Решение № 29 от 26.02.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Л., 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН И. при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от ИВАН И. Частно наказателно дело № 20254300200558 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по

ЗПИИСАННЛСМВЛС. реда на чл.

12 вр. чл.

29, ал.

2 от

Производството пред Окръжен съд – Л. е образувано въз основа на постъпило Удостоверение по член 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз. Приложена е и Присъда № 359/17 г., постановена от Окръжен съд, втори състав на ***, по съдебно дело №45/2017 г., по отношение на българския гражданин Р. В. И. – роден на 06.08.1986 г. в гр. Л., ЕГН **********, постановена на 01.09.2017 г. и влязла в законна сила на 25.05.2023 година.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Л. счита, че следва да се признае присъдата на издаващата държава по отношение на българския гражданин.

1

Упълномощеният защитник на осъденото лице – адв. Д. Г. от АК – Л. в съдебно заседание също счита, че са налице условията за признаване от българския съд на постановения от издаващата държава съдебен акт.

Осъденото лице Р. В. И. поддържа становището на защитника си.

Ловешкият окръжен съд, като се запозна с Удостоверение по чл. 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки включващи лишаване от свобода /3ПИИСАННЛСМВЛС/, ведно с превод на български език и с Присъда № 359/2017 г., постановена от Окръжен съд, втори състав на ***, номер по описа 45/2017 г., постановена на 01.09.2017 г. и влязла в законна сила на 25.05.2023 г. по отношение на българския гражданин Р. В. И. – роден на 06.08.1986 г. в гр. Л., ЕГН **********, установи следното:

С посочената присъда подсъдимите Р.М.М. и Р. В. И., неосъждани, с българско гражданство и лишени от свобода по това дело от 10 януари 2017 г., са признати за виновни за това, че през октомври 2017 г. в М., са наели апартамент и преди 29 ноември 2016 г. са пътували до България и са се възползвали от връзката от детството между подсъдимия Р. и М., който е разполагал с ограничени финансови възможности, те му предложили легална работа, за която щял да получава пари и би подобрил качеството си на живот.

Те направили това, като пътували от България до М., където го завели на паркинг, където да мие коли, а по-късно на паркинга на супермаркет „***“ в *** (***), където го принудили да проси от 9:00 до 21:30 часа и да им предава всички спечелени пари. След това подсъдимите се върнали в страната си и наели Б.М., който нямал финансови средства, като му предложили да платят билета му до М., където той щял да проси с 50/50 дял от печалбата и да има собствено жилище, като споделя разходите. Той пристигнал в М. на 20 декември 2016 г. Четиримата живели в апартамент, разположен на адрес бул.

„***“, 78,1-ви етаж, апартамент 11 в *** (***), който подсъдимите били наели.

Б. и М. били принуждавани да просят, заплашвани с побоища и нападения, ако не донесат достатъчно пари, контролирали храната, която взимали от дома, наблюдавали ги, дрехите им били претърсвани и предупреждавани, че не могат да задържат парите, като им бил отказан всякакъв финансов достъп.

Те били нападани и физически. Били контролирани с мобилен телефон, който не им давал възможността да осъществяват обаждания. Това създало ситуация на страх, която, съчетана с пълната им липса на връзки с Испания и пълното 2 им непознаване на езика, направило невъзможно бягството им, въпреки че имали ключове за апартамента и М. бил сам там около 5 или 6 дни (по време на пътуването, което предприели, за да вземат Б.) Накрая, в началото на януари 2017 г. те нападнали М. и Б., като по-специално атакували М. с железен прът, причинявайки наранявания, чието заздравяване отнело седем дни. Това ги накарало да напуснат жилището и да отидат в полицията, за да съобщят за инцидента.

Вид и правна квалификация на деянието/ята и приложими нормативни разпоредби, въз основа на които е постановено съдебното решение: Член 177 bis 1 а) – Наказва се с лишаване от свобода от 5 до 8 години като извършител на трафик на хора всеки, който, независимо дали е на испанска територия, от Испания, транзитно преминава към Испания или е с дестинация за Испания, използвайки насилие, сплашване или измама, или злоупотребявайки с положение на превъзходство, нужда или уязвимост на жертвата, независимо дали е испанец или чужденец, или чрез даване или получаване на плащания или облаги, за да получи съгласието на лицето, като добие контрол над жертвата, набира, транспортира, прехвърля, укрива или приема такива лица, включително размяна или прехвърляне на контрол над тях, за някоя от следните цели: А) Налагането на принудителен труд или услуги, робство или практики.

Със същата присъда Р.М.М. и Р. В. И., в качеството им на носещи наказателна отговорност, извършители на две престъпления трафик на хора, без да са налице смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства, са осъдени на 5 (пет) години „лишаване от свобода“ за всяко от тях, със специално лишаване от пасивно избирателно право за срока на наказанието, и като извършители на леко престъпление – причиняване на телесна повреда, на глоба в размер на 6 (шест) евро/ден за срок от два месеца, с лична отговорност в случай на неплащане, и като извършители на леко престъпление – малтретиране без причиняване на телесна повреда, на глоба в размер на 6 (шест) евро/ден за срок от един месец с лична отговорност в случай на неплащане.

Също така двамата са осъдени да обезщетят съвместно и солидарно М.А. със сума в размер на 6000 (шест хиляди) евро за престъплението трафик на хора и със сума в размер на 420 (четиристотин и двадесет) евро на ден за лечение без настъпила неработоспособност, както и да обезщетят съвместно и 3 солидарно и Б.М. със сума в размер на 6000 (шест хиляди) евро за другото престъпление трафик на хора. Върху тези суми се начислява годишна лихва в размер на законния лихвен процент плюс два пункта, считано от датата на настоящото съдебно решение до пълното им заплащане.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС компетентен да разгледа делото е Ловешкият окръжен съд, предвид обстоятелството, че това е окръжният съд по местоживеене на осъденото лице, посочено по-горе.

(Справка НБД л. 27)

Българският гражданин Р. И. към настоящия момент се намира в Затвора Л. – Република България, където е настанен на основание чл. 260, ал. 1 от ЗИНЗС с Решение № 154/12.11.2025 г. по ЧНД № 490/2025 г. по описа на Окръжен съд – Л..

Окръжен съд – Л. е бил сезиран с искане за предаване на българския гражданин Р. В. И. на компетентните власти на Кралство Испания въз основа на ЕЗА на Областен съд – ***, Кралство Испания по дело за изпълнение № 101/2023 г. на Присъда № 359/2017 г. от 01.09.2017 г., влязла в сила на 25.05.2023 година. Предаването е било поискано с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от 2163 дни остатък от наказанието на осъденото лице.

Искането е разгледано по ЧНД № 490/2025 г. по описа на Окръжен съд – Л. и съдът е констатирал, че са налице условията на чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА във връзка с чл. 29, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС да се откаже изпълнение на ЕЗА и на основание чл. 44, ал. 8 ЗЕЕЗА да се приеме за изпълнение наложеното наказание „лишаване от свобода“ на И.. Исканото лице живее и трайно пребивава в Република България, обвързано е с нейната територия, има семейство и близки. Определена е мярка за неотклонение на „Задържане под стража“ до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“.

Осъденият Р. И. не е участвал лично в наказателния процес, воден в издаващата държава Кралство Испания, вследствие на който е постановено решението. Същият е бил представляван от съдебния пълномощник и подпомаган от адвокат Карлос Портало. В този смисъл правото му на защита е било гарантирано в пълна степен.

По делото е получено Писмо вх. № 8564/04.12.2025 г. от Областен съд, втори състав, ***, видно от което осъденият Р. В. И. е бил задържан под 4 стража за периода 10.11.2017 г. до 04.02.2021 г., общо 1487 дни и през това време същият не е полагал общественополезен труд.

Видно от приложената справка с вх. № 8661/08.12.2025 г. на Окръжна прокуратура – Л. по отношение на осъденият Р. В. И., няма данни същият да е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление от общ характер, т.е. спрямо него няма неприключено наказателно производство към 07.12.2025 година. Видно от справката за съдимост/л. 55 от делото/ по отношение на това обвинение по НОХД № 814/2021 г. на РС – Л. със споразумение № 25 от 08.02.2024 г. му е наложено наказание „пробация“ по чл. 42а, ал. 2, т. 1, а именно да се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, както и по чл. 42а, ал. 2, т.2 от НК, а именно задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Към дата 16.08.2024 г. съгласно ИСИН от 15.02.2024 г. до 15.08.2024 г. осъденият е изтърпял наказание „Пробация“ в размер на 6 месеца.

От приложеното по делото удостоверение изх. № 2117/2025 г. от 09.12.2025 г. на Окръжна прокуратура – Л. е видно, че към 08.12.2025 г. срещу Р. В. И. има образувани и неприключени наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ характер, а именно за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 3 – лека телесна повреда на роднина, НЧХД № 748/2024 г. по описа на РС – Л., както и наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ характер – прокурорска преписка вх. № 2271/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Л., ДП № 861/2016 г. по описа на РУП – Л., с което на същия е повдигнато обвинение на 13.09.2021 г. за престъпление по чл. 129, ал. 1 – средна телесна повреда /л. 71 от делото/.

Приложеното към делото Удостоверение по член 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година съответства на постановената Присъда № 359/17 г. на Окръжен съд, втори състав на ***, по съдебно дело № 45/2017 година, приведена в пълен обем.

Деянията, за които е осъден И. в Кралство Испания са по ч лен 177 bis 1 а) и се наказва с „лишаване от свобода“ от 5 до 8 години, тоест отнася се за деяния, които са престъпления и по българското законодателство, а именно – чл. 159а, ал. 1 от НК – който набира отделни лица с цел да бъдат използвани за просия и да бъдат държани в принудително подчинение, независимо от 5 съгласието им, което се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 3000 лева до 12 000 лева, поради което, съобразно чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдебният акт, постановен в Кралство Испания следва да бъде признат и приет за изпълнение на територията на Република България.

Налице е съгласие на осъдения за изтърпяване на наложеното наказание в Република България.

От друга страна съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да се отбележи, че за престъпленията, свързани с трафик на хора, не се изисква двойна наказуемост.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за признаване и изпълнение на съдебния акт, респективно липсват доказателства, които да обосноват отказ да се признае и изпълни съдебния акт на издаващата държава поради някоя от причините, визирани в чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Липсва основание за частично признаване и изпълнение на съдебния акт на издаващата държава, съгласно чл. 16 ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Същевременно съдът констатира основание и необходимост за приспособяване в България на наказанието, наложено на Р. В. И. в Кралство Испания, предвид обстоятелството, че максималният срок за извършено престъпление по чл. 159а от Наказателния кодекс на Република България е „лишаване от свобода“ от 8-осем години.

Разпечатката съдържа 40 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91f1d81d-5961-464e-8cd8-9af0a19f81d3