Решение № 4484 от 09.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4484 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110211751 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "*** срещу електронен фиш № 8505272770, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за отмяна на електронния фиш. Излагат се съображения, че наложената имуществена санкция противоречи на разпоредбите на Регламент за изпълнение/ЕС/ 2020/2024 на Комисията от 28.11.2019г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Посочват се измененията в ЗП/ред. ДВ, бр.

14 от 2023г./ и въвеждането на чл. 10б, ал. 7 ЗП. Наведен е довод за незаконосъобразност на административното наказание, което е в абсолютен размер. В тази насока се сочи Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/23 на Съда на ЕС относно тълкуване на нормите на Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Твърди се, че е изтекъл давностният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Моли се за отмяна на електронния фиш или алтернативно за приложение на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се 1 представлява.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Д., който моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Сочи, че фишът е издаден от компетентен орган в рамките на законоустановения срок и съдържа всички изискуеми реквизити. Счита, че правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподател е "***, което дружество е собственик на пътно превозно средство – влекач *** с рег. № *** с технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6C в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000.

На 05.04.2022 г. в 17:56ч. в община Столична по път А-2 км 6+804, с посока нарастващ километър, пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от устройство, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, е засечено движението на влекач *** с рег. № *** с технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6C в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000. Устройство с № 20141 установило, че за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Издаден е електронен фиш № 8505272770, с който на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на "*** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените на основание чл. 283 НПК доказателства и доказателствени средства: доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.

167а, ал. 3 ЗДвП, 2 бр. снимки на ППС, справка за собственост на ППС с рег.

№ ***.

Предвид липсата на противоречие между доказателствата не се налага обстоен доказателствен анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна.

Жалбата е допустима като подадена в законовия срок от лице с активна процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е основателна.

Допуснато е съществено процесуално нарушение, което представлява основание за отмяна на електронния фиш на формално основание.

На първо място към датата на нарушението – 05.04.2022г., не е била 2 предвидена законодателна възможност за издаване на електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, а единствено за такива по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, поради което оспореният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Горният извод се извежда от смисловото тълкуване на разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и ал. 2 ЗдвП/ред. преди изм. ДВ. бр. 64 от 2025г./, от която по категоричен начин се установява, че за нарушения като процесното се съставя акт за установяване на административно нарушение от длъжностните лица на службите за контрол. Потвърждение на горното се открива и в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП/ред. преди изм. ДВ, бр. 13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г./, в която е предвиден ред за издаване, както и реквизити на електронните фишове, но изрично е посочено, че същите са относими за изчерпателно посочени нарушения, сред които не е това по чл.

179, ал. 3б ЗДвП. С изменението в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП/ДВ, бр. 13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г./ вече се предвижда, че при нарушение по чл. 179, ал. 3-3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш. За нарушение като процесното, за което се твърди, че е извършено преди 13.02.2024г./в процесния случай на 05.04.2022г./, не съществува възможност за издаване на електронен фиш на основание чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Нарушението е следвало да бъде санкционирано по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на НП. Доколкото разпоредбите касаят процедура за ангажиране на административнонаказателна отговорност, то е недопустимо да се прилага разширително тълкуване или по аналогия да се извежда от разпоредбата на чл. 167а ЗДвП обратен на горния извод (в този смисъл и Решение № 6782 от 30.05.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 1427/2024 г., Решение № 6780 от 30.05.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 1507/2024 г., Решение № 6402 от 27.05.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 3190/2024 г. и др.). Като е издал процесния електронен фиш, административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна.

За пълнота съдът счита, че следва да изложи и съображения по същество.

За нарушения на чл. 102, ал. 2 ЗДвП е предвидено налагането на имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП. До влизане в сила на електронния фиш е влязла в сила разпоредба, предвиждаща по-благоприятно правило за поведение и е налице основание за приложение на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, вр чл. 10б, ал. 7 ЗП/нова, бр. 14 от 2023г., в сила от 01.01.2024г./. От 01.01.2024г. в чл. 10б, ал. 7 ЗП се предвижда когато е 3 налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен месец за ППС от категорията на чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя да се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съотвените участъци в срок до 14 дни, считано от получаване на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изр. първо не се образува административнонаказателно производство.

Тази уредба е в унисон с европейското законодателство – Регламент 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО и Директива/ЕС/ 2019/520 на ЕП и на Съвета от 19.03.2019г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза, в който акт в чл. 2, пар. 7 се посочва, че при констатация на недеклариране на тол данни при ползване на платената пътна мрежа доставчикът на електронната услуга, респ. АПИ е следвало да уведомят собственика на ППС да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък тол такса. В случая не се установява, нито се твърди собственикът на ППС да е бил уведомяван да заплати дължимата такса преди да се образува административнонаказателно производство. Съобразно чл. 10б, ал. 7 ЗП едва след уведомяване от страна на доставчика на електронна услуга за събиране на пътни такси на собственика или ползвател на ППС и след проявено бездействие от ползвателя на услугата, може да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, наричана "Директива 1999/62/ЕО". Съгласно чл. 9а от посочената Директива "Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи", но и съобразени с общите принципи на съюзното право. Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки трябва да се прибегне до най-малко ограничителната (решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 39 и цитираната съдебна практика). От това следва, че принципът на пропорционалност изисква от една страна наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението и от друга страна - при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI: EU: C: 2018: 810, т. 45).

В конкретния случай в чл. 179, ал. 3б ЗДвП е налице предварително 4 определен размер на имуществена санкция, който не подлежи на индивидуализиране спрямо всеки конкретен случай съобразно неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество. Наред с това независимо от налагането на имуществена санкция, в някои случаи в размер, значително надхвърлящ дължимите такси, е предвидено, че санкционираният правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП.

Налагането на санкции с фиксиран размер за всяко нарушение без възможност да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на пропорционалност. В Решение от 22 март 2017 г. по съединени дела Euro-Team Kft. C-497/15, Spirál-Gép Kft. C-498/15, ECLI: EU: 2017: 229, т.

50 от цитираната практика изрично е изведено, че: "..... член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура независимо от характера и тежестта им. " Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г., Pöpperl, C-187/15, EU: C: 2016: 550, т. 45 цитираната съдебна практика).