуетите както на работния устройствен план въведен със Заповед № ***/ 29.06.2023г., така и на ПУП; 2.Инвестиционният проект съответства на предвижданията на РУП и на чл.32 ал.3 от ЗУТ по отношение на линиите на застрояване в посока запад както спрямо сграда с КИ № **** и сграда с КИ № ****, спазени са изискуемите разстояния между тези сгради и предвиденото в инвестиционния проект, поради което не са създадени условия за засенчването им, а за нежилищната част няма законови ограничения в дълбочината, а в случая в инвестиционният проект няма едноетажно тяло, поради което експертът не може да отговори дали дълбочината му е поголяма от предвиденото в РУП. По отношение на калкана, то в проектираната сграда калканът покрива този на съществуващата сграда с обслужващо предназначение с КИ № ****. Експертът С. заключава, че инвестиционният проект съответства както на ПУП и на РУП, така и на законовите постановки в Закона за устройство на територията и относимите Наредба № 7 и №8. Настоящата съдебна инстанция дава вяра на заключението по изготвената съдебно- строителна експертиза, тъй като вещото лице последователно и аргументирано излага съображенията си в съдебно заседание, а и не се бяха събрани данни то да е заинтересовано от изхода на делото.

Тази фактология настоящата инстанция възприе на база свидетелските показания на М. М., М. М., Й. Д. и К. К., заключението на вещото лице арх. Х. С., Констативен протокол № **** от 10.07.2023г., Разрешение за строеж № ***/ 30.06.2023г., Заповед № ***/ 29.06.2023г., ПУП- изм. на РУП за УПИ XV и УПИ XVI в кв.*** в гр.Х., Комплексен доклад за оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите на инвестиционен проект: Многофамилна жилищна сграда с обекти за обществено обслужване на партерния и първия етаж в УПИ XV в кв.*** в гр.Х., ПИ **** по КК на гр.Х., както и другите приети по делото писмени доказателства.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законоустановеният 14- дневен срок, от лице имащо правен интерес, поради което следва да бъде разгледана по същество.

За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. В атакуваното наказателно постановление е посочен за нарушен текста на чл.142 ал.5 т.1 от Закона за устройство на територията, който казва, че оценката за съответствието на инвестиционния проект с 3 основните изисквания към строежите обхваща проверка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. А санкционната норма на чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ разпорежда, че Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец, на лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл.142 ал.5 и/или при упражняване на строителен надзор допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 – в размер от 5000 до 50 000 лв. В случая административно- наказващият орган правилно е определил, че дружеството жалбоподател е адресат на състава на чл.237 ал.1 т.6 предложение първо от ЗУТ, тъй като той е юридическото лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционните проекти в изпълнение на изискванията на чл.142 ал.5 т.1 от ЗУТ, съгласно която оценката за съответствие се извършва като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирмаконсултант, несвързана с проектанта- за обекти от първа до пета категория задължително, с изключение на обектите по т.1. По делото обаче не установиха констатациите на административния орган по повод на извършената проверка, че изготвеният от дружеството комплексен доклад от 30.06.2023г. за оценка на съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите, удостоверяващ съответствие на строежа с предвижданията на действащия ПУП е в нарушение на чл.142 ал.5 т.1 от ЗУТ. Това е така, тъй като назначената съдебно- строителна експертиза изготвена от вещото лице Х. С. безспорно установява, че инвестиционният проект, чиято оценка жалбоподателят е изготвил, е в съответствие с действащия ПУП и РУП, както и е съобразен със законовите постановки в Закона за устройство на територията и относимите Наредба № 7 и № 8, тъй като са спазени и линиите на застрояване и силуетите както на работния устройствен план въведен със Заповед № ***/ 29.06.2023г., така и на ПУП, спазени са изискуемите разстояния със съседните сгради, поради което не са създадени условия за засенчването им, както и не е налице предвиждане на едноетажното тяло да е с по- голяма височина и калканната стена да е по- голяма от тази на съществуващата сграда. Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че няма нарушение на изискванията на чл.142 ал.5 т.1 от ЗУТ от страна на дружеството извършило оценка за съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите, тъй като инвестиционният проект е в съответствие с действащия ПУП и РУП. При така установените факти от правна страна настоящият състав намира, че жалбоподателят „Топ надзор 81“ЕООД- Кърджали не е осъществил от обективна страна нарушението по посочения текст, тъй като не е налице съвкупността от всички признаци от обективна страна, като извършеното деяние не е съставомерно, защото няма съвпадане на всички признаци на извършеното и това, което е установено в закона. От обективна страна изпълнителното деяние не е извършено, тъй като не се доказа да са налице фактическите обстоятелства описани в обжалваното наказателно постановление, а именно нарушителят да е изготвил комплексен доклад за оценка на съответствията по отношение на инвестиционен доклад в нарушение на изискванията на предвижданията на подробния устройствен план.

Или с други думи изпълнителното деяние не е извършено, тъй като не се доказа да са налице фактическите обстоятелства описани в обжалваното наказателно постановление. Поради 4 тези изводи настоящата инстанция намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Предвид изхода на делото не следва да се обсъждат всички останали доводи от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.