Решение № 13 от 02.02.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Силистра, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело № 20253400500409 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 4351/17.11.2025 г. от адв. В., като процесуален представител на ищците по гр.д.195/2023г. на СсРС, с които се иска изменение на постановеното по делото въззивно решение, в частта относно разноските, досежно възнаграждението на процесуалния представител на ищеца П. Г. за осъществена безплатна правна защита в първоинстанционнато производство.

Излага, че с първоинстанционния съдебен акт, съдът е осъдил застрахователната компания да заплати на П. Г. суми в общ размер на 17487,09 лева. Решението не е обжалвано в тази част и съответно е влязло в сила относно така присъдените суми, но същевременно с въззивното решение е отменено изцяло в частта, с която ответното дружество е било осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение.

Като намира, че въззивното решение в тази част не съответства на процесуалния закон, доколкото липсва присъждане па разноски за първоинстанционното производство, въпреки пълното уважаване претенцията 1 на първия ищец, моли съда да измени решението в частта за разноските, като определи и присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца П. Й. Г. за осъществената безплатна правна защита в първоинстанционното производство, съгласно уважената част от иска.

Насрещната страна не е подала отговор на искането.

Настоящият състав установи, че изложените твърдения в молбата са верни, а порокът на въззивното решение - поправим при условията и реда в чл. 247 ГПК.

С въззивното решение СсОС е отменил Решение № 313 от 16.05.2025 г. по гр.д. № 2195/2023 г. на Районен съд - Силистра, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – Г. Г. Н, в частта, в която са уважени предявените от И. П. Й. и Г. И. Б. искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД, както и в частта, с която ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, е осъдено да заплати разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и държавна такса върху уважената част от иска, по сметка на Силистренски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, отхвърляйки предявените от тези ищци искове.

В частта по исковете на първия от ищците по гр.д. № 2195/2023 г. на СсРС – П. Й.Г., решението на Районния съд не е било обжалвано, поради което е влязло в сила, обстоятелство, което е изрично отразено в мотивите на въззивното решение.

С оглед резултата от въззивното обжалване отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените от И.

Й. и Г. Б. искове, както и предвид влязлото в сила първоинстанционно решение, с което исковете на ищеца П. Г. са уважени изцяло, съответства диспозитив, според който да бъдат коригирани присъдените от РС разноски за първа инстанция, а именно: адвокатско възнаграждение,предоставено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, в общ размер 5000 лв., както и размерът на държавната такса, възложена в тежест на застрахователя – 2219,90 лева.

Диспозитивът на въззивното решение обаче е различен. Налице е порок на въззивното решение, който настоящият състав може да поправи на основание чл. 247 ГПК.

2

Доколкото ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД дължи разноски за посочената част от спора, както следва: адвокатско възнаграждение за първата инстанция, предоставено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, определено в размер на 1500 лв. и държавна такса върху уважената част от иска в размер на 699,51 лв., съдът РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 157/14.10.2025 г. по в. гр. д. № 409/2025 г. на СсОС, като замества първия диспозитив на въззивното решение със следния:

" ОТМЕНЯ Решение № 313 от 16.05.2025 г. по гр.д. № 2195/2023 г. на Районен съд - Силистра, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – Г. Г. Н, в частта, в която са уважени предявените от И.

П. Й. и Г. И. Б. искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД, както и в часттите му, с които ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, е осъдено да заплати както следва: на адв. В. В. адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38 ЗА за разликата над 766, 94 евро (превалутираната равностойност на 1500 лева) и в полза на Силистренски районен съд държавна такса за разликата над 357, 65 евро (превалутираната равностойност на 699, 51 лева ), като вместо това ПОСТАНОВЯВА:"

Решението за поправка подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Силистра, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело № 20253400500409 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 4351/17.11.2025 г. от адв. В., като процесуален представител на ищците по гр.д.195/2023г. на СсРС, с които се иска изменение на постановеното по делото въззивно решение, в частта относно разноските, досежно възнаграждението на процесуалния представител на ищеца П. Г. за осъществена безплатна правна защита в първоинстанционнато производство.

Излага, че с първоинстанционния съдебен акт, съдът е осъдил застрахователната компания да заплати на П. Г. суми в общ размер на 17487,09 лева. Решението не е обжалвано в тази част и съответно е влязло в сила относно така присъдените суми, но същевременно с въззивното решение е отменено изцяло в частта, с която ответното дружество е било осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение.

Като намира, че въззивното решение в тази част не съответства на процесуалния закон, доколкото липсва присъждане па разноски за първоинстанционното производство, въпреки пълното уважаване претенцията 1 на първия ищец, моли съда да измени решението в частта за разноските, като определи и присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца П. Й. Г. за осъществената безплатна правна защита в първоинстанционното производство, съгласно уважената част от иска.

Насрещната страна не е подала отговор на искането.

Настоящият състав установи, че изложените твърдения в молбата са верни, а порокът на въззивното решение - поправим при условията и реда в чл. 247 ГПК.

С въззивното решение СсОС е отменил Решение № 313 от 16.05.2025 г. по гр.д. № 2195/2023 г. на Районен съд - Силистра, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – Г. Г. Н, в частта, в която са уважени предявените от И. П. Й. и Г. И. Б. искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД, както и в частта, с която ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, е осъдено да заплати разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и държавна такса върху уважената част от иска, по сметка на Силистренски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, отхвърляйки предявените от тези ищци искове.

В частта по исковете на първия от ищците по гр.д. № 2195/2023 г. на СсРС – П. Й.Г., решението на Районния съд не е било обжалвано, поради което е влязло в сила, обстоятелство, което е изрично отразено в мотивите на въззивното решение.

С оглед резултата от въззивното обжалване отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените от И.

Й. и Г. Б. искове, както и предвид влязлото в сила първоинстанционно решение, с което исковете на ищеца П. Г. са уважени изцяло, съответства диспозитив, според който да бъдат коригирани присъдените от РС разноски за първа инстанция, а именно: адвокатско възнаграждение,предоставено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, в общ размер 5000 лв., както и размерът на държавната такса, възложена в тежест на застрахователя – 2219,90 лева.

Диспозитивът на въззивното решение обаче е различен. Налице е порок на въззивното решение, който настоящият състав може да поправи на основание чл. 247 ГПК.

2

Доколкото ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД дължи разноски за посочената част от спора, както следва: адвокатско възнаграждение за първата инстанция, предоставено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, определено в размер на 1500 лв. и държавна такса върху уважената част от иска в размер на 699,51 лв., съдът РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 157/14.10.2025 г. по в. гр. д. № 409/2025 г. на СсОС, като замества първия диспозитив на въззивното решение със следния:

" ОТМЕНЯ Решение № 313 от 16.05.2025 г. по гр.д. № 2195/2023 г. на Районен съд - Силистра, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – Г. Г. Н, в частта, в която са уважени предявените от И.

П. Й. и Г. И. Б. искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД, както и в часттите му, с които ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, е осъдено да заплати както следва: на адв. В. В. адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38 ЗА за разликата над 766, 94 евро (превалутираната равностойност на 1500 лева) и в полза на Силистренски районен съд държавна такса за разликата над 357, 65 евро (превалутираната равностойност на 699, 51 лева ), като вместо това ПОСТАНОВЯВА:"

Решението за поправка подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове: