Определение № 203 от 16.12.2021, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 248/2021
- Вид
- Определение № 203
- Подписан
- 16.12.2021
- В сила
- 16.12.2021
- Състав
- Пламен Ангелов Синков, Галина Тодорова Канакиева, Светла Миткова Цолова
Цитирани разпоредби
- чл. 109, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 59 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 203 гр. Бургас, 15.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Пламен Анг. Синков
Членове:
Светла М. Цолова
Галина Т. Канакиева като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно наказателно дело № 20212000600248 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от лишения от свобода Т. В. С., чрез защитника му адв. П. Д. от БАК против Определение № 712/25.11.2021 год. постановено по ЧНД № 1114/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода наложено му с присъда №6/31.01.2014г. по НОХД№268/2013г. по описа на ОС - Разград, потвърдена с Решение №101/15.07.2014г. по ВНОХД№90/2014г. по описа на Апелативен съд Варна, последното изменено с Решение №486/10.03.2015г..по к.д.
№1406/2014г. на ВКС, като наложеното наказание е намалено от 19 на 16 години лишаване от свобода.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че по време на изтърпяване на наложеното наказание са преодолени в значителна степен негативните черти в нагласите на личността на С., намален е риска от рецидив от първоначалните стойности, осъденият осъзнава отговорността за собственото си криминално поведение и факторите допринесли за извършване на правонарушението. Навежда се довод, че лишеният от свобода се съобразява с условията в пенитенциарното заведение, налице е мотивация за промяна в поведението, променен е режимът съответно от строг на общ и впоследствие 1 на лек, доказателство за ясна тенденция за поправяне. Сочи се, че лищшеният от свобода С. полага труд и е в добри отношения с останалите лишени от свобода. Осъзнал е вредите, които е причинил и изразява съжаление за извършеното деяние. Излага съображения, че осъденият С. е станал баща и има дете на 7 месеца, за което иска да полага грижи, като наред с това предлага да му бъде определена пробационна мярка в максимален размер от 3 години, което ще допринесе за корекционното му поведение. Твърди се, че при освобождаването му осъденият ще работи на постоянен трудов договор като куриер. Претендира се отмяна на определението на БОС като неправилно и необосновано, а вместо него да се постанови съдебен акт, с който да се уважи молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване.
Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава писмено становище, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна. Намира, че е налице първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК, лицето да е изтърпяло фактически не по - малко от една втора от наложеното му наказание. Наред с това заявява, че видно от данните по делото на този етап от изтърпяване на наказанието С. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне. Дава становище, че при извършването на преценката за наличието на втората предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК, съдът е извършил анализ на всички доказателства по делото, като настъпилите в поведението на осъденото лице положителни промени са отчетени в достатъчна степен, но на този етап осъденото лице не е дало достатъчно убедителни и категорични доказателства за настъпили трайни положителни промени в неговото поведение. В подкрепа на този извод сочи анализа на оценката на риска от 52, намалена съответно на 48, 39 и 37 точки, който показва несъществена промяна в проблемните за осъдения зони, свързани с отношението към престъплението и трудовата заетост, а заявената мотивация е до голяма степен декларативна. Навежда довод, че предприетите спрямо осъдения корекционни мерки все още не са постигнали целения резулт, поради което е необходимо да бъде продължена индивидуалната корекционна дейност спрямо него, за изпълнение на препоръката за изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот на свобода. Споделя извода на съда, че липсва категорично осъзнаване на причините за деянието и общественоопасните последици, 2 причинени от виновното поведение на осъденото лице, поради което проведеният превъзпитателен процес не е бил достатъчно ефективен. Твърди, че започналата промяна на този етап не е достатъчна, за да се приеме, че е приключил процесът на превъзпитаване и поправяне, като поставените цели по първоначалния план на присъдата все още не са изпълнени. Подкрепя извода на съда, че не са налице изискуемите от закона категорични доказателства за сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в характера и поведението на осъдения, поради което моли да се потвърди определението на БОС като правилно и законосъобразно.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите в жалбата, становището на представителя на Бургаска апелативна прокуратура и материалите по приложеното ВЧНД, намира жалбата за неоснователна.
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по молба на лишения от свобода Т. В. С., чрез адв. П. Д. от АК- Бургас по реда на чл.437, ал.2 и следващите от НПК, във връзка с чл.70, ал.1 от НК, да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“, наложено му с присъда №6/31.01.2014г. по НОХД№268/2013г. по описа на ОС - Разград, потвърдена с Решение №101/15.07.2014г. по ВНОХД№90/2014г. по описа на Апелативен съд Варна, последното изменено с Решение №486/10.03.2015г..по к.д.
№1406/2014г. на ВКС, като наложеното наказание е намалено от 19 на 16 години лишаване от свобода.
Безспорно е установено по делото, че лишеният от свобода С. е постъпил в затвора Белене на 06.08.2013 год. като обвиняем по досъдебно производство и НОХД 268/2013 год. ва ОС - Разград с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Задържан на 28.04.2013 год. и на 30.04.2013 год. му е взета мярка за неотклонение от съда. С присъда №6/31.01.2014 год. на ОС Разград е осъден на 19 години лишаване от свобода, затова, че умишлено умъртвил лице от женски пол в местност край гр.Исперих - престъпление по чл. 115 НК. Определен е първоначален строг режим на изпълнение на наказанието и приспаднат срока на предварителното задържане на основание чл. 59 НК. Осъден е да заплати обезщетение на пострадалите на убитата жена, както и разноските по делото. С решение на Апелативен съд - Варна присъдата била потвърдена, но с решение ВКС изменил въззивното решение, 3 като намалил наказанието на 16 години лишаване от свобода.
През 2012 год. С. е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и му е наложено административно наказание глоба от 1000 лева за деяние по чл. 354а, ал.5 от НК.
Осъденият постъпил за първи път в затвора за изпълнение на наказанието по цитираната присъда. С присъдата е определен строг режим на изпълнение на наказанието, заменен на 22.06.2016 год. с решение на затворническата администрация в общ. От 21.05.2020 год. режимът е променен в лек, като лишеният от свобода изтърпява наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие ЗООТ „Дебелт 1“.
Видно от приложените по делото справки от затворническата администрация наказанието се изтърпява без прекъсване на пребиваването му в затвора. Към 04.10.2021 год., остатъкът от наказанието е пет години, единадесет месеца и 19 дни.
Правилно решаващият съд е приел, че е налице една от двете кумулативно дадени предпоставки в чл. 70, ал.1, т.1 НК, тъй като осъденият е изтърпял фактически не по малко от една втора от наложеното му наказание.
Същият е придобил на 28 април 2021 год. право за УПО, а към 25.11.2021г. неизтърпяната част от наказанието е 5 години 8 месеца и 29 дни.
Предвид изложеното предмет на преценка от страна на компетентния съд е било наличието на първата предпоставка по чл.70, ал.1 от НК - дали осъденото лице е дало доказателства за своето поправяне. Тази преценка не почива на формални критерии, а се извежда от обективните данни за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и настъпилите промени в него.
Съгласно константната съдебна практика - ППВС№7/75 г., изм. с ППВС№8/87 г., констатацията, че осъденият е показал добро поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина, като следва да са налице категорични доказателства, че осъденият се е поправил по време на изтърпяване на наказанието. От значение са и изводите за постигане целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както преценката за липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес.
4
Изложените обстоятелства изискват много внимателно да се прецени дали действително осъденият се е поправил съобразно изискванията на цитираната съдебна практика. Изводът по чл.70, ал.1 от НК, че осъденият е дал доказателства за своето поправяне, изисква изследване на цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието до момента.
Приложените по делото документи установяват, че на този етап от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, осъденото лице С. все още не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне.
Решаващият съд в своите мотиви е подложил на задълбочен и подробен анализ всички факти, които са от значение за преценката на поведението на осъденото лице и дали това поведение недвусмислено установява неговото поправяне.
Безспорно е установено, че от постъпването на осъдения в затвора администрацията е извършила периодични оценки на риска от рецидив.
Първоначалната, в доклад от 2015 год., е 52 точки, придружена с психологическо изследване. По лична инициатива с молба от 16.02.2016 г. и с други осъдени, осъденият е включен и завършил курс по готварство. Било му е разрешено същата година да положи поправителен изпит за 12 клас в училището на Затвора - Ловеч. Отново по лична инициатива същата година е подложен и на изследване за възможността да бъде помилван, като получил отрицателен резултат. На 18.09.2017 год. подал молба за преместване в Затвора - София, която е била удовлетворена със заповед по надлежния ред от 25.10.2017 год. Дадена му е възможност да работи в ЗО „Кремиковци“. Като резултат от добро поведение и по лична инициатива на С., инспектор М. изготвил доклад на 12.04.2018 год., проследяващ развитието и поведението му в затвора и дава заключение за облекчаване режима на изпълнение на наказанието в общ. Впоследствие С. направил искане до администрацията на Затвора - София да бъде преместен в ЗО „Казичане“, но му е отказано.
Обжалвал акта пред съда, който с решение от 19.02.2019 год. потвърдил позицията на администрацията на затвора. През май 2020 год. е отпочната процедура за промяна режима на изпълнение на наказанието от общ в лек и със заповед на Началника на Затвора - София от 21.05.2020 год. е приключила положително. На 21.08.2020 год. С. е преместен в Затвора - Бургас и настанен в ЗООТ „Дебелт 1“, където се намира и работи и сега.
5
По време на престоя си в затвора осъденият отказал участие в журналистическо разследване на деяния, свързани с домашно насилие.
В доклади от следващите години са отчетени положителни тенденции в поведението на осъдения и намален риска от рецидив съответно на 48 и 39 точки. Актуалната опасност от рецидив е определена на 37 точки от изследване от 13.10.2021 год. по повод молбата за УПО. В оценителните доклади са изтъквани както положителните качества и поведение на С., така и проблемните зони, свързани с осъзнаване на извършеното от него тежко престъпление. Същият добре се справял с трудовите задължения. В годините е бил инициативен винаги, когато е имало възможност по някакъв начин да облекчи положението си, било то с повишаване на квалификацията или завършване на образованието си.
В първоначалния доклад при постъпването му в затвора е отчетена като проблемна зона непълното осъзнаване на мотивите за извършеното деяние, както и последиците от него. В началото на престоя си в затвора е бил наказан със заповед от 30.05.2014 год. за притежание на забранени вещи – мобилен телефон, със седем денонощия изолиране в наказателна килия.
Разпечатката съдържа 33 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91f1b58c-c0c3-45e3-88cc-c2c38a180bee