Решение № 11318 от 11.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11318 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ТАНЕВА при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело № 20231110122288 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба от С. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв. ,, в качеството на наследник на Валентина Георгиева В.а, починала на 01.12.2022г., представлявана от адв. Н. И. с адрес на кантората: гр. Соф,, ет.2, офис 21, тел. 0,0, СРЕЩУ Н. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв. , и В. Н. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв. ,, с предмет делба на съсобствени недвижими имоти.

В исковата молба се твърди, че общата им наследодателка - Валентина Георгиева В.а, е починала на 01.12.2022г и им е оставила в наследство недвижим имот с идентификатор 6,1.145, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-1848/12.10.2011год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 28.02.2013год. , с адрес на поземления имот : гр. София, район Надежда, кв. Требич, ул. Янко Бакалов N2 15, с площ от 798 кв.м. и построените в него сгради с идентификатори: 6,1.145.1, с площ от 67 кв.м., брой етажи - 2, с предназначение -жилищна сграда - еднофамилна; 6,1.145.2, с площ от 4 кв.м., брой етажи - 1 и предназначение -жилищна сграда еднофамилна; 6,1.145.3, с площ от 58 кв.м., брой етажи - 1 и предназначение -гараж; 6,1.145.4, с площ от 11 кв.м., брой етажи 1 и предназначение -селскостопанска сграда.

Твърди, че наследници са - С. П. С., ЕГН **********, В. Н. В., ЕГН ********** и - Н. К. В., ЕГН **********. Сочи, че имотът е придобит от майка и по силата на нотариален акт от 1975год ., а именно: дворно място, находящо се в кв. Требич, съставляващо урегулиран парцел III 775 от квартал 32 по плана на Требич - София, цялото от 792 кв.м., заедно с недовършена тухлена сграда, находяща се върху парцела със застроена площ от 40 кв.м., 1 състояща се от две стаи и антре.

Излага, че съгласно строително разрешение № 0217 от 24.09.1979год. на Валентина Георгиева Алексиева е позволено да направи жилищна сграда в кв.

32, парцел III, със застроена площ 60 кв.м., кубатура 440 куб. м. на два етажа и един гараж. Процесиите имоти били придобити преди сключването на граждански брак с Н. К. В., т.е. не са в режим на СИО.

Моли имотите да бъдат допуснати до делба при следните квоти:1/3 /една трета/ идеална част в дял на С. П. С.;1/3 /една трета/ идеална част в дял на Н. К. В.; 1/3 /една трета/ идеална част в дял на В. Н. В..

В отговора на искова молба ответниците признават, че са съсобственици по процесните имоти, намират делбата за допустима, но оспорват квотите при които следва да бъде допусната. Твърдят, че сградите са построени по време на брака между Н. В. и Валентина В.а, като жилищната сграда била завършена през 1986 г. Молят делбата да се допусне при следните квоти: за С. П. С.- 1/6 ид.ч.; Н. К. В. – 2/3 ид.ч.; В. Н. В. – 1/6 ид.ч.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1. Предявен е иск за делба с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС ищецът следва да докаже следните материални и процесуални предпоставки:

1) съсобственост между страните на соченото от него правно основание; 2) предметът на делбата е годен обект на правото на собственост; 3) размера на притежавания от съсобствениците дял от вещта. Всеки съделител носи доказателствената тежест да установи осъществяването на наведените от него правопогасяващи и правоизключващи възражения.

В производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

2. Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:

Валентина Георгиева В.а е придобила имотът по силата на нотариален акт от 1975год., а именно: дворно място, находящо се в кв. Требич, съставляващо урегулиран парцел III 775 от квартал 32 по плана на Требич София, цялото от 792 кв.м., заедно с недовършена тухлена сграда, находяща се върху парцела със застроена площ от 40 кв.м., състояща се от две стаи и антре.

Съгласно строително разрешение № 0217 от 24.09.1979год. на Валентина Георгиева Алексиева е позволено да направи жилищна сграда в кв.

32, парцел III, със застроена площ 60 кв.м., кубатура 440 куб. м. на два етажа и един гараж.

На 29.01.1982 г. е сключен граждански брак между Валентина Георгиева В.а и Н. К. В., при действието на Семеен кодекс от 1968 г. (Обн.

ДВ. бр.23 от 22 Март 1968г., изм. ДВ. бр.27 от 3 Април 1973г., изм. ДВ. бр.89 2 от 9 Ноември 1976г., изм. ДВ. бр.90 от 12 Ноември 1976г., изм. ДВ. бр.36 от 8 Май 1979г., отм. ДВ. бр.41 от 28 Май 1985г., Отменен с § 28 от заключителните разпоредби на Семейния кодекс - ДВ, бр. 41 от 28 май 1985 г., в сила от 1 юли 1985 г.).

Валентина Георгиева В.а, е починала на 01.12.2022г., при действието на Семеен кодекс от 01.10.2009 г. в редакция изм. и доп. ДВ. бр.103 от 4 Декември 2020г.

Наследници на Валентина Георгиева В.а са дъщеря й С. С., сина й В. Н.

В., и съпруга й Н. К. В..

Валентина Георгиева В.а е оставила в наследство недвижим имот с идентификатор 6,1.145, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 28.02.2013год. , с адрес на поземления имот : гр. София, район Надежда, кв.

Требич, ул. Янко Бакалов N2 15, с площ от 798 кв.м. и построените в него сгради с идентификатори: 6,1.145.1, с площ от 67 кв.м., брой етажи - 2, с предназначение -жилищна сграда - еднофамилна; 6,1.145.2, с площ от 4 кв.м., брой етажи - 1 и предназначение -жилищна сграда еднофамилна; 6,1.145.3,с площ от 58 кв.м., брой етажи - 1 и предназначение -гараж; 6,1.145.4, с площ от 11 кв.м., брой етажи 1 и предназначение -селскостопанска сграда.

4. Безспорно е, че поземлен имот с идентификатор 6,1.145, върху който са построени останалите процесни делбени сгради, е било лична собственост на Валентина Георгиева В.а, като към настоящия момент страните притежават същия при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки и именно при такива ид.ч. следва да се допусне до делба.

5. По делото е спорен въпроса дали недвижимите имоти, изградени върху поземлен имот с идентификатор 6,1.145 са построени преди или по време на брака, сключен между Валентина Георгиева В.а и Н. К. В. и какви ид.ч. от тях притежават страните.

6. Събраните по делото доказателства обосновават извод, че процесната жилищна сграда с идентификатор 6,1.145.1, с площ от 67 кв.м., брой етажи - 2, е новопостроена такава на мястото на старата съществуваща в имота сграда – със застроена площ от 40 кв.м., последната състояща се от две стаи и антре, по нотариален акт от 1975год., като построяването й е по време на брака между страните. Извършването само на ремонт и преустройство в стара сграда не променя характера й на лично имущество, а когато на мястото на съборена сграда в имота е построена нова сграда, тя се включва в съпружеската имуществена общност, ако построяването й е станало по време на брака – така Определение № 260 от 14.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3329/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова.

Извод за това, че старата къща е била съборена и на нейно място е изградена нова, се съдържат в показанията на свидетеля на ответниците – Н.й Н.. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същият разказва точно и последователно непосредствените си впечатления от строежа на 3 къщата, в който лично е участвал. Показанията му предполагат по-голяма достоверност предвид обстоятелството, че свидетелят си спомня с точност детайли, по години строежа на къщата и на всеки етаж. От показанията на свидетеля се установява, че къщата е построена от основи, строежа е започнал през 1981 г., като е покрива е изграден през 1986 г. През 1981 г. е построен сутерен и първия етаж, който първи етаж бил покрит с временен покрив. През 1983 г. е построен втория етаж, а през 1986 г. е довършен покрива.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. вместо тези на свидетелката Ж. Г., във връзка с момента в който за завършен строежа на процесната жилищна сграда, тъй като показанията на първия свидетел са много по подробни, последователни и житейски изложеното от него във връзка с времетраенето на построяването на сградата е по-логично да се е осъществило. От показанията на свидетелката Г. не може да се установи момента в който е започнал строежа на двуетажната жилищна сграда.

7. Съдът прави извод, че двуетажната жилищна сграда е построена през 1986 г., когато е довършен покрива.

Съгласно константната съдебна практика по отношение на момента, в който може да се придобие право на собственост върху строеж, постановена във връзка с правоотношения преди влизане в сила на ЗУТ, каквото е настоящото, се приема, че за да е налице функционално и пространствено обособен обект, годен да осъществява предназначението си, е необходимо цялата сграда, в която този обект се намира, да бъде довършена най-малкото в “груб строеж” или “до карабина” – така решение № 98/06.ІІ.2010г. по гр.д.

№ 291/2009г. ІІІ ГО. Поради това за да се придобие право на собственост тя следва да е завършена в груб строеж.

В горния смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК, докладчик съдията Бранислава П., по аргумент от което се прави извод, че завършването на сграда в груб строеж е моментът в който възниква обект на собственост. Следователно по аргумент за противното не е самостоятелен обект на собственост, годен предмет на прехвърлителни сделки, завършен в груб вид отделен обект в сграда, която не е изградена изцяло до покрив във фаза “груб строеж” – така решение № 840/15.07.2011г., гр. дело № 4752 по описа за 2008г. ВКС.

8. Съгласно константната съдебна практика, сградата построена върху имот лична собственост на един от съпрузите по време на брака става СИО, тъй като по време на брака се предполага съвместния принос на съпрузите в построяването на тази сграда.

В случая презумпцията за съвместен принос, установена в чл. 21, ал. 3 СК, не е оборена, тъй като не са налице доказателства новопостроената в имота жилищна сграда да е била изградена изцяло или отчасти с лични средства на наследодателката на страните. А, от показанията на св. Н. се установява, че същият е предоставял парични средства за строителните дейности.

4

9. В случая намира приложеното приетото в ППВС № 5/1972 г.

Съгласно т. 2 ППВС № 5/1972 г. недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, ако придобиването е станало, докато трае бракът. Моментът на придобиването следва да се определи съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ.

Предвид изложеното в т. 2 от ППВС № 5/1972 г., настоящият състав счита, че след като сградата е била построена върху собствен на Валентина В.а недвижим имот, но по време на брака и с Н. В., къщата е придобита общо от двамата съпрузи в условията на съпружеска имуществена общност.

По аргумент от ТР № 4 от 14.04.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г. на ВКС, ОСГК, съдът намира, че т. 2 от ППВС, приета при действието на СК от 1968 г. (отм.), запазва значението си както при действието на СК от 1985 г. (отм.), така и при действащия СК, поради принципното сходство в уредбата на придобиване на вещни права в режим на СИО в трите нормативни акта.

10. Следователно, след смъртта на Валентина В.а страните са придобили следните права по отношение на двуетажната жилищна сграда: за С. П. С.- 1/6 ид.ч.; Н. К. В. – 4/6 ид.ч.; В. Н. В. – 1/6 ид.ч.

11. По горните съображения съдът намира, че и гаража е построен по време на брака между Валентина В.а и Н. В. и следва да бъде допуснат до делба при същите квоти.