Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 729 от 10.10.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 538/2024
Вид
Определение № 729
Подписан
10.10.2024
В сила
10.10.2024
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 729 гр. Перник, 10.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500538 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД против Разпореждане № 408 от 27.08.2024 г. по ч.гр.д. № 312/2024г. на РС - Брезник, в частта, в която се отхвърля заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника П. Г. Н. за вземанията за 1512,80 - договорно възнаграждение, сумата от 247,51 лева, дължима за периода от 26.07.2021 година до 07.03.2023 година, и законна лихва в размер на 226.08 лева дължима за периода от 07.03.2023 година до 26.08.2024 година.

Жалбоподателят по подробно изложени доводи и съображения иска отмяна на разпореждането в обжалваната част, като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваните вземания.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения едноседмичен срок (чл.

279, вр. чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

1

Ч. гр.д. № 312/2024г. на РС- Брезник е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от „Профи Кредит България" ЕООД срещу П. Г. Н. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № *** от *** за непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 1512.80 лева, дължимо за периода от 25,02,2022 г. до 07,03,2023 г. - дата на предсрочната изискуемост, 247.51 лева непогасена лихва за забава от 26,07,2021 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 07,03,2023 г. - дата на предсрочната изискуемост, законна лихва в размер на 226.08 лева, дължима от 07,03,2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2024 г. Видно от договора за потребителски кредит, същият е сключен при параметри: сума на кредита- 4300.00 лева, срок на кредита - 36 месеца, размер на вноската по кредита- 207.55 лева, ГПР 49.06%, Годишен лихвен процент 41.00%, Лихвен процент на ден: 0.11% Дължима сума по кредита - 7471.56 лева. Общото задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1075.00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси: : 1978.00 лева е в размер на общо - 10524.56 лева и общ размер на вноска: 292.35 лева.

От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

С оглед тези правомощия, въззивната инстанция извърши преценка за действителността на договора за кредит, с оглед изискванията на ЗПК относно ГПР и договорната лихва.

Съгласно процесния ДПК годишният процент на разходите е 49.06%, като в договора е обособен раздел VI със заглавие „Параметри“, който се състои от две основни точки. В първата, наименувана „по кредита“, е посочен годишният лихвен процент - 41.00%, и годишният процент на разходите - 49.06%. Във втората, наименувана „по поискана и закупена допълнителна услуга“, отделно е посочена цената на услугите „Фаст“ - 1075.00 лева и „Флекси“ - 1978.00 лева. Други уговорки, касаещи ГПР в договора или в общите условия няма. Налице е неяснота какво включва ГПР и относно начина, по който заемодателят е определил ГПР 49.06% /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.06% /. В ГПР /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и възнаграждение и за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. От една страна в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК клаузите „Фаст“ и „Флекси“ предвиждат заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а не за същински допълнителни услуги. Тези клаузи са недействителни на основание чл. 21 ЗПК, съгласно която норма всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. От друга страна обаче, в основната част на договора цената на тези услуги е посочена по начин, от който е недвусмислено ясно, че същите не са взети предвид и включени при изчислението на размерите на годишния лихвен процент и на годишния процент на разходите и те водят до 2 скрито увеличение на договорното възнаграждение. Кумулирането на възнаграждението за тези услуги към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49.06% нараства над 50% допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Така се заобикаля ограничението и в чл. 19, ал. 4 от ЗПК при определяне ГПР и не попада в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по ДПК в § 1-3 от ДР на ЗПК. Тези съставни елементи обаче остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. С оглед на това, нарушена се явява нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите. Логиката на закона сочи, че така посоченият размер на разходите следва да е математически точен, а не подвеждащ. Съгласно чл. 22 ЗПК неспазването на въпросното изискване, както е сторено в случая, води до недействителност на целия договор, в резултат на което дължима остава само главницата (чл. 23 ЗПК).

Освен горното и на самостоятелно основание договорната клауза за размера на договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. В съдебната практиката (Решение 906/2004 г. по гр. д. 1106/ 2003 г. на ВКС, II ГО, Решение 378/ 2006 г. по гр. д. 315/ 2005 г. на ВКС, II ГО, Определение 901/ 2015 г. по ч. гр. д. 6295/ 2014 г. на ВКС, IV ГО) е прието, че противоречи на добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В случая към момента на сключване на договора законната лихва е в размер на 10 %, който размер от една страна уговорената възнаградителна лихва от 41,00 % надхвърля четири пъти. От друга страна - отчитайки сумата на кредита- 4300.00 лева и дължимата сума по кредита - 7471.56 лева /включваща само чистата сума по кредита и договорна лихва/, размерът на остатъчния дълг за договорна лихва е 3171,56 лв., който размер на договорна лихва, изчислен както на годишна база, така и за целия срок на кредита надвишава и установения с договора Годишен лихвен процент от 41.00%. Следователно договорната клауза за размера на договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ и по силата на която заявителят претендира заплащане на договорно възнаграждение е нищожна и като такава не произвежда правно действие, респ. възникване на задължения за кредитополучателя.

Във връзка с горните изводи настоящият въззивен състав подчертава, че критерият за размера на възнаградителната лихва и относимата практика на ВКС са приложими и след 3 приемането на ЗПК и конкретно чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК, защото възнаградителната лихва е съществен елемент от договора за кредит, основанието и цената за встъпване в правоотношението, и затова, както и поради засилената защита на ЗЗП и ЗПК, правилността на размера на възнаградителната лихва и съответствието й на добрите нрави подлежи на самостоятелна преценка по горните критерии, като при тази преценка съдът не е обвързан от допустимите размери на ГПР. Цитираната съдебна практика касае принципа за добросъвестността, който не е дерогиран от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е приложим към процесния случай.

След като по изложените съображения длъжникът - кредитополучател не дължи заплащане на договорно възнаграждение в размер на 1512,80 лева, то това се отнася и за претендираното акцесорно задължение за 247.51 лева непогасена лихва за забава от 26,07,2021 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 07,03,2023 г. - дата на предсрочната изискуемост, законна лихва в размер на 226.08 лева, дължима от 07,03,2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2024 г.

По тези съображения претенцията на кредитора-заявител за присъждане на договорно възнаграждение във всичките му разновидности, включително и възнаградителна лихва, лихва за забава и законна лихва, е изцяло неоснователна и правилно е била отхвърлена от районния съд. Поради което и разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 408 от 27.08.2024 г. по ч.гр.д. № 312/2024г. по описа на РС - Брезник в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4