Решение № 37 от 22.07.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Бургас , 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла М. Цолова

Благой Г. Потеров

Мая П. Величкова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА в присъствието на прокурора Георги Христов Ханджиев (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600121 по описа за 2021 година като разгледа докладваното от съдията докладчик БЛАГОЙ ПОТЕРОВ ВНОХД № 121 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 6 постановена на 18.05.2021г. по НОХД № 345/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд, подсъдимия Х. О.. Х. е признат за виновен за това, че на 09.12.2018., около 20.20 часа на 4-ти километър от третокласен път № 2085, в посока на движение от с. Руен към с. Ябълчево, общ. Руен, област Бургас, при управление на МПС-лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с ДКН А ... КМ, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на Х. А. Х., настъпила на 09.12.2018г в резултат на черепно-мозъчна травма, довела до потискане на ниско разположени структури на мозъка, поради което и на основание чл.343, ал.1, б."в", вр. с чл.342 ал.1 от НК,във вр. с чл. 20 ал.2 от ЗДвП, вр. с чл. 58а НК, е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК, наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години.

1

На основание чл. 343 „г“ от НК Х. О.. Х. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, като е осъден да заплати направените по делото разноски по сметка на ОД МВР гр. Бургас в размер на 954.11лв.

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319 ал. 1 от НПК е постъпила въззивна жалба от частните обвинители Г.. Х. С. и Р. ХР. АС., чрез техния повереник - адв. С.К. от АК-Бургас. С жалбата се иска от БАС, чрез изменение на присъдата по реда на чл. 337 ал. 2 т 1 от НПК, на подсъдимия да бъде наложено по високо наказание лишаване от свобода, а именно да бъде увеличено от 1г и 4 м на 2 години - след редукцията на наказанието по чл.

58А НК, както и увеличение на изпитателния срок на наказанието от 3 години - на пет години, аргументирано с твърдението, че подсъдимият грубо е нарушил правилата за движение, както и с твърдението,че наложеното наказание не удовлетворява целите на същото,посочени в чл. 36 от НК, касателно общопревантивния ефект на наказанието.

В законоустановения срок е постъпил и отговор на въззивната жалба от подсъдимия Х. О.. Х., чрез защитника му – адвокат Т.Д., в който се иска отхвърляне на жалбата на частните обвинители като неоснователна. Излагат се аргументи относно добрите характеристични данни на подсъдимия, оказването на помощ на пострадалия, наличието на съпричиняване на резултата от пострадалия велосипедист.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от АП Бургас заявява, че по делото няма никакъв спор по отношение на фактическата обстановка, правната квалификация и доказаността на обвинението срещу Х. О.. Х., поради което ги поддържа изцяло, както са изложени в присъдата и мотивите. Счита, че първоинстанционният съд законосъобразно е приложил института на съкратеното съдебно следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са подкрепени от всички гласни, пО.ени доказателства и от заключенията на експертизите, тъй като подсъдимият Х. е нарушил разпоредбите на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и не е намалил скоростта на движението на управляваното от него МПС, респективно не е спрял при възникналата опасност за движението велосипедиста Х. А. Х., вследствие на което неправомерно поведение е 2 настъпило ПТП с велосипедиста и са причинени съставомерните последицисмъртта на същия.

Независимо,че не е подаден протест срещу първоинстанционния съдебен акт, според прокурора от АП Бургас размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е определен неправилно, с оглед съобразяване на наказанието с целите по чл. 36 от НК, като според прокурора съдът неправилно е приел значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства и независимо,че разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК е приложена законосъобразно, то наказанието преди редукцията в размер на 2 години лишаване от свобода се явява несъответно на конкретната степен на обществена опасност на деянието и не би задоволило целите на генералната превенция.

В този смисъл намира за основателно искането на представителя на частните обвинители за увеличение размера на наказанието „лишаване от свобода“ до 3 години преди редукцията на същото, като този размер на наказанието „лишаване от свобода“ счита, че е съобразен с наличието на съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия, който е управлявал велосипеда без светлоотразителна жилетка. Счита,че наказанието лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 5 години.

В съдебното заседание пред въззивиня съд подсъдимият Х. О.. Х. участва лично и със защитник адвокат Б.Б. от АК Бургас, надлежно преупълномощен от адвокат Т.Д. от АК гр.Бургас, чрез който пледира, че фактическата обстановка е безспорна и е правилно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява се съгласие с правната квалификация на деянието. Излагат се подробни съображения за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, като твърди,че подсъдимият е оказал помощ на пострадалия, Без да се налага преквалификация на деянието, но настоява за нова преценка за размера на кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като моли същото да бъде намалено предвид обстоятелството,че подсъдимият работи в София и това налага да пътува с автомобил.

В заключение моли съда, да не бъде уважена жалбата на частното 3 обвинение, тъй като в своята присъда и мотивите БОС, изключително подробно е обсъдил всички доказателства по делото.

Упражнявайки правото си на лична защита, подс. Х. О.. Х. заявява, че се присъединява към пледоарията на защитника си. Моли Съда да потвърди присъдата на БОС.

Въззивната жалба, подадена от лица, с правата по чл.318 ал. 4 от НПК– конституираните като частни обвинители Г.. Х. С. и Р. ХР. АС., съответно дъщеря и син на пострадалия Х. А. Х. - в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се установява като процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от жалбоподателите и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата на частните обвинители за неоснователна.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по диференцирания ред съгласно правилата, уредени в Глава XХVII от НПК.

При спазване на установените в НПК изисквания, ОС-Бургас е приобщил по делото достатъчно по обем доказателства, способстващи правилното решаване на въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия Х. О.. Х. съобразно предявеното на последния обвинение за престъпление по транспорта.

Въззивният съд с оглед преценката за съобразяване на проверявания първоинстанционен съдебен акт с разпоредбата на чл. 372 ал. 4 от НПК, във връзка с указанията на ВКС, дадени в т. 4 на ТР№1/2009г., извърши собствен анализ и оценка на всички събрани на досъдебната фаза от наказателното производство доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия, като прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 371 ал. 1 т 2 от НПК, по искане на адвокат, в качеството на защитник на подсъдимия, който изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената 4 част на обвинителния акт и се е съгласил да не бъдат събирани доказателства за тези факти.

На основание чл. 372 ал.4, във вр.с чл. 371 ал.2 НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подс.Х. без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Настоящият съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт на първоинстанционния съд намери, че самопризнанията по фактите на подсъдимия се подкрепят изцяло със събраните на досъдебната фаза доказателства по делото.

Първоинстанционният съд е възприел като доказана фактическата обстановка по делото, като в мотивите е приел, че подсъдимият Х. О.. Х. е правоспособен водач, който притежава свидетелство за правоуправление със следните категории: „В“, „М“, „АМ“ от 07.11.2011 година. Х. и видно от справката за нарушител-водач на МПС има наложено само едно административно наказание за допуснато нарушение по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ през 2014 година, свързано с гражданската отговорност на МПС.

На 09.12.2018 година, на свечеряване подсъдимият Х. бил повикан от свои приятели - свидетелите С.М., Ф.Х., О.О. и Х. Х., да ги прибере до с.Вресово от с.Руен, където били в питейно заведение и нямало автобуси по това време. Около 20.00 часа цялата компания потеглили с лекия автомобил на подсъдимия – „Сеат Ибиса“ с p e r . № А ... МК към с.Вресово, преминавайки през с. Ябълчево. Автомобила бил управляван от подсъдимия Х. О.. Х., на предна дясна седалка пътувал свидетеля Х.Х.н, на задна дясна седалка - свидетеля Ст.М., по средата на задната седалка - свидетеля О.о., а на задна лява седалка - свидетеля Ф.Х..

По същото време - около 20.20 часа пострадалият Х. А. Х. от с.Ябълчево, след като употребил алкохол, се прибирал с велосипеда си от с.

Руен към постоянния си адрес в с.Ябълчево. Не се спори по фактите,че пострадалият Х. е управлявал велосипеда си по средата на пътното платно,в близост до разделителната линия, след употреба на алкохол, без отразителна жилетка, както и велосипеда не бил оборудван със заден светлоотразител.

Около 20.20 часа, лекият автомобил,управляван от Х. О.. Х., движейки се със скорост около 43 км/ч на къси светлини на фаровете, в дясната лента на пътното платно по същия път по който се движил пострадалия, настигнал същия. Пътният участък бил прав, пътната настилка била суха, било тъмно и 5 поради спусналата се мъгла видимостта била лоша. Х. О.. Х. не видял движещия се пред него велосипедист в осветената от късите светлини на автомобила зона, поради което и не предприел действия да намали безопасно или спре, или да заобиколи попътно движещия се велосипедист, вследствие на което настигайки велосипедиста го ударил с лявата странична част на автомобила. В следствие на настъпилия удар, пострадалият велосипедист Х.

А. Х., загубил равновесие, паднал на пътното платно, където получил наранявания в областта на главата. След последвалия удар, подсъдимият спрял лекият автомобил в дясната част на пътното платно за движение.

Подс.Х. О.. Х., заедно със свидетелите С.М., Ф.Х., О.О. и Х. Х., излезли от лекия автомобил, видяли пострадалия Х. А. Х., който бил паднал на пътя, като до него имало паднал велосипед. Подсъдимият и свидетелите видели, че от главата на пострадалия течала кръв. Свидетелят Ф.Х. веднага се обадил от телефона си с абонатен номер .. на телефон 112, /аудиотехническа експертиза - л.80-83от ДП/ за да уведоми за случилото се и да поиска линейка, но тъй ктато се опасявали че линейката ще закъснее, подсъдимият и свидетелите решили да закарат пострадалия велосипедист Х. А. Х. до филиал на ЦСПМ в с.Руен, за да му бъде оказана помощ. Качили пострадалия на задната седалка на лекия автомобил на подсъдимия, който заедно със свидетеля Ф.Х., закарал пострадалия Х. А. Х. в медицинското заведение на с.Руен. Останалите свидетели тръгнали пеша към с.Руен. В ЦСМП на с.Руен било установено, че пострадалият Х. е починал. За настъпилото пътно транспортно произшествие бил уведомен и свидетеля Х.Н. - полицейски служител в РУ- Руен.

Свидетелят Н. отишъл до ЦСМП - с.Руен и на място изпробвал Х. О.. Х. за наличие на алкохол в кръвта е техническо средство Дрегер,който отчел 0,00 %. На местопроизшествието пристигнала дежурна оперативна група, бил съставен протокол за оглед на местопроизшествието, изготвен албум и започнало досъдебно производство. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие /л. 13-14 от ДП / е било намерено фенерче с правоъгълна форма, но при проведените следствени действия не е могло да бъде установено дали фенерчето е светело или не по време на настъпването на ПТП.