Решение № 268 от 20.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Русе, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20254520200768 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „ИС-КОМЕРС“ ЕООД против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505012254, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата на дружеството- жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за осъществено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения касателно незаконосъобразността и неправилността на обжалвания електронен фиш и при допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. В тази насока се моли последният да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. С. М. от АК - София, който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване.

Претендира за присъждането в полза на неговия доверител сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се представлява от юрисконсулт Д. К., която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваният електронен фиш да се потвърди като правилен и законосъобразен, като в тази насока развива подробни съображения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя подробно писмено становище. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП - представител на дружествотожалбоподател е получил препис от електронния фиш на 02.04.2025 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, а жалбата е подадена на 15.04.2025 г., касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от дружество-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

ППС влекач МЕРЦЕДЕС АКТРОС 1854, с регистрационен номер Р2159РН, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси две, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке, с общ брой оси - пет, с обща допустима максимална маса на състава 44000, собственик на което към 19.11.2021 г. бил „ИС-КОМЕРС“ ЕООД.

На 19.11.2021 г., в 14:24 часа, горепосоченото ППС било управлявано в община Иваново, по път I - 5 км 25+914, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Така изложеното било установено с устройство номер 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914.

Впоследствие в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП съобразно разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП бил създаден доклад за установено нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, към които автоматично били приложени статични изображения във вид на снимков материал - два броя снимки.

В тази връзка Агенция „Пътна инфраструктура“ издала Електронен фиш № 8505012254, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик на процесното ППС, било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Така издадения електронен фиш бил връчен на представител на дружествотожалбоподател на 02.04.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, а именно Електронен фиш № 8505012254, известие за доставяне ИД PS1618OOZLK2F, Доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, ведно с два броя фотоснимки, справка за собственост на МПС, Становище от Отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ Национално тол управление, Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на Председателя на УС на АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, ведно с Протокол № 28765/21 г. от заседание на УС на АПИ, ведно с приложения № 1, 2, 3 и 4, ведно със справка, справка за местоположението на контролното устройство, заснело нарушението, протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна 2 контролна точка, схема за местоположението на контролното устройство, електронната система за история на нарушението. справка от

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, като отразените в нея данни се считат за доказателства, във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липсата или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

От представените по делото два броя снимки и справка в електронна система се установява регистрационния номер на процесното МПС.

От представената справка за собственост на МПС е видно, че към момента на осъществяване на нарушението процесното МПС е било собственост на дружествотожалбоподател.

От представеното Становище от Отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ Национално тол управление е видно, че за датата на нарушението за ППС няма получени тол декларации. За датата и часа на нарушението няма получени маршрутни карти за ППС. Няма платена и получена тол декларация за предходен и следващ сегмент.

От представената справка история на нарушение е видно, че процесният електронен фиш е подписан на 03.02.2023 г.

От правна страна:

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

1.

Възражението на жалбоподателя за административнонаказателно преследване е основателно. изтекла давност на

В Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се приема, че „разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК“. Пак в мотивите на тълкувателното решение, макар и да е коментирана от една страна единствено липсата в ЗАНН на уредбата за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, следва изрично да се посочи, че е упоменато, че „приемането на обратната теза, а именно - че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението“, тоест тълкувателното решение визира целият институт на погасителната давност, а не само абсолютната такава. Отделно от това, в ЗАНН липсва каквато и да е уредба на давностни срокове по отношение на електронните фишове, като трайно прието е в доктрината и в съдебната практика, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН се явяват неприложими в производствата по налагане на наказания с такива държавнически актове. Поради това и няма съмнение, че тази празнота следва да се запълни именно с приложението на института на обикновената и абсолютната погасителна давност, предвидени съответно в чл. 80, ал. 1, т.

5 и чл. 81, ал. 3 от НК (така и Решение № 1166/23.11.2023 г. по к. а. н. д. № 1571/2023 г. на 3

Административен съд – Бургас).

Трайно установено положение, както в теорията, така и в практиката, е, че преследвателната погасителната давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира, с влязъл в сила акт, наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице.

Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК.

Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК.

Така, постановките на цитираното Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, което е задължително при прилагането на закона на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, предполага прилагането на института на обикновената давност и в административнонаказателното правораздаване. Доколкото обикновената преследвателна давност на наказанието "имуществена санкция" съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е в размер на 3 години, то същата в настоящия случай се явява изтекла към момента на връчване на електронния фиш.

Процесното административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това процесуално действие е от категорията на тези по чл. 81, ал. 2 от НК прекъсващо давността, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т. е., има необходимата предметна и персонална насоченост.

Доказателствата по делото установяват, че ЕФ срещу „ИС-КОМЕРС“ ЕООД е издаден на 19.11.2021 г., т. е., в срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК спрямо датата на нарушението.

Съгласно нормата на чл. 81, ал. 2 от НК след свършване на действието прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. Впоследствие обаче, не са били предприети в 3-годишен срок каквито и да е действия, които да са свързани със спиране или прекъсване на давността. Поради това и давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК ще се яви изтекла на 19.11.2024 г. При така посоченото, обикновената давност още към датата на връчване на обжалвания ЕФ (02.04.2025 г.) и към датата на подаване на жалбата вече ще е била изтекла.

При тези обстоятелства, изтеклата към 19.11.2024 г. тригодишна давност за преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде завършено започналото административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно нарушение.