Определение № 1602 от 03.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1602 гр. София, 03.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002103108 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 1117/17.01.2023 г. (подадена по ел. поща на 16.01.2023 г.), на Д. К. К.-Д., чрез адвокат М. Д., срещу решение № 1552 от 02.12.2022 г. по гр. д. № 20223100502168/2022 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260325 от 20.06.2022 г. по гр. д. № 8887/2013 г. на Районен съд – Варна.

С потвърденото първоинстанционно решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1650 от 06.04.2015 г., постановено по гр. д. № 8887/2013 г. на Варненския районен съд, като навсякъде в него, вместо посоченият ЕГН * на ответницата Д. К. К., следва да се чете: ЕГН [ЕГН], на основание чл. 247, ал. 1 ГПК; обезсилен е издаденият по делото изпълнителен лист № 8655/17.09.2016 г.; постановено е да се издаде нов изпълнителен лист с правилно отбелязан ЕГН на Д. К. К. (ЕГН [ЕГН]), а върнатият стар изпълнителен лист да бъде обезсилен.

Въззивният съд е посочил, че от приложената по делото справка в национална база данни „Население“ се установява, че Д. К. К.-Д. е с ЕГН [ЕГН].

Изложил е, че съгласно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е изразена в диспозитива на постановения съдебен акт. На поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив - актът, който се ползва със сила на пресъдено нещо.

Приел е, че в решението на Районен съд - Варна е допусната очевидна фактическа грешка относно неточното отразяване на ЕГН на Д. К. К.-Д., като вместо посоченият ЕГН[ЕИК], в решение № 1650 от 06.04.2015 г., постановено по гр. д. № 8887/2013 г., навсякъде следва да се чете правилният ЕГН [ЕГН].

1

Допълнително Окръжен съд – Варна е посочил, че доводите във въззивната жалба за нищожност на съдебната делба, както и за привидност на договора за дарение, не могат да бъдат съобразявани в производството пред него.

Ето защо с атакуваното пред ВКС решение е направен извод, че е налице несъответствие между формираната от съда воля и нейното отразяване в диспозитива на решението, досежно единния граждански номер на Д. К. К.-Д., поради което решението на Районен съд - Варна за поправката й се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за нищожно, недопустимо, евентуално за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК.

Позовава се на противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Формулира въпросите: 1. Валидна, допустима или недопустима е съдебна делба, ако съделител е привиден кредитор; 2. Допустима ли е съдебна делба, ако някой от съделителите е придобил своята част, извършвайки измама на съда или друго престъпление от общ характер, или е налице престъпно обстоятелство в тази връзка; 3. Какви са задълженията на въззивния съд, ако за същите обстоятелства доказателствата са му служебно известни.

От насрещните страни С. Г. Б. и Г. Д. Б. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение 2 на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съображенията му за това са следните:

Въззивното решение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост.

Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Формулираните в изложението към касационната жалба въпроси са изцяло ирелевантни и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. За да направи този извод, ВКС, състав на второ гражданско отделение съобразява, че те нямат никакво отношение към обжалваното въззивно решение и изложените в него мотиви във връзка с наличието на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК в първоинстанционното решение по извършване на делбата. Същевременно производството по извършване на съдебна делба е приключило, след преминаване на пълния инстанционен контрол, с влязъл в сила съдебен акт и не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

С. Г. Б. и Г. Д. Б. имат право на направените разноски за адвокат по подадения отговор на касационната жалба, възлизащи на 900 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1552 от 02.12.2022 г. по гр. д. № 20223100502168/2022 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА Д. К. К.-Д., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица] – адвокат М. Д., да заплати на С. Г. Б., ЕГН [ЕГН] и Г. Д. Б., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 5 – адвокат Н. Т., разноски пред ВКС в размер на 900 лв. (деветстотин лева).

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4