Решение № 6459 от 26.04.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48156/2021
- Вид
- Решение № 6459
- Подписан
- 26.04.2023
- Състав
- МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6459 гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20211110148156 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът „З.К.У., е предявил срещу ответника Ж. И. П., осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 848,94 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № ..., за нанесени вреди на МПС марка „Мазда“, модел „СХ 5“, с ДК № ... при ПТП, станало на 24.08.2019 г. на път II-84, в района на 10-ти километър, по вина на ответника, като водач на товарен автомобил „Скания“, с ДКН № ..., за който не е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, ведно с обезщетение за забава върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че на 24.08.2019 г. на път II-84, в района 10-ти километър, ответникът управлявайки МПС Скания, с ДК № ..., превозвал филц, който поради липса на обезопасяване, се разсипал върху лека автомобил марка „Мазда“, модел СХ 5, с ДК № ..., застрахован при ищеца по застраховка „Автокаско“, обективирана в полица № .../03.07.2019 г., вследствие на което на л.а. Мазда, модел СХ 5, с ДК № ..., били причинени вреди. Твърди, че щетите са на стойност 848,94 лв., като поддържа, че на 16.07.2019 г. е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил. Сочи, че към момента на ПТП виновният водач не е представил пред контролните органи полица за застраховка „Гражданска отговорност“. С уточняваща молба ищецът е посочил, че към дата на ПТП 1 ответникът изобщо не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо прави искане съдът да осъди ответника да му заплати исковата сума, ведно с обезщетение за забава от исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от ответника.
С молба от 15.12.2022 г. ищецът е заявил, че цялата претендирана сума по делото е платена на 08.12.2022 г., поради което е заявил оттегляне на предявения иск.
Молбата е връчена на ответника, който в предоставения срок не е изразил съгласие за оттегляне на претенцията и прекратяване на производството, поради което с определение от 24.04.2023 г. съдът е оставил без уважени искането за прекратяване на производството и е продължил разглеждане на делото по общия исков ред.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, по който в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи следното: че към датата на увреждането лек автомобил Мазда, модел СХ 5, с ДК № ... е бил застрахован при него по договор за имуществена застраховка; факта на настъпване на ПТП; причинените щети на автомобила и стойността на ремонта за отстраняването им; противоправно и виновно поведение на ответника, за който не е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“; причинна връзка между деянието на ответника и увреждането; заплащане на застрахователното обезщетение за отстраняване вредите на автомобила и неговия размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е при условията на пълно обратно доказване по чл. 154, ал. 2 от ГПК да обори презумпцията за вина. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже и положителния факт на погасяване на дълга.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от събраните по делото писмени доказателства. В настоящия случай, на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 ГПК, както безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че претендираните вземания са платени от ответника в хода на процеса – на 08.12.2022 г., поради което фактът на погасяване на възникналото в негова тежест задължение е установен без съмнение.
Ето защо искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, ищецът има право на разноски в производството. Това е така, защото независимо, че 2 исковете са отхвърлени, с поведението си – незаплащане на дължимата сума в срок, ответникът е дал повод за завеждане на делото, а исковете на ищеца се отхвърлят не защото са неоснователни, а защото са погасени чрез плащане, извършено след депозиране на исковата молба и връчване на препис от нея на страната (в този смисъл и разрешенията в определение № 270 от 05.10.2016 г. по ч.гр. дело № 3846/2016 г. на I ГО на ВКС и цитираните в него актове на ВКС в сходни хипотези).
Както се установява от заявеното в молбата от 15.12.2022 г., обаче, ищецът е признал, че страните са постигнали извънсъдебно споразумение по целия предмет на спора и дължимите суми са платени, поради което разноски не следва да се присъждат в полза на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.К.У., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., срещу Ж. И. П., ЕГН **********, с адрес в ..., иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.1 от КЗ, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата в размер на 848,94 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № ..., за нанесени вреди на МПС марка „Мазда“, модел „СХ 5“, с ДК № ... при ПТП, станало на 24.08.2019 г. на път II-84, в района на 10-ти километър, по вина на ответника, като водач на товарен автомобил „Скания“, с ДКН № ..., за който не е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, ведно с обезщетение за забава върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането , както погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3