Решение № 4757 от 05.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4757 гр. Пловдив, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330120008 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, във вр. с чл.19 и чл.22 ЗПК.

В исковата молба от М. Т. Д. против „Вива Кредит“ АД и уточняваща молба от 10.03.2025 г. се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от разстояние № ***** от 20.05.2024 г., по силата на който на ищеца били предоставени заемни средства. Твърди се, че договорът бил сключен при неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, тъй като действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора. Чрез посочването на размер на ГПР от 40,50 % кредиторът заблудил потребителя, а използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР, което обуславяло нищожност на клаузата с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК. Поради това е направено искане да се приеме, че договор за кредит № ***** от 20.05.2024 г. е нищожен като противоречащ на принципа на добрите нрави и заобикалящ изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Вива кредит“ АД е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Счита, че исковата молба е нередовна. Твърди, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че процесният договор бил сключен при спазване на законовите изисквания и зачитане правата на потребителя. Съдържанието на договора отговаряло на изискванията за яснота, а евентуална недействителност на отделни негови клаузи не влияела върху основните елементи на договора и не водела до цялостна недействителност на съглашението. Възнаградителната лихва представлявала цената на предоставяната услуга – 1 ползване на парични средства и поради това кредиторът бил свободен да определи какъв да е нейният размер. Същият бил договорен в съответствие с принципа на свобода на договарянето, предвиден в чл. 9 ЗЗД. В случая било спазено и ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва. На ищеца била предоставена необходимата преддоговорна информация за условията по заема с получаването на Стандартен европейски формуляр. Твърди се, че с подписването на договора ищцата преценила възможностите си и се съгласила с посочените в него параметри, поради което не било налице накърняване на добрите нрави. Не било допуснато и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 10 ЗПК. Договорът съдържал погасителен план, в който се посочвали брой на погасителните вноски, размер и падеж. Лихвеният процент бил фиксиран за целия срок и изискването за посочване последователността на разпределението на вноските било неприложимо. В договора бил посочен размер на ГПР, с което било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочената разпоредба не предвиждала изрично и изчерпателно изброяване в договора за кредит на всички разходи, включени в ГПР, а единствено посочване на допусканията, използвани при изчисляването. В настоящия случай било приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, б. „а“ от Приложение № към чл. 19, ал. 2 ЗПК, а именно – да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е сключен и страните по него ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Уговорката за ГПР не била неравноправна, а твърденията на ищеца в тази връзка били бланкетни. Твърди се, че ищцата не е поставена в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента на информираност и предоставените възможности за преговаряне. Поради изложеното е направено искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № ***** от 20.05.2024г., сключен между „Вива кредит“ ООД и М. Т. Д., по силата на който е предоставен заем в размер на 1 200 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 20.05.2024 г. между страните е сключен договор за паричен заем № *****, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1 200 лв., при ГПР – 49.50 % и годишен лихвен процент по заема – 40.32 %.

В чл.1, ал.2 и ал.3 на договора е предвидено, че заемателят преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, като за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи в размер на 881.40 лв.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договорите е действало извън рамките на 2 своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредитите в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договорите за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключените между страните договори по своята правна характеристика и съдържание представляват договори за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че договорът е недействителен на специалните основания, предвидени в чл.22 ЗПК. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Тоест в ГПР са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,50 %, а възнаградителната лихва - 40,32 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. В този смисъл основателни са според настоящия състав твърденията за недействителност на договора за паричен заем поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Освен това, по силата на договора заемателят е задължен да предостави обезпечения на кредита – поръчителство от физическо лице или банкова гаранция, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита, следователно предоставянето на едно от тези обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. По отношение на таксата за експресно разглеждане, то същата, съгласно изричния текст на договора, се дължи за експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, т.е. пряко свързана е с договора и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази услуга, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Следователно уговорената неустойка и таксата експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем реално също представляват разход 3 по кредита и е следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР, тъй като произтичат от и са пряко свързани с договорите за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, което води до недействителност на договора за заем по силата на чл. 22 ЗПК. При тези данни съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и предвид освобождаването на ищцата от внасяне на държавна такса по делото, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 120.66 лв. дължима държавна такса. В производство ищцата се е представлявала от адв. Т. И., който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, видно от представения договор за правна помощ и съдействие. С оглед на това съдът намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелствата, че по делото е проведено едно съдебно заседание, със събиране само на писмени доказателства.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между М. Т. Д., ЕГН ********** от ***** и „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.

Люлин-7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г договор за паричен заем № ***** от 20.05.2024г. е недействителен поради противоречие с чл. 22 ЗПК.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин-7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 120.66 лв. дължима държавна такса.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин-7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г да заплати на адв.Т. И. от *****, ***** сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4