Решение № 4924 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4924 гр. София, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100509858 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от ОББ АД /длъжник по изп.производство/ срещу разпореждане от 30.06.2023 г., постановено по изп.дело № 2023838040 от ЧСИ М.Б., рег.№ 838, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражението на ОББ АД относно определяне като размер на адв.възнаграждение 400 лв. в полза на взискателя по изп.дело Й.С.Л.-П.,.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че адв.възнаграждение, определено от ЧСИ в размер на 400 лв. е прекомерно, тъй като в случая било извършено само образуване на изп.дело; вземането било удовлетворено в срока за доброволно изпълнение и по нататъшни действия не били извършвани. Не била налице фактическа и правна сложност на делото; цитира съдебна практика на СГС. Затова се следвало адв. възнаграждение само по чл.10, т.1 от НМРАВ. Освен това следвало да се има предвид, че длъжникът е кредитна институция поради което не се налагало да бъде проучвано наличното му имущество.

1

Иска се обжалваното постановление да бъде отменено, както и да бъде уважено възражението за прекомерност, а адв.възнаграждение да бъде определено по реда на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адв.възнаграждение в размер на 200 лв., а не 400 лв., както е приел СИ.

Постъпил е отговор от взискателя – Й.С.Л.-П., в който се излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното разпореждане за разноски. Сочи, че размера на адв.възнаграждение бил определен в съответствие с чл.10, т.1 и т.2 вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения. Същият бил съобразен с предприетите по изп.дело действия и подадената на 30.06.2023 г. молба за налагане на запор.

От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, защото същата била в обхвата на чл.435 ГПК, а по същество излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че правилно били присъдени и определени разноските в полза на взискателя като бил съобразен материалния интерес.

Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските били в тежест на длъжника. Същите били дължими, тъй като плащането било сторено след образуване на изп.производство.

По допустимостта на жалбата:

За обжалваното разпореждане жалбоподателят е бил уведомен на 30.06.2023 г.

Жалбата е подадена на 30.06.2023 г.

Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.

По основателността на жалбата:

Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на 26.06. 2023 г. за събиране на сумата в размер на 1000 лв. по изп.лист от 31.05.2023 г., издаден от ОС, гр.Кюстендил.

С постановление от 26.06.2023 г. ЧСИ е определил разноските, вкл. за адв.възнаграждение в размер на 400 лв.

На 26.06.2023 г. е отправена ПДИ до длъжника /жалбоподател/ за заплащане на сумите като поканата е била връчена на 27.06. 2023 г.

На 30.06.2023 г. е постъпило от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК 2 с доводи за прекомерност на адв.възнаграждение в размер на 400 лв.

С разпореждане от 30.06.2023 г. възражението по чл.78, ал.5 ГПК е оставено без уважение без изложени конкретни мотиви.

По доводите в жалбата:

Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване следва да откаже защитата им.

Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да възстанови реално направените разноски, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.

„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това съдебният изпълнител следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса и когато тези права се упражняват превратно/ какъвто е настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.

Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения з а процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:

1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.

Основателен е довода на жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с фактическа и правна сложност.

Основателен е довода на жалбоподателя, че ОББ АД е кредитна 3 институция поради което не се налага да бъде проучвано наличното му имущество.

В конкретния случай единственото действие, което е предприето от взискателя е това по образуването на изп.дело. Наред с това с молбата по която е образувано изп.дело дори е посочен изпълнителен способ – запор на банкови сметки поради което не се налага подаване на повторна молба със същото съдържание, за да се претендира адв.възнаграждение по т.2 от чл.10 на НМРАВ. Наред с това от електронна кореспонденция се установява, че длъжника е превел сумите визирани в ПДИ преди 11:05 ч. на 30.06.2023 г., а молбата от 30.06.2023 г. за налагане на запор на банковите сметки е постъпила при ЧСИ в 14: 17 ч., т.е. искането е безпредметно поради постъпило плащане на задълженията на длъжника.

Плащането е сторено три дни след връчване на поканата за доброволно изпълнение и четири дни след образуване на изп.дело.

Налага се извод, че жалбата е основателна във връзка с възражението по чл.78, ал.5 ГПК, а обжалваното разпореждане ще следва да бъде отменено относно разноските за адв.възнаграждение за разликата над 200 лв.

По разноските:

С оглед утвърдената вече съдебна практика в производство по разноски, разноски не се присъждат. /Определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 552 от 25.11.2016 г. по ч.гр. д. № 4894/2016 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч.гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, І ГО; Определение № 254/05.08.2020 г. по ч.т.д. № 810/2020 г. на ВКС, І ТО; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч.гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО/.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

О Т М Е Н Я разпореждане от 30.06.2023 г., постановено по изп.дело № 2023838040 от ЧСИ М.Б., рег.№ 838, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражението на ОББ АД по чл.78, ал.5 ГПК относно 4 определяне като размер на адв.възнаграждение 400 лв. в полза на взискателя по изп.дело - Й.С.Л.-П..

И вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определеното от ЧСИ М.Б., рег.№ 838, с район на действие СГС, по изп.дело № 2023838040, адв.възнаграждение в полза на взискателя - Й.С.Л.-П., до сумата в размер на 200 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5