Решение № 14427 от 18.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14427 гр. София, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110109118 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. А. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.........., чрез адвокат К. К. – САК, със съдебен адрес - гр.

София, бул. „Княгиня Мария Луиза” 95, ет. 1, против А. Р. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.

С , с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 816,40 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за медикаменти и лечение, както и сумата от 25 000 лева за неимуществени вреди, във връзка с извършеното от ответника деяние по чл. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което има влязло в сила споразумение по НОХД 6380/2021г., по описа на Софийски районен съд, 4 – ти състав.

Ищецът твърди, че на 28.03.2020 година, около 15:00ч., в гр. С......... е бил нападнат от ответника, който му е нанасял удари с крак (ритници), в областта на левия му крак, като му е причинил средна телесна повреда, а именно счупване на външния кондил на левия голям пищял на левия крак, обусловило трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, като деянието представлява престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Твърди се, че със същото деяние ответникът Д. е причинил на ищеца и кръвонасядания на лявата мишница, както и кръвонасядане и оток на дясното коляно. Твърди се, че във връзка с горното е било образувано ДП 638/2020г., по описа на 02 РУ СДВР, като в последствие е било образувано НОХД 6380/2021г., по описа на Софийски районен съд, 4 – ти състав.

Твърди се, че в открито съдебно заседание, проведено на 11.11.2021 г., ответникът А. Д., се е признал за виновен за извършеното и описаното по-горе деяние, за което му е било наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“, включваща следните пробационни мерки: 1.

„Задължителна регистрация по настоящ адрес“, за срок от седем месеца, която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, два пъти седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от седем месеца, на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т.2, б. „б“, вр. чл. 42А, вр. чл. 42Б, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т.2 НК. Твърди се, че извършеното деяние е оказало трайни неблагоприятни последици върху ищеца. Твърди се, 1 че кракът на ищеца е бил обездвижен за месеци наред, поради което е бил нетрудоспособен и е трябвало да спазва режим на домашно лечение. Твърди се, че и след пълното зарастване на костта е била нужна продължителна рехабилитация, тъй като обездвижения крайник отслабнал значително и рехабилитацията е била нужна, от една страна да се възстанови силата и подвижността на крака, а от друга да се възстанови нормалната походка. Твърди се, че поради ограничената си подвижност, ищецът е имал нужда от съдействието и подкрепата на своите близки, като е разчитал на тях както за по-обикновени дейности, като пазаруване, помощ при облекло и др., така и при по-лични дейности, като поддържане на лична хигиена и хигиена на жилището, осигуряване на прехрана, придружаване до различни места, шофиране и т.н. Твърди се, че ищецът е бил притеснен и се е отразило върху психическото му състояние, като продължителен период от време той е изпитвал тревога и безпокойство както за личното си здраве, така и поради ситуацията, в която е попаднал и неволно е въвлякъл и своите близки. Твърди се, че във връзка с процесното деяние е изпитвал и болки и страдания от нанесената му вреда, които са били значително по-интензивни в самото начало, като в последствие са започнали да намаляват, но въпреки това тези болки и страдания са продължили месеци наред, като имат проявление дори и понастоящем - при рязка промяна в атмосферните условия ищецът все още изпитва болка в крака. Твърди се, че ищецът е приемал обезболяващи медикаменти, че този инцидент е повлиял изключително неблагоприятно и върху цялостното психическо и емоционално състояние на ищеца, че непосредствено след описания инцидент той е станал по-затворен, ограничил е социалните си контакти - от една страна, защото дълго време му е било изключително трудно да напуска дома си, а от друга - защото е загубил доверието си към хората и се притеснявал отново да не му се случи нещо подобно. Твърди се, че и към настоящия момент ищецът не може да си обясни поведението на ответника. Поддържа, че ищецът по природа бил изключително спокоен човек, никога преди не е бил обект на агресия, никога не е участвал в сбивания и никога не е имал проблеми с органите на реда или на съдебната власт. В този смисъл се твърди, че именно поради това този инцидент е бил изключително смущаващ и плашещ за него, като дори и към настоящия момент той изпитва смущение и безпокойство, когато е сред непознати за него хора, поради което предпочита през свободното си време да не напуска дома си, вместо да пътува или да прекарва повече време с приятели, което поведение не е типично за човек на неговата възраст.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди А. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С да заплати на М. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.......... сумата от 816,40 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за медикаменти и лечение, както и сумата от 25 000 лева за неимуществени вреди, във връзка с извършеното от ответника деяние.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва частично исковата претенция на ищеца поради нейната прекомерност. Ответникът не оспорва фактологията, приета от СРС, НО, 4-ти състав и изложена в представения с исковата молба протокол по нохд №6380/21 г. на СРС, НО, 4-ти състав за одобрено от съда споразумение, както е записана в същото: „... на 28.03.2020год.,около 15:00 часа, в град София, ж.к. „Банишора" ул. "..........." №4, чрез нанасяне на удари с крак /ритници/ в областта на левия крак, е причинил на М. А. П. средна телесна повреда - счупване на външния кондил на левия голям пищял на левия крак; обусловило трайно затрудняване на движението на левия долен крайник на пострадалото лице - престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 НК. ” Ответникът оспорва твърдяното в исковата молба относно дълготрайността на последиците от травмата, като твърди, че не са били налице твърдените трайни неблагоприятни последици. Твърди се, че зарастването на раната е било в обичайния за това период, като също в обичайния за травмата период са били обездвижването на крака на ищеца и неговата частична нетрудоспособност и приложената рехабилитация. Твърди се, че евентуалната нужда от съдействието и подкрепата на неговите близки не е била в дълъг период. Ответникът сочи, че твърденията 2 на ищеца, че травмата се е отразила на психическото му състояние до степен да изпитва тревога и безпокойство в продължителен период от време и че инцидента е повлиял изключително неблагоприятно и върху цялостното психическо и емоционално състояние на ищеца до степен да загуби доверието си към хората и да се притеснява отново да не му се случи нещо подобно е явно преувеличено. В този смисъл се оспорват и твърденията на ищеца, че изживените от ищеца болки и страдания са продължили месеци наред, което не съответствало на причинената травма и благоприятното оздравяване в обичайния за това период. Ответникът с отговора на исковата молба заявява, че не отрича нуждата от прием на обезболяващи медикаменти, но оспорва тяхната голяма продължителност, както е заявено в исковата молба, а ако такива са употребявани в периода, твърдян в исковата молба, то това не е било свързано с причинената травма. Твърди се, че ищецът е отхвърлил предложението на ответника за заплащане на обезщетение, което било направено по време на наказателното дело. Твърди се, че още по време на досъдебното производство, както и в последващото съдебно производство при сключването на споразумението ответникът е имал готовност да заплати доброволно на ищеца дължимото му се обезщетение. Ответникът оспорва исковите претенции като завишени и прави искане на основание чл. 241 ГПК съдът да отсрочите изпълнението на решението като вземе предвид обстоятелството, че ответникът няма лични имоти, МПС, спестявания, а от получаваните от него доходи заделя значителна част за издръжката на възрастната му и болна баба и на болната му майка, която била инвалид с ТЕЛК, с които живее, поради което твърди да му е необходимо повече време, за да изпълни съдебното решение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По делото е безспорно между страните, че с влязло в сила споразумение по НОХД 6380/2021г., по описа на Софийски районен съд, 4 – ти състав подсъдимият А. Р. Д., роден на 10.07.1997 година в град София, българин, български гражданин, жив. град С, със средно образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на 28.03.2020година, около 15:00часа, в град София, ж.к.“...........“, ул.“...........“ №4, чрез нанасяне на удари с крак /ритници/ в областта на левия крак, е причинил на М. А. П. средна телесна повреда - счупване на външния кондил на левия голям пищял на левия крак, обусловило трайно затрудняване на движението на левия долен крайник на пострадалото лице - престъпление по чл.129,ал.2 вр. ал.1 НК, като на подсъдимия А. Р. Д., със снета самоличност, да се наложи наказание ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки - 1. ’’задължителна регистрация по настоящ адрес” - град С, за срок от седем месеца, която да се изпълнява чрез явяване и подписване на подсъдимия пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и 2. „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, за срок от седем месеца, на основание чл.129,ал.2 вр. ал.1 НК и чл.55,ал.1,т.2,б.”б” вр. чл.42А вр. чл.42Б,ал.1 и ал.2 вр. чл.37,ал.1,т.2 НК.

Представено е съдебно-медицинско удостоверение № 225/2020 г., според което при прегледа и от медицинската документация на ищеца се установява депресионна фрактура на латералния тибиален кондил на левия голям пищял; кръвонасядания на лявата мишница; кръвонасядане и оток на дясното коляно. Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива и могат да се получат по време и начин, както съобщава прегледаният. Счупването на левия голям пищял реализира медико биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение в движението на долния ляв крайник“. Останалите травматични увреждания в своята съвкупност са му причинили болка и страдание.

Представена е Фактура от УМБАЛ А.ска ЕАД за преглед с издаване на съдебномедицинско удостоверение на стойност 60,00 лева.

Представени са общо 12 касови бонове за медицински разходи за периода 08.04.2020 3 г. – 18.12.2020 г. на обща стойност 756,40 лева.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П. И.

И. Същият посочва, че с ищеца са близки приятели и го познава от повече от 20 години.

Знае за процесния инцидинт от ищеца, който през 2020 година му споделил, че е със счупен крак. Сочи, че кракът му е бил обездвижен, с гипс първоначално, после с шина, след това на рехабилитации с инжекции и обезболяващи, като допълва, че не е сигурен колко време е бил обездвижен крака, но счита, че било повече от 6 месеца, в този период ищецът изпитвал болки, бил на обезболяващи инжекции, имал много процедури, за които свидетелят му помагал лично, водил го на лекар, като ищецът не можел да ходи на работа през това време.

Посочва, че ищецът станал по – затворен, недоверчив към хората, избягвал контакт с нови и непознати хора, като че ли изпитвал страх към хората като цяло.