Определение № 1838 от 11.07.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1838 гр. Бургас, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501202 по описа за 2023 година съобрази следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 6161/28.06.23г. на НРС от В. И. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул.“Ш.“ № ***, ет. *, ап. л., със съдебен адрес за призоваване: гр.Айтос, ул. „Станционна“ № 56, чрез адв. Антон Б. Демирев, против определение № 749/26.06.2023г. по гр.д.№ 20232150100560/2023г. по описа на НРС , с което е разпоредено връщане на исковата молба и е прекратено производството по делото. Счита постановеното определение за неправилно, лишено от правни аргументи и необосновано. Излага подробни мотиви за неговата неправилност. Поддържа несъстоятелност на дадените му от съда указания за изправяне на пороци на исковата молба. Моли да бъде отменено и делото – върнато на БОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Не ангажира доказателства.

Препис от жалбата не е връчван на противната страна по правилото на чл.129, ал.3, предл. последно ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.

Относно нейната основателност, БОС приема следното:

1

Пред НРС е постъпила искова молба от частния жалбоподател против С. В.Д., с предявени искове с посочени от ищеца правни основания - чл.124 ГПК, вр. с чл.26 ЗЗД. Твърди се, че на основание влязъл в сила съдебен акт по гр.д.№ 576/2014г. по описа на НРС ответницата Д. се снабдила с изпълнителен лист. Въз основа на подадена молба вх.№ 261278/29.07.2022г. на НРС, съдът постановил разпореждане № 260361/12.08.2022г. по с.дело за издаване на ИЛ в полза на ответницата, в качеството й на родител на ненавършило пълнолетие дете и в крайна сметка е издаден ИЛ.

На основание изпълнителния титул против ищеца било образувано изпълнително производство № 71/2022г. на ДСИ при РС – гр.Несебър.

Твърди се, че молба вх.№ 261278/29.07.2022г. на НРС е подписана от лице, различно от посоченото в документа като негов автор и съставлява неистински документ. Ето защо производството по издаване на изпълнителен лист е изначално опорочено и постановените в него актове –разпореждането, с което е уважена молбата за издаване на изпълнителен лист и самият изпълнителен лист, са нищожни. Твърди нищожност и на действията на ДСИ по посоченото изпълнително дело, състоящи се в образуване на принудително изпълнение против него, конституирането му в качеството на длъжник по делото, отправяне на покана за доброволно изпълнение и начисляване на суми по изпълнението. За основание на твърдяната нищожност на действията на ДСИ посочва нищожността на постановеното от НРС разпореждане за издаване на ИЛ по гр.д.№ 576/2014г. на НРС и самият издаден ИЛ. На основание всичко така изложено, моли за решение в горния смисъл, въвежда доказателствени искания.

С определение № 693/09.06.2023г. по гр.д.№ 20232150100560/2023г. по описа на НРС, съдията-докладчик е оставил производството без движение с указания за изправяне на пороци на исковата молба. На ищеца е указано в 1– седмичен срок от съобщението: да посочи ЕГН на ответника, да посочи дали изброените и атакувани актове са обжалвани от него, влезли ли са в законна сила и кога, да посочи от какъв конкретен порок страдат тези съдебни актове, които ищецът твърди, че са нищожни, а именно: дали са постановени от незаконен състав; извън пределите на правораздавателната власт на съда; дали са неподписани; спазена ли е изискуемата им форма; разбираеми ли са. На следващо място е указал да уточни дали поддържа твърденията си за 2 нищожност на действията на ДСИ или са налице основания за недействителност на извършените от ДСИ действия на основание чл.496, ал.3 ГПК. Указано е и внасяне на д.такса.

Съобщението за указанията на съда, ведно с препис от определението от 09.06.2023г., са връчени по правилото на чл.39, ал.1 ГПК на съдебния адрес на частния жалбоподател – гр.Айтос, ул. „Станционна“ № 56, адв. А. Демирев на 13.06.2023г.

С молба вх.№ 5674/13.06.2023г. по гр.д.№ 560/2023г. по описа на НРС Вл.Т. частично е изпълнил указанията на съда. Приложил е доказателства за внесена д.такса за разглеждане на исковете и е посочил, че частично е изпълнил указанията на съда, които конкретно почиват на закона, морала, добрите нрави в правораздаването и правоприлагането.

В останалата си част цитираната молба съдържа изложени основания за отвод на съдебния състав.

След изтичане на срока за изправяне на пороците на исковата молба, без да са постъпили други уточнения, НРС е постановил обжалваното определение № 693/09.06.2023г. по гр.д.№ 20232150100560/2023г. по описа на НРС.

Настоящият състав намира постановеното определение за правилно. За да приеме крайния си извод, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.6 ГПК: „Съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи.

(2) Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните“.

В цитирания законов текст е закрепен един от основните принципи на гражданския процес, а именно – спазване на диспозитивното начало.

Исковата молба следва да съдържа подробно, ясно и точно изложение на фактите, от които произтичат твърдените права, а също така очакваната от ищеца форма на защита от съда. Исковата молба и правозащитните възражения на ответника очертават обема на проверка на изложените твърдения и произнасяне от страна на съда по основателността на предявените искове. В този контекст ищецът следва ясно и безпротиворечиво 3 да се позове на онези основания, които биха довели до уважаване на иска му.

В конкретния случай ищецът е заявил, че след влязъл в сила съдебен акт е депозирана молба от страна на ответницата за издаване на изпълнителен лист. Твърди се, че молбата е подписана от лице, различно от Д. и е неистински документ, като неистинността се изразява в неавтентичност на положения подпис на лицето, вписано като автор. На това основание се твърди нищожност на постановените въз основа на тази молба съдебни актове.

В правната теория, представляваща основа на трайно установената съдебна практика, е възприето безпротиворечиво, че порочните процесуални действия на страните, извършени при липса на положителна процесуална предпоставка, а именно - без представителна власт, водят до опорочаване на съдебните актове и по-конкретно до тяхната недопустимост - § 39 и глава ХVІІІ, § 99 и § 100 от Българско гражданско процесуално право, проф. д-р Ж.Сталев. Горният порок подлежи на отстраняване, чрез обжалване на недопустимия съдебен акт.

Именно в тази връзка е едно от дадените указания на НРС до ищеца – да заяви дали разпореждането за издаване на изпълнителен лист и издаването на изпълнителен лист са обжалвани.

Указанието е неразривно свързано с предвидения от законодателя ред за атакуване на конкретните действия – по разрешаване издаването на ИЛ и издаване на ИЛ. Както е посочил НРС, позовавайки се на Определение № 81 от 20.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 498/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, което настоящият състав изцяло споделя, законодателят не е предвидил атакуване по исков ред на разпореждането за издаване на изпълнителен лист и самият изпълнителен лист на основание тяхното издаване, при липса на положителна процесуална предпоставка.

Ето защо изпълнението на това указание от страна на ищеца е било съществено за заведените искове.

Друго съществено уточнение е било какви основания за нищожност на горните актове сочи ищецът и изпълнението на указанието е пряко свързано с приложение на разпоредбата на чл.6 ГПК. Спазването на диспозитивното начало е основен ръководен принцип на гражданското съдопроизводство и очертаването на рамките на процеса е съществено за неговото развитие.

4

Изложението на фактите по исковата молба трябва да е ясно, за да може ответникът да се защитава ефикасно. Отново позовавайки се на правната теория - § 100 от Българско гражданско процесуално право, проф. д-р Ж.Сталев, НРС е дал указания на ищеца да уточни от какъв порок, според него, страдат визираните в исковата молба съдебни актове, който да води до тяхната нищожност. Ищецът е следвало да уточни дали са абсолютно неразбираеми, дали са поставени от незаконен състав на НРС и т.н., за да бъде обоснована тяхната абсолютна порочност.

Указанията на НРС и по-конкретно на съдията-докладчик, са възприети превратно от ищеца, като проява на лично отношение към него, което, според настоящия състав, не съответства на действителното положение.

Определението на НРС е основано на правната теория и практика и липсват данни, за да се възприеме, че е израз на непрофесионализъм и лична неприязън към ищеца.

Същото се отнася и до указанията относно твърдяната нищожност на действията на ДСИ по изп.д.№ 71/2022г. на СИС при НРС. Както вече бе изложено по-горе, законодателят е предвидил възможности за атакуване на незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител и те са изрично уредени в ГПК. При защита на правата си страните следва да се съобразят с него и да се ползват от предоставения правен ред, защото друг различен ред законът не предвижда.

Съобразявайки се с това, НРС е дал и в тази връзка указания на ищеца за изправяне на пороците на исковата молба.

Видно от депозираната молба вх.№ 5674/13.06.2023г. по гр.д.№ 560/2023г. по описа на НРС, ищецът не е внесъл указаните уточнения. Нещо повече – изразил е становище, че не са необходими, защото дори при неясна искова молба и липса на законово основание, съдът следва да се произнесе съобразно правилата на морала и справедливостта.

Настоящият състав споделя твърдението, че съдът следва да се произнася, при спазване на правилата на морала и справедливостта и това важи за всеки един сложен за разглеждане спор, но не споделя това, че защита на страната се дължи и при липса на законово основание. Правните норми представляват скрепени със санкцията и защитата на закона общоважащи правила за поведение, утвърдени в обществото и адресирани до 5 субектите на правото. Те са израз и въплъщение на основните ценности в обществото, затова посочените съобразно тях права се ползват със съдебна защита. Правораздаване без законово основание и само съобразно правилата на справедливостта и морала, би било форма на насърчаване на произвола и хаоса в обществото, доколкото ценностните системи и правила за поведение на различните правни субекти може съществено да се различават, а съответно и очакванията от съда да се различават. Именно, за да бъде установен правов ред, при който е гарантирано спазването на правата на гражданите, е необходимо ясно да се заяви какви права имат, кога тези права са нарушени и каква защита се търси от страна на съда.

В контекста на всичко така изложено, настоящият състав приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, затова БОС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №

20232150100560/2023г. по описа на НРС.

749/26.06.2023г. по гр.д.№

Определението подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок от връчване на препис от него на частния жалбоподател пред ВКС с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6