Решение № 99 от 24.03.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Перник, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500020 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 988/03.11.2025 г. по гр.д.№1622/2025 г. по описа на РС-Перник съдът е обявил на основание чл. 135 ЗЗД за недействителен по отношение на „Баущоф + Метал“ ООД, ЕИК 130324055, сключения между И. А. Н., ЕГН **********, от една страна, и К. И. Н., ЕГН **********, от друга страна, 3 договор за покупко-продажба от 25.11.2024 г. на ½ (една втора) идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, както и на ½ (една втора) идеална част от построените в поземления имот масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** и второстепенна постройка с идентификатор 5581.509.851.2, с административен адрес ***, за което е издаден нотариален акт № ***, том ***, рег. №***, дело № 604/2024 г. на нотариус М.М., рег. № *** при НК.

Решението на РС-Перник е обжалвано от ответниците пред районния съд И. А. Н. и К. И. Н., чрез пълномощника адв. С. И. от ПАК, като се иска отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на друго такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поддържа се, че с доклада по делото районният съд не бил указал на ответника К. Н. за кои от твърденията си в отговора на исковата молба не сочи доказателства, с което допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че въпреки презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД, е следвало съдът в пълнота да анализира доказателствата по делото, от които се установявало, че ответникът К. Н. не поддържа отношения с баща си, поради което и не е знаел, че същият има задължения към ищцовото дружество. Претендира разноски.

В законоустановения срок от ответника по жалбата „Баущоф + Метал“ ООД е 1 постъпил отговор, с който същата е оспорена като неоснователна, като се моли съда обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Ищецът „Баущоф + Метал“ ООД е поддържал в исковата молба, че е кредитор на И. А.

Н. за вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 17.01.2013 г. по ч.гр.д. № 225/2013 г. на ПРС, а за събирането му е образувано изпълнително дело (ИД) № 20138410403542. От образуването на изпълнителното дело до подаване на исковата молба (период от 12 години) в полза на взискателя били направени два превода – за сумата от 34,75 лв. през 2016 г. и за сумата от 4920,86 лв. през октомври 2024 г., с които били погасени единствено разноски. От друга страна, с договор за покупкопродажба от 25.11.2024 г. длъжникът И. А. Н. се разпоредил в полза на сина си К. И.

Н. с притежаваната от него ½ (една втора) идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, както и с ½ (една втора) идеална част от построените в поземления имот масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** и второстепенна постройка с идентификатор 5581.509.851.2. При това положение ищецът счита, че с посочената продажба интересът му е бил увреден, поради което моли съдът да признае сделката за недействителна в отношенията между него и двамата контрахенти (продавач и купувач).

Ответниците са подали съвместен отговор на исковата молба на 05.09.2025 г.

Първоинстанционният съд е приел, че отговорът е в срок за И. Н., получил разпореждането по чл. 131 ГПК на 05.08.2025 г., но не и за К. Н., получил разпореждането по чл. 131 ГПК на 24.07.2025 г. С посочения отговор е оспорена исковата молба. Поддържа се, че вземането на ищеца като кредитор е погасено по давност, както и че К. Н. не е знаел за задълженията на И. Н. при сключване на процесния договор за продажба.

Между страните не се спори, че с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № *** от 25.11.2024 г. по н.д.№604/2024 г. по описа на нотариус М.М., рег.№*** при НК, с район на действие РС-Перник И. А. Н. се разпоредил в полза на сина си К. И. Н. с притежаваната от него ½ (една втора) идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес ***, целият с площ от 550 кв.м., както и с ½ (една втора) идеална част от построените в поземления имот масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 75 кв.м. и второстепенна постройка с идентификатор 5581.509.851.2 със застроена площ от 7 кв.м. Не се спори, че въз основа на издаден срещу И. А. Н. изпълнителен лист от 2

17.01.2013 г. по ч.гр.д. № 225/2013 г. на ПРС е образувано изпълнително дело (ИД) № 20138410403542 по описа на ЧСИ Н.М., рег.№*** при КЧСИ и район на действие СГС.

Не се спори, че с влязло в сила на 14.01.2015 г. решение по гр.д. № 783/2013 г. на Окръжен съд-Перник е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът И. Н. дължи на ищеца „Баущоф + Метал“ ООД (с предишно наименование „Баущоф и Метал Марсил“ сумата от 45436,81 лв., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№225/2013 г. по описа на ПРС, като същият е осъден да заплати и съдебни разноски в размер на 5820,50 лв.

Пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели – А. Н. /брат на първия ответник/ и М. И. Т. /приятел на втория ответник/.

От показанията на първия свидетел се установява, че процесният недвижим имот представлява стара къща, изграден от бабата и дядото по бащина линия на К. Н..

Твърди, че К. Н. от десет години живеел в къщата самостоятелно. Поддържа, че желанието на майката на К. било къщата да се припише на него, тъй като той вложил много средства за реконструирането на къщата. След смъртта й обаче къщата била наследена по равно от съпругът й и сина й. Поддържа, че К. бил в обтегнати отношения с баща си, но не знаел по каква причина. Присъствал при сключването на сделката, като пред него племенникът му предал на брат му плик с пари. Твърди, че брат му не му споделял за проблемите си и предполага, че с никой не е споделял.

Свидетелят поддържа, че присъствал на срещи между бащата и сина по добри поводи, но твърди, че знае, че между тях има конфликт, без да е наясно с причината.

Свидетелят информира, че не се вижда често с брат си в последните двадесет години.

Св. М. Т. информира, че бил приятел на втория ответник, поради което и му помагал при ремонта на къщата. Отношенията на К. с майка му били добри, а с баща му- почти никакви. Свидетелят знаел, че с това дело се опитват да вземат на К. къщата.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е разгледал посочените доказателства, приел е за доказано, че са осъществени предпоставките по чл. 135 ЗЗД за обявяване недействителността на сделката – доказано е, че с извършената сделка е намалено имуществото на прехвърлителя, като длъжник на ищеца. От друга страна законовата презумпция за знание за увреждане не е оборена.

Спорни пред настоящата инстанция са изводите на съда относно приложението на презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предмет на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД е потестативното субективно материално право на ищеца-кредитор да бъде обявена за недействителна спрямо него правна сделка или друго правно или фактическо действие на ответника-длъжник, с които последният го уврежда. В константната практика на ВКС (Решение № 18 от 04.02.2015 г. на ВКС по гр. д.№ 3396/2014 г., ІV ГО, Решение № 264 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 915/2012 г., ІV ГО., Решение № 93 от 28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г., ІІ ТО, на ВКС и др.) е прието, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане, както в настоящия казус – увреждащата сделка е осъществена на 25.11.2024 г., а притезанието на кредитора е възникнало на 14.01.2015 г. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него, а когато 3 увреждащата сделка е възмездна (какъвто е конкретният случай), кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т. е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира - чл. 135, ал.

2 ЗЗД, съгласно който знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая третото лице е син на длъжника, поради което в тежест на ответниците е да оборят при условията на пълно и главно доказване презумпцията, че К. Н. е знаел, че продажбата уврежда ищеца като кредитор на баща му И. Н., както е указано от районния съд в проекта за доклад, обявен за окончателен в проведеното на 16.10.2025 г. открито съдебно заседание, без възражения от страните в частта по разпределената доказателствена тежест.

В настоящия казус са осъществени изискуемите елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД - ищецът е кредитор на първия ответник по вземане, установено с влязло в сила съдебно решение, за което липсват данни да е отречено със сила на пресъдено нещо, а увреждане винаги е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора, което в настоящия казус е налице. В трайно установената съдебна практика се приема, че качеството на кредитор може да бъде спорно, но не може да бъде отречено в инициирания от тази страна процес, поради възражения, които намалилият своето имущество длъжник би имал във връзка със съдържанието на облигационното отношение, по силата на факти, които следва да се предявят чрез иск или възражение, но не в процеса по чл. 135, ал 1 ЗЗД. Представени са пред първоинстанционния съд доказателства, че исковата молба, с която е бил предявен от И. Н. отрицателен установителен иск за недължимост на сумата в размер на 1200 лева като част от 49 000 лева главница по изпълнителен лист, е била върната на основание чл.130 ГПК с определение от 21.08.2025 г. по гр.д.01739/2025 г. по описа на СРС, за което след извършена служебна проверка се установява, че е било потвърдено с определение от 25.11.2025 г. по ч.гр.д.№12497/2025 г. по описа на СГС, което е окончателно. От друга страна, по силата на чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, а длъжникът отговаря с всичките си имуществени права, на които е титуляр по време на принудителното изпълнение. С разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД законодателят създава оборима презумпция за знание, когато третото лице е съпруг, възходящ, низходящ или брат и сестра. Приобретателят – синът на длъжника, като негов низходящ, попада в кръга на определените лица, при които знанието за увреждане се предполага. Правилно първоинстанционният съд е намерил за недоказано твърдението за обтегнати и влошени отношения между двамата ответници, доколкото доводи в тази връзка не са изложени в отговора на исковата молба, а се установяват единствено от показанията на разпитаните свидетели, които са лишени от конкретика досежно причината за твърдяното отчуждение. Същите са и вътрешно противоречиви, доколкото св. А. Н. поддържа, че К. бил в обтегнати 4 отношения с баща си, но същевременно виждал двамата заедно по хубави поводи и информира, че В този смисъл показанията на свидетелите се ценят корективно на основание чл. 172 от ГПК, с оглед близките родствени и фактически отношения между ответниците по делото и свидетелите. В своите обяснения по реда на чл.176 ГПК, искането за което е направено в първото открито съдебно заседание по делото, ответникът К. Н. посочва, че „в някаква степен“ е загубил взаимоотношения с баща си след смъртта на сестра си, което отново е житейски нелогично предвид обстоятелството, че след тази загуба същият се явява единственото му дете. В тази връзка съдът намира, че оплакванията във въззивната жалба за неправилно разпределена от районния съд с доклада доказателствена тежест, като на ответника К.