Решение № 80 от 15.05.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Ловеч, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200387 по описа за 2024 година

С наказателно постановление №596/06.03.2024 г. на инж. Петър Георгиев Петров, и.д.

Директор на Регионална дирекция по горите - Ловеч, е наложено на П. Н. С., ЕГН **********, гр. Ловеч, община Ловеч, ********, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания – административно наказание ГЛОБА по чл. 270 от Закона за горите в размер на 100.00 лева /сто лева/, за това, че жалбоподателят П. Н. С., ЕГН **********, адрес: гр. Ловеч, ******* община Ловеч, лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ - София за упражняване на лесовъдска практика с Удостоверение № *******., е извършил следното нарушение: за това, че в периода от 25.08.2023г. до 08.09.2023г., в с. *******, стопански двор, на място с географски координати: ******** - източна дължина, жалбоподателят е обособил и ползва терен представляващ централен склад по смисъла на & I, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, находящ се в с.

*******, стопански двор, до който са транспортирани и складирани 39 пр. м3 (тридесет и девет пространствени кубически метра) дърва от благун, габър, клен, широколистни.

Дървесина с Превозен билет № 8742/00807/08092023/083619 - Е1414Х8 от дата 08.09.2023г. е за 13 пр. м3 (тринадесет пространствени кубически метра) и Превозен билет № 8742/00799/07092023/140105-11B8S5D от дата 07.09.2023г. за 13 пр. м3 (тринадесет пространствени кубически метра) и Превозен билет № 8742/00723/25082023/113803АЕ13265 от дата 25.08.2023г. за 13 пр. м1 (тринадесет пространствени кубически метра), без да води дневник за постъпила, преработена и експедирана дървесина, като на обособения терен няма регистрирана производствена марка ( към момента на проверката в обекта се съхраняват 3 пр. м3 с дължина 1 м (един метър), с което виновно е нарушил чл. 206, ал. 1, т.

1 от Закона за горите, във връзка с чл. 206, ал. 1, т. 2 от същия закон, във връзка с & I, т, 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П. Н. С., който го обжалва в срок и излага, че не е доволен от така постановеното, поради което го обжалва.

Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че при съставяне на АУАН и издаване 1 на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили административно -наказателното производство, като тези нарушения не могат да бъдат преодолени по реда на член 53, ал.2 от ЗАНН. Предвид на посоченото, моли съда да ги призове на съд и след като докаже основателността на посочените от него нарушения отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. За него се явява и адв. И. от ЛАК, който излага, че от събраните в хода на делото доказателства безспорно се установявало съществено нарушение на императивни правила, заложени в ЗАНН. На първо място сочи, че имало разминаване в инкриминирания период, според актосъставителя и наказващия орган, който в АУАН, бил посочен - 07.09.23 до 24.10.23 година. А в НП административнонаказващият - 25.08.2023 г. до 08.09.2023 година. На второ място, сочи, че никъде не било посочено, като какъв е санкциониран жалбоподателя, докато законът бил категоричен, че субект на визираното нарушение можел да бъде собственик или ползвател, а в атакуваното НП било посочено, че жалбоподателят е наказан, в качеството му на „лицензиран лесовъд“. Сочи и че от събраните по делото писмени доказателства се установявало наличието на съществено разминаване в посочването на мястото, за което се твърдяло, че е извършено нарушението, което е довело до нарушаване на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Сочи и че след връчване на процесния АУАН направили възражения, а от НП не ставало ясно дали последните са взети под внимание от административнонаказващия орган. Сочи и че НП е издадено при непълна и неизяснена фактическа обстановка, като не само, че липсвали билетите, които са цитирани в двата акта и в НП, но същите не били и приложени към преписката, и по отношение на тях не били извършени допълнителни проверки. Сочи и че в акта и в НП били визирани три различни нарушения, предвид цитираните три броя превозни билети, а на жалбоподателят било наложено само едно наказание. Сочи и че да има фактически състав за нарушение по чл.206 от ЗГ, изрично е следвало да се посочи и чл.14 ал.1 и 2 от Наредба 1 за контрол и опазване на горските територии, където изрично били регламентирани тези дейности, като непосочването на тази правна норма водела до нарушаване на правото на защита на неговия доверител. С оглед на изложеното счита, че атакуваното от тях НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени като такова, като им присъди направените в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.

За издателят на обжалваното НП - ИД Директор на Регионална дирекция по горите – Ловеч, редовно призован, се явява гл. юриск. Й., който излага, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно и моли да бъде потвърдено, като претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Представя писмена защита, в указания и срок, в която са изложени подробни аргументи за законосъобразност на обжалваното НП и неоснователност на депозираната жалба.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели С. И. С., И. Н. Н., както и от становището на процесуалните представители на страните и представените по делото писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 24.10.2023 г. бил съставен Акт №596/ бл. №Серия ИАГ 2023 № 100202 за установяване на административно нарушение от св. С. И. С. присъствието на св. И. Н. Н. срещу П. Н. С., ЕГН **********, гр. Ловеч, община Ловеч, ********, за това, че лицето П.

С., е обособил и ползва терен представляващ централен склад по смисъла на &1, т.2 от Наредба №1 за КОГТ, находящ се в с. ******топански двор, до който се транспортирани и складирани 39 м3 дърва - благун, габър, клен, широколистни. Дървесина с ПБ №8742/0807 от 89 до 13 м.3 и ПБ №8742/00799/79 за 13 м пр. и ПБ №8792/00723 от 25.8.23 за 13 м3 без да води дневник за постъпила, преработена и експедирана дървесина, като на обособения терен няма регистрирана ГМ към момента на проверката в обекта се съхраняват 3 м3 с 2 дължина 1 м. Посочено е, че нарушението е извършено в периода 07.09.2023 г. до 24.10.2023 г. Като място на извършване на нарушението е посочено с. ******топански двор GPS кординати 43.26343376,24.94988264, с което са нарушени разпоредбите на чл.206, ал.1, т.1, и т.2 от Закона за горите във връзка с &1, т.2 от Наредба №1 за КОГТ. В графа данни за извършителя на нарушението е посочено - П. Н. С., ЕГН **********, гр. Ловеч, община Ловеч, ******** – лицензиран лесовъд.

По съставения акт жалбоподателят е вписал „Имам възражения“, като такива е депозирал в законоустановения срок. Жалбоподателят е подписал процесния АУАН като му е връчен препис от последния. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Съдът счита, че обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед РД49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, поради което издалото НП лице е притежавало нужната компетентност да издава НП. С оглед длъжностното качество на актосъставителя/ гл. специалист при ИАГ/, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП са нарушени разпоредбите на чл.42, т.3 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които изискват да бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение в двата процесуални документа (АУАН и НП), като се посочи мястото на нарушението. Липсата на точно конкретно място на нарушението или погрешното му определяне, е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и съответно препятства съда в извършването на контролните му правомощия. Мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент от обективна страна, обуславящ пространствените рамки на обвинението. Същият пряко кореспондира, както с факта на извършеното нарушение, така и с компетентността на органите по неговото установяване, санкциониране и упражняване на последващ контрол за законосъобразност върху така извършената санкционна дейност. Недопустимо се явява неговото извеждане въз основа на анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в противоречие с изрично посоченото място на нарушението в АУАН и НП.

Видно от процесното НП като място на извършване на нарушението е посочено „ в с.

*******, стопански двор, на място с географски координати: ******** - източна дължина..“.

По делото са приети и вложени като доказателства – справка от Google карти за имот с географски координати 43.26343376-северна ширина и 24.94988264- източна дължина, писмо с изх. №11-00-221-1/04.02.2025 год. /наш вх. №1595/06.02.2025 год./ на Община Ловеч, с приложена извадка от кадастралната карта на с. ******** върху сателитна снимка на Google Edrth с координати; писмо с изх. №20-712/04.02.2025 год. /наш вх.

№1606/06.02.2025 год./ на Агенция по геодезия картография и кадастър – Ловеч, с приложена справка от КККР на с. ******** за имот с идентификатор ******** с адрес с.

********, ул. ********, от които е видно, че посоченото в НП място с географски координати: ******** - източна дължина, не се намира в с. *******, а в с. ********, което навежда на извод за наличието на вътрешни противоречия в процесното НП касаещи посочването на мястото на което се твърди, че е извършено нарушението. Констатираните вътрешни противоречия в обстоятелствената част на процесното НП относно мястото на което се твърди, че е извършено нарушението, както и посочването в обстоятелствената част на обжалваното НП на две различни населени места, като място на извършване на нарушението, води до неясно попълване на този реквизит в съдържанието на обжалваното НП, което от своя страна представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Така установеното нарушение съставлява съществено нарушение на процесуалните правила от 3 категорията на формалните, доколкото винаги води до неяснота относно обвинителната теза.

В този смисъл НП страда от непреодолим порок, който влече неговата отмяна, доколкото неясно в НП е посочено мястото на нарушението. Този порок е неотстраним в съдебна фаза.

На следващо място, в процесния АУАН е визиран периода от 07.09.2023 г. до 24.10.2023 г., като дата /период/ на извършване на нарушението, докато в обжалваното НП периодът на извършване на нарушението е променен като е вписан периода от 25.08.2023 г. до 08.09.2023 г. Така на практика в НП е направено различно описание на деянието от фактическа страна, респ. изменено е повдигнатото с АУАН административно обвинение. По този начин се ограничава възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си. Следва да се отбележи, че неправилното посочване в АУАН на датата на нарушението не представлява нередовност на същия по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която да може да бъде санирана по реда на тази разпоредба. Съгласно чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на акта и на НП. Същата освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава.