Решение № 1538 от 02.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1538 гр. Варна, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20213110106137 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от И. Д. И. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД з а заплащане на сумата от 1568,88 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, както и сумата от 299,06 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата върху всяко неизплатено задължение за допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г., изчислена като сбор от отделните обезщетения за забава върху всяко неплатено задължение за допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 26.04.2021 г. (след допуснатото изменение на предявените искове чрез увеличение на техния размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 21.10.2021 г.).

Твърди се в исковата молба, че в периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г.,г. ищецът е полагал труд като младши експерт в 1-ва Районна служба на „Пожарна безопасност и защита на населението“, което е структурно подчинено на главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, като е бил със статут на държавен служител. В процесния период ищецът е работел на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време, като е положил общо 1320 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на 1508,76 часа.

Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 188,76 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника в размер на сумата от 1226,94 лв. Аргументира дължимостта на претендираната сума с наличието на празнота в специалната уредба, регламентираната в ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, която намира, че следва да бъде 1 преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца претендираната сума като допълнително възнаграждение за положения извънреден труд, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Релевира възражение за погасяване с тригодишна давност на предявените вземания, поради предявяването им на 27.04.2021 г. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото е заплатено в пълен размер. В условията на евентуалност – в случай че се приеме за основателен предявения иск, оспорва направените в исковата молба изчисления на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото същите не съответстват на представените доказателства. Оспорва претенцията за лихви като аксесорна и настоява за недължимост на главното вземане. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази изложените доводи и събраните писмени доказателства, както и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд – Варна, 8 състав, е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с Определение № 3459/20.07.2021 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 21.10.2021 г., че в периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. ищецът е полагал труд като младши експерт в 1-ва Районна служба на „Пожарна безопасност и защита на населението“, което е структурно подчинено на главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, като е бил със статут на държавен служител.

Представена е по делото Заповед на министъра на вътрешните работи №8121з791/28.10.2014 г., в т. 1 на която е посочено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.

Приобщени към доказателствения материал по делото са преписи на протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца при ответника труд, както и изменения на 2 графиците за дежурствата на служителите при ответника за релевантния период.

Приложени са и копия на преводни документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият брой отработени и заплатени часове нощен труд, за периода от 01.01.2018 г. до10.07.2020 г., възлизат на 1384 часа.

Преизчислен положеният нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 1582 часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 198 часа – дневен извънреден труд. Посочва се, че извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 198 часа не е изплащан на ищеца за периода 01.01.2018 г. – 10.07.2020 г. Общата сума за посочените 198 часа извънреден труд за периода 01.01.2018 г. – 10.07.2020 г. възлиза на 1568,88 лв. Изяснява се, че мораторната лихва за забава върху дължимата главница за периода от 01.04.2018 г. до 26.04.2021 г. е в размер на 299,06 лв., изчислена като сбор от отделните обезщетения за забава върху всяко неплатено задължение за допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 26.04.2021 г.

Според разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.

178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През разглеждания период от 01.01.2018 г. до 09.01.2020 г. е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 на наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Идентично е положението и в последователно приеманите във времето предходни актове уреждащи организацията и разпределянето на работното време -Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г., издавани от Министъра на вътрешните работи.

За периода от 10.01.2020 г. до 10.07.2020 г., приложение намира Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ бр.3/10.01.2020 г.). На основание §6 от ЗР на цитираната наредба, същата поражда правно действие от момента на обнародването й в ДВ. Според чл. 3, ал. 2 от Наредбата за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

От така изложеното може да бъде направен изводът, че и действащият към момента нормативен акт е идентичен с вече отменената Наредба №8121з776/29.07.2016 г. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 3

22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл. 31, ал. 2 от Наредбата).

Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, то тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., която е относима за периода 01.10.2017 г. – 09.01.2020 г., а след това за периода 10.01.2020 г. до 30.06.2020 г. приложение намира обнародваната на 10.01.2020г. Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020.

Следва да бъде съобразено обстоятелството, че в Наредба № 8121з592/25.05.2015 г., така и в приложимата за първия процесен период в случая Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., така и приложимата за втория период Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020, липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в чийто чл. 9, ал. 2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Също така следва да има пред вид и разпоредбата на чл. 50а, ал. 2 от Закона за държавния служител, който визира, че относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ.