Решение № 1334 от 25.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1334 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в заседание при закрити врати на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20251100901226 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

В молбата си „МОЛ МАРКЕТИНГ“ ЕООД излага твърдения, че дружеството не е в състояние да изпълни свое изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, установено с Ревизионен акт № Р22221920004095-091-001/18.02.2021 г. на ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1018/05.07.2021 г. на ИД Директор на Дирекция „ОДОП“, в сила от 20.05.2025 г., както и свое задължение по частно държавно вземане в размер на 4951.84 лв., съставляващо юрисконсултско възнаграждение в полза на Д “ОДОП“ в съдебно производство пред АССГ и ВАС по обжалване на горепосочения ревизионен акт, като с влязъл в сила съдебен акт е оставена без уважение жалбата на дружеството-молител. Изложени са фактически твърдения, че от м. 03.2021 г. е наложен запор на единствената сметка на „МОЛ МАРКЕТИНГ“ ЕООД в ПИБ до размера на сумата от 24 628.41 лв., като установеното с ревизионния акт задължение е в общ размер на 23 976.03 лв. Твърди се, че от този момент дружеството не извършва стопанска дейност, предвид че не разполага със средства, които да осигурят оборотни такива за реализиране на търговски сделки, което е в резултат на наложения запор. Дружеството не разполага с активи, които биха послужили за удовлетворяване на вземания по ревизионния акт.

Сочи като дата на настъпване на неплатежоспособността – 22.05.2025 г. – датата, на която става известно на молителя публикуването на страницата на ВАС на решение № 5218/20.05.2025 г., постановено по адм.д. № 1760/2025 г., с което е потвърдено решението на АССГ, с което е оставена без уважение жалбата срещу ревизионния акт.

Моли, на основание чл. 630 ТЗ, спрямо него да бъде открито производство по несъстоятелност при постановяване на решение с последиците от това, поради 1 състояние на неплатежоспособност, при начална дата на неплатежоспособността – 22.05.2025 г.

Предявена е молба с правно основание чл. 625 ТЗ от длъжника „МОЛ МАРКЕТИНГ“ ЕООД.

Съдът, като взе предвид изложеното от молителя и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената по делото Справка за задълженията на „МОЛ МАРКЕТИНГ“ ЕООД към Национална агенция за приходите, актуална към 04.07.2025 г., налице са начислени такива по издаден Ревизионен акт № Р-22221920004095-091001/18.02.2021 г. - за данък върху добавена стойност от сделки в страната и корпоративен данък, от които за главница 20 397.45 лв. за периода от 01.2016 г. до 12.2019 г., както и незаплатени лихви върху главниците за периода на забавата в общ размер на 15 689.77 лв., като общо задълженията по ревизионния акт възлизат на 36 087.16 лв. В справката са отразени още задължения за корпоративен данък, от които за главница в размер на 1878.36 лв., начислени за периода 01.01.2020 – 31.12.2020 г., както и неизплатени лихви върху главницата за периода на забавата в общ размер на 906.85 лв.

От представената по делото Справка от Отдел „Пътна полиция“ към 02.07.2025 г., СДВР на МВР се установява, че не са налице данни за регистрирани МПС на „МОЛ МАРКЕТИНГ“ ЕООД.

От извършената служебно Справка за наличните данни във всички служби по вписванията при Агенцията по вписванията се установява, че за периода от 01.01.1991 г. – 26.06.2025 г. не са налични извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на дружеството – длъжник.

По делото е изслушана съдебно финансово-икономическа експертиза (СФИЕ), заключението по която съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор на поставените задачи. От заключението по експертизата се установява, че според данните в счетоводството на „МОЛ МАРКЕТИНГ“ ЕООД, както и от информацията предоставена от НАП, дружеството не притежава дълготрайни активи за целия анализиран период (01.01.2022 г. – 31.07.2025 г.), както и вземания от длъжници, като всичките му осчетоводени задължения са публичноправни, с кредитор – държавата чрез НАП и Дирекция „ОДОП“, и са изискуеми към датата на изготвяне на заключението, възлизащи в общ размер на 41 083.80 лв., от които главница – 20 397.45 лв., лихви – 15 689.71 лв., както и юрисконсултски възнаграждения – 4 951.84 лв.

Видно от представената от ТД на НАП справка, срещу дружеството са наложени обезпечителни мерки – запор върху банкови сметки в размер на 24 608.41 лв.

Последното извършено плащане е в размер на 450 лв., постъпили чрез запор върху вземане от трето лице по изпълнителен лист от 2023 г.

В заключението по експертизата се съдържа анализ на имуществената структура на дружеството, от който се установява, че дружеството не притежава активи към 31.07.2025 г., като за целия анализиран период (01.01.2022 г. – 31.07.2025 г.) се сочи, че сумата на актива към края на финансовата 2022 г. е 18 000 лв., към 31.12.2023 г. – 16 000 лв., към 31.12.2024 г. – 10 000 лв., а към 31.07.2025 г. – 1 000 лв., съставени изцяло от парични средства в брой. По коригиран баланс към 31.07.2025 г. активите възлизат на 2 000 лв., състоящи се от парични средства и вземания. Не са отразени дълготрайни активи и не се установява притежание на МПС или недвижими имоти. Сумата на пасива към 31.12.2022 г. е 18 000 лв., към 31.12.2023 г. – 16 000 лв., към 31.12.2024 г. – 2

10 000 лв., и към 31.07.2025 г. – 1 000 лв. По коригиран баланс пасивът възлиза на 43 000 лв., от които 41 000 лв. са задължения, а собственият капитал е отрицателна величина – минус 39 000 лв. Това е резултат от осчетоводяването на публични задължения по ревизионен акт от 2021 г., начислените върху тях лихви и разноски по водени административни дела.

Финансовите резултати на дружеството са отрицателни за всяка от годините от изследвания период – отчетени са загуби в размер на 2 000 лв. за 2022 г., 2 000 лв. за 2023 г., 6 000 лв. за 2024 г. и 45 000 лв. към 31.07.2025 г., като през целия период не са отчетени приходи, което показва липса на стопанска активност.

В заключението се съдържа анализ и на показателите за ликвидност, които отразяват способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Анализът на показателите за обща ликвидност сочи, че към 31.12.2022 г., към 31.12.2023 г. и към 31.12.2024 г. коефициентът е нула, породи това, че за посочените финансови периоди дружеството няма задължения. Отразени са стойности на коефициентите на обща и бърза ликвидност към 31.07.2025 г. съответно 0,03 (по баланс) и 0,05 (по коригиран баланс), при общоприети референтни стойности от 1,0 до 2,0 и от 0,5 до 1,0. Коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са съответно 0,03 и 0,02 при референтни стойности 0,5 – 0,7 и над 0,3. Тези показатели сочат, че дружеството не е в състояние да покрива текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи.

Направен е анализ и на коефициента на финансова автономност, който се използва за оценка на дългосрочната платежоспособност и финансовата независимост на предприятието. Стойностите на този показател към 31.12.2022 г., към 31.12.2023 г. и към 31.12.2024 г. са нула, поради това, че не са отчетени пасиви. Към 31.07.2025 г. коефициентът на финансова автономност е отрицателна величина (–0,98) по баланс и (–0,95) по коригиран баланс, а коефициентът на задлъжнялост е отрицателна величина, поради отчетената отрицателна стойност на собствения капитал, което обуславя извода, че дружеството е декапитализирано и в пълна зависимост от своите кредитори.

Според заключението на експертизата, финансовите отчети за анализирания период показват, че дружеството не осъществява стопанска дейност, няма назначен персонал и активи, които да са предпоставка за реализиране на приходи, паричните му сметки са запорирани. Вещото лице е констатирало, че последното плащане от дружеството е извършено на 09.07.2025 г. за плащане данък дивидент в размер на 300 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това правен субект, доколкото според твърденията на молителя, същият се явява длъжник във връзка с извършваната от него търговска дейност, като са налице начислени и непогасени публични вземания за данъчни вноски.

Безспорно е качеството му на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ като юридическо лице, извършващо по занятие търговска дейност и възникване на задълженията му във връзка с упражняваната от него търговска дейност. Съобразно разпоредбата на чл. 626 ТЗ, в задължение на длъжника е вменено да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност, което следва да бъде сторено в 30дневен срок от изпадането му в неплатежоспособност. За да бъде признато от съда 3 това състояние, следва да бъде установено, че то е трайно, касаещо системно задлъжняване към кредитор/и на търговеца – длъжник, т.е. че не се касае за изпадането му в забава при единично неплащане на задължение при настъпване на неговата изискуемост. В този смисъл, от приетото по делото заключение по СФИЕ съдът приема за установено, че по отношение на дружеството – молител е налице такова състояние. От заключението на вещото лице се установи стойност на коефициента на обща ликвидност под долната препоръчителна граница за целия изследван период от 2022 до 31.07.2025 г., което еднозначно сочи на невъзможността му да покрива текущите си задължения, доколкото не разполага с текущи активи.

Основният финансов показател за установяване състоянието на платежоспособност е показателят на обща ликвидност. Същият представлява стойността в съотношението между краткосрочните активи и краткосрочните задължения, респ. текущи пасиви/задължения. В този показател са обединени стойностите и на останалите показатели – за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. За установяване финансовоикономическото състояние на ответното дружество, което следва да бъде преценено в настоящото производство, за да бъде направен извод дали са налице предпоставките за откриване производството по несъстоятелност, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показателите на коефициентите на ликвидност, според които е налице еднозначният извод за невъзможност за покриване на текущите задължения на дружеството, поради липсата на текущи активи. В заключението си вещото лице е категорично, че дружеството-молител не упражнява търговска дейност от 2022 г. насам.

При това положение, следва да се приеме за установено, че периодът на затрудненото му материално положение е продължителен и показателен за установено трайно състояние, което е обективно при невъзможност на търговеца да покрие задълженията към кредиторите си, което от своя страна е показателно за неговата неплатежоспособност. Не се установява молителят да разполага с имущество, с което да погаси задълженията си към кредитора – държавата чрез НАП, при установени такива с настъпил падеж в общ размер от 41 083.80 лв. Установи се, че търговецът не упражнява търговска дейност през последните няколко години, при която да реализира печалба за натрупване на авоари, с които да покрива разходите си. Собственият капитал на дружеството към 31.07.2025 г. е отрицателна величина, доколкото публичните задължения по издадения ревизионен акт са установени с влязъл в сила на 20.05.2025 г. съдебен акт. През целия период не е генерирана печалба. В съответствие с така констатираните факти са и стойностите на коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които не достигат възприетите в практиката референтни граници за целия анализиран период. Капиталът на дружеството е отрицателна величина, което го поставя в пълна зависимост от кредиторите му. Задълженията на „МОЛ МАРКЕТИНГ“ ЕООД значително надвишават като съотношение имуществото, с което разполага, което води до извод за невъзможност да ги погаси. Не се установява дружеството да развива дейност, от която да реализира печалба, като напротив – през целия анализиран период се забелязва тенденция на отчитане на загуби от дейността му, което утежнява положението и възможността му за стабилизиране. Това състояние на търговеца е трайно, като съществува като такова през целия период. Установеното състояние е и обективно, като непогасяването на падежиралите задължения не се дължи на волята на търговеца, а на неговата невъзможност за това.