Решение № 236 от 27.08.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Е.П., 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Н.а като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20241820100799 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано e по молба от Д. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Е.П., ул. „И.В. № 3Б, ап. 3, срещу Д. А. Д., ЕГН **********, адрес: с. Е.П. Гара, ул. „К.М.“ №...... Твърди се, че страните живели на семейни начала от есента на 2016 г. до март 2023 г., като имали едно дете Д. Д.ов Д., ЕГН **********. Твърди се, че последните няколко месеца Д. непрекъснато звънял по телефона, като на включен високоговорител отправял обидите „курва“ и „боклук“, както и заплахи „ще те съсипя“. Твърди се, че за предходно физическо насилие е подавана жалба до Военно окръжна прокуратура, когато живеели на съпружески начала.

В съдебно заседание молителката Д. Д. Т. чрез процесуалния представител адв. И. поддържа молбата си и моли за постановяване на заповед за защита.

В съдебно заседание ответникът Д. А. Д. чрез процесуалния представител Н. оспорва молбата с доводи за недоказаност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С решение от 06.11.2023 г. в сила от същата дата по гр. д. № 864/2023 г. на РС Е.П. е утвърдено споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, с което родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство ненавършило пълнолетие дете Д. Д.ов Д., с ЕГН **********, ще се упражняват от майката Д. Д. Т., с ЕГН **********, като детето ще живее на адрес на майката, както следва: с. Н.Х., ж.к. „С.п.-3, бл.2Б, ап. 11. Бащата Д. А. Д., с ЕГН **********, ще има режим на лични отношения със сина си Д. Д.ов Д., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 09.00 ч. до 18.00 часа, както 1 и за времето на годишната отпуска на бащата, което време не съвпада с годишния отпуск на майката на детето. Бащата Д. А. Д., с ЕГН **********, да заплаща на сина си Д. Д.ов Д., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. Д. Т., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от 01.04.2023г. до настъпване на правоизменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства.

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката Д. Д. Т. декларира, че Д.

А. Д. осъществил акт на домашно насилие, като: „През последните няколко месеца на тази година Д., започна системен психически тормоз спрямо мен. Това се изразяваше в непрекъснати позвънявания на моя телефон и видимо след употреба на алкохол. Същият отправя към мен нецензурни думи като „курва“, отправя заплахи за живота и здравето към мен и детето ни, както и към мъжа с който живея на съпружески начала - Л.Е.Д.. Това става много често през няколко дни обикновено вечер, след прибиране от работа и видимо с цел да предизвика уплаха у мен за живота и на детето ни. Претекста му е да чуел детето, но то не желае тъй като разбира че баща му е доста пиян. Този непрекъснат психически тормоз се отразява на мен, като изпитвам страх за живота и здравето си, детето е непрекъснато подтиснато и уплашено, не желае да вижда баща си и го е страх да ходи на детска градина.

Когато той се обади детето изпада в панически ужас, започва да плаче и да се крие у мен.

Много често детето се буди посред нощ и започва да плаче на глас викайки за помощ към мен. Когато го попитам, то ми казва че се страхува от баща си. Живея под непрекъснат стрес, страхувам се какво ще се случи на мен, излизайки от къщи, дали няма да бъда пребита, както ме заплашва Д., както и какво ще се случи на детето в детската градина. По повод тези непрекъснати заплахи съм записала част при психолог за мен и детето ,което ще представя в съда. Животът ми е непрекъснат ад, не мога да упражнявам професията си, тъй като съм стресирана / работя като военнослужеща / към военно формирования 52370 с. Н..

Притеснена съм, че може да бъда отстранена от работа. Извършителят е същото военнослужещ в същото формирование, което допълнително нагнетява тежката ситуация.

Не смея да излизам вечер и да посещавам публични места под страх от насилие. Детето е под непрекъснат мой контрол и наблюдение. Д. не изпълнява задълженията си за лични контакти с дето и даване на издръжка съгласно одобреното споразумение по г.д.864/23г.“.

Видно е от удостоверение от 08.07.2024 г. на Център за психично здраве – София ЕООД, няма данни ответникът Д. А. Д. да е лекуван в ЦПЗ София ЕООД от 2013 г. до момента, като поради пожар в административната сграда на ЦПЗ София и загуба на архив, не може да даде информация за преди 2013 г.

С постановление от 20.07.2023 г. на прокурор от Военно-окръжна прокуратура София е отказано да се образува досъдебно производство по преписка с вх. № 1421/2023 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура София.

Представена е жалба до РС Военна полиция с вх. № 1586/ 28.06.2024 г., в която старшина Д.

Д. Т. сочи, че била заплашвана от старшина Д. А. Д..

Представен е предварителна оценка на потребностите на дете/родител от социални услуги за детето Д. Д.ов Д. и родител Д. Д. Т., изготвен на 09.07.2024 г. от социален работник и 2 съгласуван от Директора на ДСП Е.П. за ползване на социална услуга „Информиране и консултиране“ и „Психоло“ с цел подобряване на психоемоционалното състояние на детето.

Според изготвения социален доклад с изх. № от 12.08.2024 г. от ДСП Е.П. по данни на г-жа Т., с бащата на детето са разделени от м. март 2023 г. а по време на съвместното им съжителство г-н Д. Д. постоянно упражнявал психически тормоз над нея, като я обиждал и псувал в присъствието на малолетното им дете. Според г-жа Т., г-н Д. продължил с вербалната си агресия и след раздялата им. Твърди, че се обажда по телефона, като се обръща към нея с нецензурни думи и отправя заплахи за живота и здравето й. При проведена беседа на социален работник с детето, малолетният споделил, че не иска да ходи при баща си, „защото тате е лош, тате ядосва мама и пие бира“. Социален работник провел беседа й с едноутробната пълнолетна сестра на Д., Л.А.М. /21 г./, която била в жилището.

Същата споделила, че когато била на 17 г., г-н Д. отправил неприлично предложение към нея, но тогава тя не споделила това с майка си. На 12.08.2024 г. социален работник проведе разговор с педагог от ДГ „Радост“, г-жа В. - възпитател на малолетния Д.. По данни на педагожката, детето е в групата от м. септември 2023 г. В началото малолетният бил притеснителен и затворен, което според нея се дължало на промяната и новата обстановка.

Г-жа В. сподели, че Д. не е палаво дете, почти не говори за баща си. По нейни данни, веднъж по време на игра в разговор с другите деца детето е казало, че тате се кара на мама и я обижда, а друг път по време на игра детето е използвало псувня и когато му било обяснено, че това е лошо, то казало, че е чуло от баща си. Според педагога в детската градина, майката на детето е „изключителен“ човек. Тя е учтива и участва във всички събития в детската градина. Интересува се за развитието на детето си. По данни на педагога, бащата не е идвал да взима детето от детската градина. По данни на личния лекар, детето е клинично здраво, без специфични потребности. Има редовен имунизационен статус. На прегледи и консултации се придружава от майката. Основни грижи за детето: Детето е видимо добре обгрижено и в добро емоционално състояние в присъствие на майката. По отношение на упражняване на родителските права има спогодба, която по данни на майката не се изпълнява. Г-жа Т. сподели, че бащата рядко търси срещи с детето си, „поне един път месечно, като му дава 100 или 150 лева, когато се видят“. Жилището в гр. Е.П. представлява апартамент в добро техническо състояние. Собственост е на г-жа Д.а Т. - майка.

Апартаментът се състои от хол с кухня, две спални, сервизно помещение и два санитарни възела. Към хола има тераса. Стаите са обзаведени с мебели по предназначение и функционалност. Отоплението е с парно на газ. Налице са отлични хигиенно - битови условия. Една от спалните се ползва за детска стая. За детето има място за спане и гардероби за дрехите и играчките му. Д.а Т. е военнослужещ към поделение в с. Н..

Съобщава за трудово възнаграждение в размер на 2480 лв. месечно. Д. има по - голяма сестра - Л.А.М. /21 г./. Същата е студентка и гостува често на семейството. Понякога прекарва ваканциите си с тях. Л.Д., 57 г. е съжител на майката. Детето споделя, че има любими игри с всеки от тях. Обръща се към съжителя на майка си по име. За учебната 2024/2025 г. детето е записано в група за предучилищна подготовка към ДГ „Радост“ - гр.

3

Е.П.. Налице са данни за добър интегритет в детската градина. Налице е емоционална връзка майка - дете. Майката сътрудничи при извършване на социалното проучване. Същата е подала заявление в ОЗД/ДСП - Е.П. и детето е насочено към подходящи социални услуги към Център за обществена подкрепа - гр. Е.П..

От показанията на свидетеля Л.Е.Д. се установява, че те живеят на семейни начала с молителката Д. Д. Т. от септември 2023 г., а до март 2023 г. Д. Д. Т. живеела заедно с ответника Д. А. Д.. Свидетелят Л.Е.Д. сочи, че Д. се обаждал по телефона на Д. през вечер или две-три вечери, обикновено в нетрезво състояние, като я обиждал с думите „курва“, „курва мръсна“ и „парцал“, като заплашвал да унищожи свидетеля Л.Е.Д. и молителката Д.

Д. Т.. Д. пуснала жалба до военна полиция, след което Д. спрял да се обажда за седмица или две. На 22.06.2024 г. Д. се обадил отново по телефона на Д., като заплашвал да предизвика проверки и да ги унищожи. Една вечер дъщерята на Д. има казала, че когато била на 17 години получавала неприлични сексуални предложения от Д.. Свидетелят Л.Е.Д. сочи, че Д. и детето Д. посещават психолог, защото детето не искало да говори с баща си Д..

Свидетелят Л.Е.Д. сочи, че Д. често плачела и се страхувала да остава сама, затова при нея оставала приятелката й Ю.. Свидетелят Л.Е.Д. сочи, че не знае Д. да е влизал във физическа саморазправа с Д..

От показанията на свидетелката Ю. Л. А.а, се установява, че работи като главен специалист във военното формирование 52370 в с. Н., където Д. и ответникът Д. са военнослужещи.

Свидетелката Ю. Л. А.а сочи, че чувала заплахите от Д. по телефона на високоговорител, като Д. била обиждана с думите „курва“, „парцал“, „ще те съсипя“, „ще те довърша“, „ти си най-долна“ и „от теб нищо не става“. Детето Д. било изведено в съседна стая, но разбирало какво става и казвало на майка си, че ще я пази. Сега Д. и детето Д. посещават психолог, което било препоръчано от социалните служби и закрила на детето. Свидетелката Ю. Л. А.а сочи, че не е виждала физическа саморазправа.

От показанията на свидетеля Р.И.Д. се установява, че на 01.09.2023 г. имало ден на открити врати във военното формирование в с. Н., в което работят Д. Д. Т. и Д. А. Д.. Там присъствало детето им Д., като свидетелят Д. видял, че Д. показва на Д. различни неща, които го интересуват. През този ден Д. бил награден с грамота, а свидетелят Д. чул Д. да казва „Това е моят тате“. Свидетелят Р.И.Д. сочи, че той повече не е виждал детето Д., а преди два-три месеца Д. му казал, че ще се виждат с детето след детската градина.

Свидетелят Р.И.Д. сочи, че Д. Д. Т. и Д. А. Д. не се срещат често по служба. Свидетелят Р.И.Д. сочи, че говори с Д. Д. Т., но тя не му се е оплаквала от Д..

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Молбата по чл. 8 ЗЗДН е допустима - подадена е в едномесечния срок от извършване на твърдения акт на домашно насилие и срещу лице от кръга на очертаните в чл. 3 от закона.

По същество същата се явява основателна.

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на 4 личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Релевантни по молбите за защита по ЗЗДН са обстоятелствата дали е осъществено спрямо молителя действие представляващо акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН и дали този акт на домашно насилие е осъществен от ответника по молбата. Производството по чл. 12 и сл. ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии. Правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на упражняване на материалните им отношения. Отговорността за домашно насилие, предвидена в ЗЗДН, е отделен вид отговорност, която не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност. Тъй като всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество, интензивност и последици, и законът предвижда различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест, продължителност, последици.