Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1131 от 07.12.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 4032/2022
Вид
Решение № 1131
Подписан
07.12.2022
В сила
28.12.2022
Състав
МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1131 гр. Бургас, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20222120204032 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Т. Н. З. с ЕГН: **********, чрез пълномощници – адв. Б. Й. – БАК и адв. * – БАК, с посочен съдебен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 22-0769-001884/01.09.2022 г. , издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, а за нарушение по чл. 123, ал. 1, т.

1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП се изтъква, че водачът не е имал знанието, че е участник в ПТП, което се подкрепя освен с неговите изявления, и с факта, че се касае до голяма разлика в габаритите на двете МПС, до ниска скорост и незначителен удар. По отношението на нарушението по чл. 50, ал. 1 ЗДвП се сочи, че деянието е останало недоказано, поради което и се иска цялостната отмяна на санкционния акт.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от пълномощници – адв. Б. Й. – БАК и адв. * – БАК, които заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея доводи.

Адв. Й. – БАК допълва, че не се доказва извършването на нито едно от двете 1 нарушения, включително и след изгледания в съдебното заседание запис. Акцентира, че не се доказва нито отнемането на предимство, нито знанието за настъпило ПТП от страна на жалбоподателя, поради което и пледира за отмяна на НП изцяло и присъждане на разноски.

* – БАК също счита, че двете нарушения са останали недоказани, като се присъединява към доводите на своя колега, които допълва и доразвива. Също моли за отмяна на НП изцяло.

Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт *, която оспорва жалбата заявявайки, че се придържа към приложеното по делото писмено становище. Във въпросното писмено становище жалбата се намира за неоснователна.

Застъпва се позиция за законосъобразност на издаденото НП, поради което и се пледира за неговото потвърждаване изцяло. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 36 гръб – НП е връчено на жалбоподателя на 10.10.2022 г., а жалбата е депозирана на 12.10.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 21.05.2021 г., около 19.20 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил – „Опел Зафира“ с рег. № *, негова собственост, в *. Когато достигнал до пътен възел „Юг“ той навлязъл в кръговото кръстовище в посока към бул. „Захари Стоянов“ (в посока към ж.к.

„Меден рудник“). Кръстовището било сигнализирано с пътни знаци и в частност със знак „Б-1“ (пропусни движещите се по пътя с предимство), задължаващ З. да пропусне ППС, които се движат в кръговото кръстовище. Жалбоподателят не се съобразил с този знак и навлязъл в кръстовището, по което през това време правомерно се движел мотопед „Сънсто Ерома 50“ с рег. № *, управляван от *. Последвало съприкосновение между мотопеда и автомобила, като ударът бил лек и концентриран в задната лява част на автомобила и предната дясна част на мотопеда. В следствие на удара водачът на мотопеда изгубил равновесие и паднал на пътя. Жалбоподателят не усетил удара и без да намали или спри, продължил движението си към бул. „Захари Стоянов“. По същото време зад автомобила на З. се движил с автомобила си *, който видял случилото се и спрял, за да окаже помощ на водача на мотопеда. Казал му, че в автомобила си има видео-регистратор и в последствие ще предаде записите в КАТ.

Водачът на мотопеда се обадил на тел. 112 и на място пристигнал патрул на Сектор „ПП“, в състава на който влизал и св. Г. Д., който попитал пострадалия дали има нужда от медицинска помощ, но последният отказал.

В последствие няколко дни по-късно * предал записа от видео-регистратора в Сектор 2

„ПП“ – Бургас, като на смяна отново бил св. Д.. Той изгледал записа и от него констатирал, че вина за ПТП има водачът на л.а. „Опел Зафира“. Установил и рег. номера на автомобила и призовал в Сектор „ПП“ собственикът му – жалбоподателят З..

На 23.05.2022 г. З. се явил в Сектор „ПП“ като св. Д. огледал автомобила му и съпоставил одраскванията по боята му с габаритите на мотопеда, установявайки, че следите добре отговарят да са оставени от съприкосновението между двете ППС. Изготвил протокол за ПТП и достигнал до извода, че извършеното от З. съставлява административно нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на 25.05.2022 г. съставил срещу него АУАН с бл. № 072606/25.05.2022 г. Жалбоподателят подписал акта и получил препис от него посочвайки, че вероятно водачът на другото МПС му се е падал в „мъртвата“ точка, както и че по неговото МПС има само следа от протрито на вратите, без вдлъбнатина или ударено. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били подадени.

Въз основа на АУАН на 01.09.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че с действията си З. е извършил нарушение по чл. 50, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, както и нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така описаните факти. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в която насока са и показаният на св. Д., приложения по делото протокол за ПТП и вещественото доказателство – видеозаписи от видео-регистратор, което беше предмет на оглед от страна на съда в присъствието на страните.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да 3 издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 01.09.2022 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.

189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По същество, съдът следва да посочи следното:

На база на горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано, че при навлизане на кръговото кръстовище на пътен възел „Юг“ в посока от бул. „Т.

Александров“ към бул. „Захари Стоянов“ жалбоподателят не е съобразил поведението си с указанието на пътен знак Б-1 (пропусни движещите се по пътя с предимство), навлязъл е в кръстовището и отнемайки предимството на правомерно движещия се мотопед, е възникнало съприкосновение между управлявания от него лек автомобил и въпросния мотопед. В следствие на съприкосновението са настъпили щети и автомобила (одрасквания) и по мотопеда (счупени пластмасови детайли) – т.е. настъпило е ПТП по смисъла на § 6, т.

30 от ДР на ЗДвП, („пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети). От своя страна разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП задължава когато навлизат на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища, да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. При неизпълнение на това задължение, както е в случая, приложение следва да намери санкционната норма на чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП, която предвижда наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. на водач, който не спазва правилата за движение и поради това причини пътнотранспортно произшествие.

Съдът намира, че в случая се доказват всички признаци от състава на това нарушение, поради което и административнонаказателната отговорност на З. по отношение на първото нарушение е ангажирана правилно. Наложеното наказание е съгласно предвиденото в санкционната норма – „Глоба“ в размер на 200 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда 4 съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).

По отношение на възраженията, че нарушението е недоказано съдът следва да посочи, че непосредствено възприе приложения по делото запис от видео-регистратор, заснел процесното ПТП, от който ясно се вижда движението на л.а. „Опел“, пътният знак „Б1“, навлизането на „Опел“-а в кръстовището, по което по това време се движи мотопедът и настъпилия между тях удар – т.е. по мнение на съда всички признаци на вмененото нарушение се доказват по категоричен начин от записа, поради което и не могат да се споделят възраженията за недоказаност. Между другото в подкрепа на приложения видеозапис са и писмените обяснения от пострадалия водач; писмени обяснения на *; протоколът за ПТП, а и обясненията на самия жалбоподател.