Решение № 3078 от 22.05.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3078 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Д. Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20221100512504 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 23.05.2022г., постановено по гр.д. № 34524/2019г. по описа на СРС, ГО, 30 състав са отхвърлени предявените от М. А. П. срещу В.

Г. Б., А. Г. П. и А. С. П. пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик въз основа на изтекла придобивна давност, считано от 2000г., върху следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в гр. София, жк ******* състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 86, 25 кв.м., при съседи: от север – апартамент от вх. Б, от юг – стълбище, от изток – улица, от запад – улица, отгоре – държавен апартамент № 3, отдолу – мазета, заедно с избено помещение № 1, с площ от 2, 31 кв.м., при съседи: от север – асансьор, от юг – стълбище, от изток – коридор и от запад – тротоар, заедно с 1, 722% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващо държавна земя.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца М. А. П., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени 1 нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд извод, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че обжалваният съдебен акт е мотивиран избирателно, като са кредитирани и обсъдени част от доказателствата по делото и част от твърденията на ишеца, поради което същият е необоснован. Сочи се, че на 03.10.2000г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 198, том I, peг. № 3390, дело № 188/2000г., по описа на Д. Д. - нотариус район на действие СРС, вписан в регистъра на НК под No 117, М. П.Н.-Б. е прехвърлила на ответника В. Г. Б.

/племенник на ищцата/, действащ чрез своя пълномощник ответника А. Г. П.

/син на ищцата/, процесният недвижим имот, при уговорена продажна цена от 18 900 лева. На същата дата продавачът М. П.Н.-Б. е подписала разписка с нотариална заверка на нодписа с per. No 2567/03.10.2000г., по описа на А.Ш., нотариус с район на действие СРС, видно от която е получила от А. Г. П. цялата продажна цена. Подписано било и споразумение /обратно писмо/ от 03.10.2000г., по силата на което В. Б. и А. П. се съгласяват, че извършеното упълпомощаване от В. Г. Б. към А. Г. П. е привидно и имотът се придобива за А. Г. П., а не за В. Г. Б.. По тези съображения счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че намерението на В. Б. е да придобие имота за себе си и да предаде на ищцата единствено ползването върху имота. От всички документи по делото е видно, че В. Б. нито е дал собствени средства за имота, нито счита имота за свой. Именно поради това на следващия ден след изповядване на сделката - 04.10.2000г., купувачът и ответник по настоящото дело В. Г. Б. също е подписал декларация с нотариална заверка на подписа с per. N9 3437/04.10.2000г., по описа на Д. Д., нотариус с район на действие СРС, от чието съдържание се установява, че цялата сума за закупуване на имота е предоставена от ищцата М. А. П.. Въззивницата сочи, че в основата на изводите на първоинстанционното рещение е залегнал единствено и само последният съставен между страните документ - декларация от В. Г. Б. от 04.10.2000г. Поради нейното съдържание СРС е приел, че същата сочи на намерение на страните за учредяване право на ползване от В. Г. Б. в полза на М. А. П. и е направил неправилен извод, че презумпцията по чл. 69 от ЗС не се прилага. Изложени са доводи, че волята на В. Г. Б., изразена в едностранен акт-декларация, няма отношение към намерението за своене, представляващо субективното психическо отношение на ищцата М. А. П. към собствеността 2 на спорния имот. Този документ не носи подписа на ищцата, той служи като доказателство между страните единствено за произход на средствата за покупко-продажбата, които са предоставени именно от ищцата. Поради това счита, че с посочения документ не могат да се установяват изгодни за ответника Б. обстоятелства, а единствено обстоятелства срещу него. Освен това датата на посочената декларация /04.10.2000г./ е преди датата, определена в договора за покупко-продажба за предаване на имота на купувача /25.10.2000г./.

На следващо място, наведени са твърдения, че по делото не се спори, че ищецът М. П. е установила фактическа власт над имота непосредствено след придобивната сделка. Това владение е установено спокойно, без насилие, със знание и без противопоставяне от която и да е от страните в делото. Не се установява имотът да е бил предаван за „ползване“, както неправилно бил приел съдът. Не е налице и държане на имота от П. за Б., защото държането е упражняване на фактическа власт за другиго, а по делото не се доказва друго лице, различно от М. П. /вкл. ответниците В. Б. или А. П./ да е установявал фактическа власт върху имота непосредствено след сделката на 03.10.2000г.

/датата на нотариалния акт за продажба/. Освен това нямало доказателство, че някога между П. и Б. е имало договор за предоставяне на процесния имот за ползване. Следователно от събраните доказателства не се установява ищцата М. П. да е държала имота за В. Б. или за А. П.. Нещо повече, ответникът В. Б. никога не е упражнявал фактическа власт върху процесното жилище, което се установявало и от представения нотариален акт от 20.06.2019г., с който той е прехвърлил правото на собственост върху вещта в полза на ответника А. П..

На следващо място, в жалбата са развити съображения, че първоинстанционният съд изцяло е игнорирал съдържанието на представеното и неоспорено от ответника споразумение /обратно писмо/ от 03.10.2000г., в което е вписано, че сделката е привидна и имотът се придобива не за В. Г. Б., а за А. Г. П.. Очевидно изначалното намерение на ответниците по делото В. Б. и А. П. е било той да стане собственик на имота, поради което е абсурдно да се приеме, че ответникът Б. е учредил право на ползване на ищцата върху процесния имот.

Поддържа се още, че съдът не е обсъдил и други писмени доказателства по делото, които доказват, че действителното намерение на страните 3 посредством създадените при сделката документи е било да осъществят фактическия състав на персонална симулация или косвено представителство.

В тази връзка по делото са приложени съдебните решения по дело, образувано по искове на А. Г. П. срещу В. Г. Б. по чл. 26, ал. 2, предл. 5-то ЗЗД - за установяване договорената между двамата ответници по настоящия иск персонална симулация /решение по гр.д. № 7677/2012г., по описа на СГС, 1-13 състав, потвърдено от въззвиния съд с решение по гр.д. № 4536/2015г. по описа на САС, а то от своя страна е било потвърдено с решение № 247/04.02.2019г. по гр.д. № 4288/2016г., по описа на ВКС, IV отделение/.

Независимо, че искът е отхвърлен, от мотивите на трите инстанции, разгледали спора, се установявали релевантни за настоящия спор обстоятелства, включително, че само ищцата е имала фактическа власт върху имота; че ответникът В. Б. не се е противопоставил на владението на М. П., тъй като е знаел, че той няма права върху имота.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, че първоинстанционният съд не е анализирал в пълнота събраните по делото гласни доказателствени средства, а е обосновал преимуществено изводите си върху показанията на свид. А., която живее на съпружески начала с ответника Б. и в този смисъл е заинтересована от изхода на спора.

Оспорва се и правилността на изводите на СРС, че владението на ищцата върху процесния имот не е било спокойно. Сочи, че едно владение е спокойно, когато не е установено с насилие и не се поддържа с насилие.

Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. В тази връзка излага, че предявяването на извънсъдебпи претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, като се позовава на непротиворечивата практика на ВКС в този смисъл. Навежда доводи, че ответникът В. Г. Б. близо 20 години не е завел дело за връщане на имота от М. А. П., а през 2019г. го е продал на трето лице, без да му предава владението, с което не е разполагал поради обстоятелството, че имотът се владее от ищцата П.. Освен това от събраните гласни доказателствени средства се установявало, че владението на ищцата не е било смушавано от което и да е лице, включително от ответниците.

Във въззивната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на 4 изводите на СРС, който е приел, че в случая не може да намери приложение презумпцията по чл. 69 от ЗС. Напротив, било установено, че е налице хипотеза на завладяване на имота, считано от м.10.2000г., а не държане на имота, доколкото не е доказано правно основание за установяване на фактическата власт.

По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

Въззиваемата страна А. Г. П. счита подадената въззивва жалба за основателна.

Въззиваемите В. Г. Б. и А. С. П. оспорват въззивната жалба. Считат първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми, поради което правят искане същото да бъде потвърдено. Поддържат възражения, че ищцата упражнява фактическа власт върху имота в качеството на държател, като по делото не са ангажирани доказателства за преобръщане на държането във владение, поради което не е осъществен фактическият състав на нормата на чл. 79 от ЗС.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

По делото не е спорно обстоятелството, че с договор за покупкопродажба на недвижим имот от 03.10.2000г., обективиран в нотариален акт № 198, том I, рег. № 3390, дело № 188 от 2000г. по описа на нотариус Д. Д., М.

П.Н. – Б. е продала на В. Г. Б., чрез пълномощника му А. Г. П., правото на собственост върху апартамент № 1, находящ се в гр. София, жк ******* със застроена площ от 86, 25 кв.м., ведно с принадлежност- избено помещение № 1 с площ от 2, 31 кв.м., ведно с 1, 722 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващо 5 държавна земя.

Представена е нотариално заверена разписка от 03.10.2000г., с която продавачката М. П.Н. – Б. е декларирала, че на 03.10.2000г. е получила от пълномощника А. П. пълната сума за продажбата на имота в размер на 18 900 лева.

Представена е и декларация от 04.10.2000г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 3437/04.10.2000г. по общия регистър на нотариус Д. Д., рег. № 117 на НК, с която ответникът В. Г. Б. декларира, че сумата за закупуване на процесното жилище е предоставена изцяло от М. А. П. и имотът е закупен изцяло с тези средства. Обективирано е още волеизявление, че В. Б. предоставя на М. А. П. правото на безвъзмездно пожизнено ползване върху същия имот, като същата може да го владее и ползва за живеене, за офис или за каквото прецени без ограничения.

Като доказателство по делото е прието споразумение /обратно писмо/ от 03.10.2000г., с което ответниците В. Г. Б. и А. Г. П. се споразумяват, че извършеното упълномощаване от В. Б. към А. П., оформено с нотариално заверено пълномощно рег. № 4828/03.10.2000г. по описа на нотариус Д. Т., вписан под № 041 в регистъра на НК, е привидно, липсва желание и намерение за неговото извършване, както и за настъпване на последиците от същото. Отразено е още, че страните се съгласяват, че имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София, жк ******* със застроена площ от 86, 25 кв.м., ведно с принадлежност- избено помещение № 1 с площ от 2, 31 кв.м., ведно с 1, 722 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващо държавна земя, се придобива за А. Г.