Решение № 408 от 26.03.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Кюстендил, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20241520102464 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба с вх. № 11 586/10.10.2024 г., депозирана от Р. И. С., ЕГН: **********, адрес: гр. **, ул. „**“ № **, бл. **, вх. „*“, ет. *, ап. ** чрез адв. Н. М. М. от АК - ***, със съдебен адрес: гр. **, ул. „**“ ** – ***, против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ №12, представлявано от управителя си В. М. И.

Ответникът е представил писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

В исковата молба се твърди, че страните са били обвързани от Договор за паричен заем № 922693/31.01.2022 г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата сумата от 1 300 лева, при фиксиран месечен лихвен процент от 3, 330 %, ГПР в размер на 48, 830 %, като в договора било уговорено, че ищцата се задължила да върне заетата сума на 14 седмични вноски, всяка в размер на 117, 69 лева с крайна падежна дата 28.03.2023 г. и обща сума за плащане 1 647, 62 лева. В чл.6 от Договора било уговорено, че ищцата се задължавала в срок до 3 дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – двама поръчители, залог върху движима вещ или безусловна банкова гаранция. При неизпълнение на условието за предоставяне на обезпечение, било уговорено заплащането на неустойка в размер на 1 292, 38 лева.

1

В исковата молба се твърди, че ищцата не дължала изпълнение на вземанията за неустойка и договорна лихва, предвид обстоятелството, че сключеният договор бил нищожен.

Изтъква се, че кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва.

Излагат се твърдения, че договорът бил сключен при неспазване на изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК. във вр. с чл. 10, ал. 1, във вр. с чл.19, ал. 2 във вр.чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, тъй като посоченият размер на ГПР бил неточен и подвеждащ, като в него не била включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, още повече, че разписаният в договора ГПР 48, 830 % излизал извън законоустановените рамки, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На собствено основание била нищожна и неустоечната клауза, която предвиждала силно ограничителни условия, препятстващи изпълнението.

Сочи се, че така уговорената неустойка изначално не притежавала обезпечителна и обезщетителна функции и съставлявала скрито оскъпяване на кредита, което водело до изначална недействителност на договора по силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 от ЗПК, следователно потребителят дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не и лихва и други разходи по заема. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърдението, че уговорената в процесния договор възнаградителна лихва била нищожна като противоречаща на добрите нрави по чл. 26 от ЗЗД, като неравноправна по смисъла на общия фактически състав на чл. 143 от ЗЗП и като заобикаляща изискванията на ЗПК по смисъла на чл. 21 от ЗПК.

Посочва се, че вземането по чл. 8 от договора имало характер на възнаградителна лихва, а не на неустойка, тъй като не притежавало присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава обезщетителна и обезпечителна функции, а се явявало допълнителна и гарантирана за кредитора икономическа облага.

Твърди се, че приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора, кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 48, 830% заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и е заобиколил изискванията на чл. 11. ал. 1, т. 11 ЗПК, като поради неравноправността на уговорката на ГПР и съгласно чл. 21 ЗПК клаузата за ГПР била нищожна, с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК, нищожност на цялата кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Предвид гореизложеното е отправено искане до съда да признае за 2 установено в отношенията между страните че сключеният между Р. И. С., ЕГН ********** и „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, Договор за паричен заем №922693/31.01.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Претендират се сторените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Направено е възражение за прекомерност на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение на ответната страна.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. В отговора се твърди, че на 29.01.2022 г. на ищцата бил предоставен екземпляр от Стандартен европейски формуляр (СЕФ), чрез който била предоставена в изискуемата по закон форма преддоговорна информация относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на договор за заем, като на същата дата от ищцата до ответното дружество била подадена молба за заем с №190516. След оценка и одобрение на така депозираното искане за заем на 31.01.2022 г. в гр. Кюстендил бил сключен Договор за паричен заем № 922693 между заемателката Р. С. и заемодателя „Креди Йес” ООД. Договорът бил сключен за исканата сума от 1 300 лв., за срок от 14 месеца, с месечен лихвен процент 3, 330% и ГПР в размер на 48, 830 %. В чл. 6 от договора за заем била дадена възможност на заемателката да избере начините на обезпечаване на заема. В чл. 8 от договора за заем била посочена сумата, която потребителят би заплатил при непредоставяне на исканото обезпечение в тридневен срок. Към договора за заем били предоставени Погасителен план и Общи условия. Това обстоятелство било посочено и в чл. 4, ал. 2 от договора за заем, като ищцата положила подпис на всяка страница. Заемната сума по така сключения договор за заем в размер на 1 300 лв. била предадена в брой на заемателката на датата на сключване чрез разходен касов ордер.

Твърди се, че по процесния договор за заем, от страна на ищцата били извършени следните плащания: на 14.03.2022 г. - 250, 00 лв.; на 08.04.2022 г. 170, 00 лв. ; на 10.05.2022 г. - 210, 00 лв. ; на 07.06.2022 г. – 207, 51 лв.; на 07.06.2022 г. – 2, 49 лв.; на 08.07.2022 г. – 210, 00 лв., на 08.09.2022 г. – 50, 00 лв.; на 19.03.2023 г. – 50, 00 лв.; на 26.05.2023 г. – 50, 00 лв.; на 11.07.2023 г. 40, 00 лв.; на 22.08.2023 г. - 50, 00 лв.; на 20.09.2023 г. – 50, 00 лв.; 12.10.2023 г.- 50, 00 лв.; 09.12.2023 г. – 50, 00 лв.; 23.01.2024 г. – 50, 00 лв.; 21.02.2024 г. – 50, 00 лв.; 19.03.2024 г. – 50, 00 лв.; 19.05.2024 г. – 50, 00 лв. и на 26.07.2024 г.

– 50, 00 лв. След 26.07.2024 г. други плащания по кредита не постъпили от страна на ищцата. Общият размер на платената до момента сума по процесния договор за кредит била в размер на 1 690 лв.

Ответникът заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисление на ГПР не следвало да бъде включен размерът на неустойката по чл. 8 от договора за заем, тъй като по своята същност тя съставлявала разход, който потребителят следвало да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем, 3 посочено в чл. 6 от същия, а неустойката по чл. 8 от договора, била индивидуално уговорена със заемателя и нямала характера на лихва, такса или друг разход по кредита. Счита, че клаузата на чл. 8 от Договора за заем № 922693 е изцяло законосъобразна, действителна, индивидуално договорена и не противоречи на закона и на добрите нрави и практики. Сочи се, че размерът на неустойката бил изначално определен до точно фиксирана и определена от страните сума. Към момента на сключване на договора ищцата била съгласна с неустойката е изразила съгласието си чрез подписването на договора и по този начин предварително се е запознала с последиците, които биха настъпили за нея при непредоставяне на исканото обезпечение. Посочва, че така определената неустойка се дължала в нейния пълен размер още от момента на настъпване на основанията за нейното начисляване. Предвид това, че се касае за договор за заем, било разбираемо потребителят да не разполага с конкретната сума към момента на възникване на задължение за заплащането й, поради което и в чл. 8 от договора бил договорен начинът на нейното разсрочване. Неустойката имала особен начин на заплащане, който бил уговорен между страните предварително, още в момента на постигане на съгласие за наличието на тази неустойка и нейния размер. Освен това се отбелязва, че в договора, както и в общите условия изрично били посочени правата на заемателката от отказ от сключения договор, както и от предсрочно прекратяване и след като ищцата била установила, че не може да предостави исканите обезпечение е имала възможност да се откаже от сключването на договора, като в такъв случай клаузата за неустойка не би породила правно действие. По отношение на твърдението за накърняване на добрите нрави, ответното дружество изтъква, че следвало да се вземе предвид обстоятелството, че то е небанкова финансова институция и в този смисъл профилът на клиентите бил по-рисков откъм изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски. Изтъква се, че заемодателят бил предоставил на ищцата необходимата преддоговорна информация в разумен срок и същата е била наясно с условията на договора и въпреки това го е сключила. С оглед горното се счита, че съдът следва да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се сторените разноски по делото. Направено е възражение против присъждането на адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищцата в настоящото производство, а в случай на присъждане на такова, същото не следвало да бъде в по-голям размер от 100 лева.

Направено е особено искане съдът да задължи ищцата да предостави банкова сметка, както и такава на процесуалния представител, по която ще следва да се преведат присъдени разноски с оглед евентуалния и неизвестен изход по спора.

Претендират се сторените разноски по делото. Направено е възражение против присъждането на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, а в случай на присъждане на такъв, е направено възражение 4 против присъждане на възнаграждение в по- голям размер от 100 лв.

В съдебно заседание, страните, редовно уведомени, не се явяват, не изпращат процесуални представители. Исканията се поддържат посредством нарочни молби и от двете страни.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните съществува облигационно правоотношение по Договор за паричен заем №922693 от 31.01.2022 г. /л. 5-6/. Размерът на отпуснатия заем е 1 300 лв., при 14 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 117, 69 лв., като общата сума за плащане е 1 647, 62 лв. Съгласно чл. 3, ал. 5 от Договора ГПР се равнявал на 48, 830 %. Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимото имущество; банкова гаранция; ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Към договора за кредит е приложен погасителен план /л. 6/, декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП /л. 7/, Общи условия, в сила от 22.01.2020 г. /л. 8-11/, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит /л. 12- 14/.